Православните християни честват Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики

Архиерейска Света литургия и молебен за новата година бяха отслужени тази сутрин в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Литургията отслужи Западно и Средноевропейския митрополит Антоний. Епископ Поликарп, викарий на българския Патриарх Неофит, оглави Архиерейска света литургия в столичния катедрален храм „Св. Неделя“. От Българската православна църква приканиха православните християни да вземат молитвено участие в празничните богослужения.

Православна църква отбелязва на 1 януари празника Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики.

На осмия ден след рождението му, Христос бил занесен в храма, за да бъде посветен на Бог и да се изпълни традицията на обрязването или старозаветното кръщение. На Богомладенеца било дадено нареченото от ангела име - Иисус.

• Света литургия и молебен за новата година отслужиха в храма "Свети Прокопий Варненски"

Днес се почита паметта и на един от църковните учители и най-значими християнски мислители - св. Василий Велики.

Начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и всеотдаен свещенослужител, умира на 49 години като епископ. Автор е на множество църковни книги и на "Василиевата литургия", която се служи няколко пъти в годината и днес в негова чест.

Основател е на прицърковен благотворителен институт, наречен Василиада, който развивал мащабна социална, здравна и милосърдна дейност.

Имен ден днес имат близо 127 хиляди българи.

В столичния храм Света Неделя/Снимка:БГНЕС

Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство, припомня БГНЕС. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов - негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий.

След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов.

В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.

• Архиерейско богослужение

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.

На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

По стара българска традиция още от ранни зори на първия ден от новата година сурвакари обикалят  домовете и сурвакат стопаните за здраве и берекет.

Обичаят възниква още от траките и прабългарите и се съхранява и до днес у нас, поясни етнографът от Ловешкия исторически музей Силвия Вутева.

„Сурвакарите влагат магическа сила  и роля на дървото. Сурвачките се правят само от дряновото дърво, защото дряна е дървото  първо цъфти, показва началото на  новия живот и пролетта и  последно дава плод. Колкото е по-крива дряновата пръчка  и колкото повече пъпки има, толкова  по здрава ще бъда годината.“

Характерна за дряновите  сурвачки е украсата им.

„Правим ги с всичко, което ражда българската земя -  кравайчетата, пуканките, царевицата,  сушената чушка, сушените плодове,  всичко което показва берекет и плодородие.

Задължително вълнения конец, червения, който показва връзката със земята, кръвта, роднините, близките и за здраве.“

Малките сурвакари от ловешката детска градина „Зора“ пресъздадоха обичая и ще сурвакат за здраве и берекет с пожеланието

„Сурва весела година! Да сте  живи, да сте здрави, догодина, до амина!

Сурва, сурва, дай гърбина, старата година мина!

Новата да е честита, да е мирна, плодовита!

Живи, здрави догодина, догодина до амина!“

В град Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната:

"...Сурва, сурва година,

Весела година,

Златен клас на нива,

Червена ябълка в градина,

Жълт мамул в леса,

Златен грозд на лоза,

Пълна кошара с агнета (стока),

Пълна къща с деца,

Да ви е честита Новата година,

До година, до амина".

Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.