Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В обсега на кариерата и бъдещия завод попада и антична крепост

Инвестиция на Румен Гайтански разпали страховете в павликенското село Върбовка

Местните се опасяват, че изгарянето на отпадъци за производство на каменна вата ще замърси района им

Снимка: Здравка Маслянкова

Бизнесменът Румен Гайтански, придобил популярност с вноса на боклук, който е и концесионер на летището в Горна Оряховица, планира да построи до павликенското село Върбовка завод за производство на каменна вата, където енергията ще се генерира от изгарянето на гориво от битови отпадъци. Проектът и работата на кариерата предизвикаха напрежение в Павликенско, проведе се и обществено обсъждане.

Фирмата на Румен Гайтански „Петрургия“ има 35-годишен концесионен договор за кариерата за базалт в село Върбовка, считано от март 2013 година. Кариерата и бъдещите производствени мощности за каменна вата са на 1,5 км от селото с 1400 жители. Инвестиционното намерение е за имот от 700 декара, като производствената зона ще обхваща 296 декара. Обещават се стотици работни места. Планира се с три линии да се произвеждат общо 112 500 тона на година каменна вата, а енергията за това ще се осигурява от изгарянето на 1160 тона модифицирано гориво от битови отпадъци дневно.

Във Върбовка няма напрежение, чакаме инвеститора, коментира кметът Ивелин Розинов:

„Аз смятам, че Върбовка са разумни хора и това, което се случва, всичко е на масата поставено. На този етап не чувствам такова притеснение, точно обратното - смятам, че върбовчани ще бъдат добре“.

Местните жители обаче не споделят оптимизма на кмета си за кариерата и бъдещия завод за каменна вата, в който ще се изгарят отпадъци:

„Тя ей тук е, на 500 метра, кариерата. Въздухът няма да е чист“.

„Имаме малки деца тук и ще стане проблем с пепелта, с прахоляците. Ще видим колко няма да има“.

„Не може да се горят такива работи, това са химии. Не сме съгласни за тази кариера“.

Инсинераторът за изгаряне на отпадъци е маскиран под инвестиционното намерение за завод за каменна вата, коментира Данита Заричинова от екологичното сдружение „За земята“:

„Изключително опасно е изгарянето на отпадъци, има много вредни емисии във въздуха, много заплахи за човешкото здраве и за околната среда, които по никакъв начин не са представени как ще бъдат контролирани“.

Заводите на Румен Гайтански и докладът за оценка на въздействието върху околната среда бяха представени на обществено обсъждане, но не в засегнатите села, а в община Павликени.

Снимка: Здравка МаслянковаИнвестицията е за 420 милиона евро, няма да има екологични и здравни проблеми с изгарянето на модифицираното гориво от битови отпадъци, които ще са само български“, увери Тодор Тодоров, представител на инвеститора:

„В общи линии това е един затворен, възобновяем, екологичен проект. Спестяването е около 420 хиляди това въглеродни емисии на година при действието на този проект. Няма горене на битови отпадъци. Има горене на специфичната горима част от твърдите битови отпадъци, което се нарича RDF, то е стандартизирано като гориво от Европейската комисия“.

По думите на инвеститора, предвидени са най-модерните немски и австрийски технологии, както в производството, така и в пречистването на отпадните газове. Притеснения няма и кметът на община Павликени Емануил Манолов:

„Лично съм заинтересован въздухът тук да остане чист. Гаранция ни дава и технологията за очистване на отпадните газове - австрийска, която се използва и във Виена. Лично съм посещавал подобни заводи край Осло в Норвегия, край Анже във Франция и съм спокоен. Виждам, че те не вредят на района около тях и не правят впечатление на живущите в околните села“.

Всичко това беше казано по време на общественото обсъждане в залата на община Павликени, но извън нея останаха десетки граждани от района, дошли да питат и да разберат. Хората не бяха допуснати, защото не носеха зелен сертификат. Чакаха отвън и споделяха притесненията си:

„Колкото и да са добри филтрите, се оказва от практиката, че нещата стават по-зле и по-зле, околната среда се замърсява, въпреки всички мерки, които при самите проекти се вземат. Замърсяването за нашия район ще бъде пагубно“.

„Преди няколко години се преместихме със семейството ми да живеем в Павликени, защото е чист район, а сега се опасявам, че причината, поради която се пренесохме тук, вече няма да я има. Не зная дали ще е подходящо място за децата ми“.

Преди няколко години в селата Димча и Върбовка беше проведен референдум, на който хората казаха „не“ на кариерите, но мнението ми не беше зачетено, разказва Надка Иванова от Димча:

„На това чисто място да се затрупа с боклуци и отровни газове - това за нас е недопустимо и затова сме тук. Ние от много години се борим против тези кариери и сме правили и референдум, който не го зачитат тези, които искат да правят нещо, да печелят на гърба на хората“.

Възможни са и съдебни дела, за да защитим интереса на гражданите, коментира адвокат Димитър Палов:

„Аз един път вече съм го правил за подобна инсталация, която имаше намерения да се прави в Горна Липница. Ще видя какво се случва и при всички случаи ще подкрепя хората. Всичко, каквото се прави, би трябвало да бъде правено с единствената цел да бъде защитен интересът на жителите, на местното население, на хората“.

Проблемът е и исторически, коментира археологът Недко Еленски, който от десетилетия работи по разкопки в района и предупреди, че в обсега на кариерата и бъдещия завод има антична крепост:

„Въпросът дори не е, че не е проучена, а ще разруши една крепост. Все едно представете си Царевец, идва някой да го използва за инертни материали, половината да го няма. Това е същото. Със сигурност можем да кажем, че най-силната част на крепостта е късноримска. Тази, външната стена на цялата крепост, на цялата площ, тя е укрепена още от траките“.

Мнението на хората е от най-голямо значение и те ще бъдат защитени, заяви в Горна Оряховица екологичният министър Борислав Сандов по повод напрежението в Павликенско срещу завода на Румен Гайтански:

„Когато говорим за извършване на определени инвестиционни намерения, които касаят околна среда, мнението на обществото е много важно. Във Върбовка има проведен местен референдум и това би трябвало да бъде отчетено. Отделно от общественото обсъждане очаквам да има също становище. Тези становища отиват към частта за доклада за оценка въздействието върху околната среда и към висшия екологичен експертен съвет. Ако бъде обжалвана една такава оценка, тя може да стигне и до мен. Тогава вече и аз да се произнеса. На този етап очаквам Регионалната инспекция по околната среда и водите да извърши своя механизъм, след което, ако се стигне до мен, също ще изразя отношение на база на цялата процедура и на всички внесени становища“.

Инвеститорът е категоричен, че няма да измести проекта си към друго населено място, ако получи отказ от компетентните органи.

Инвестиционното намерение ще мине през най-тежката процедура на комплексно разрешително. Предстои Регионалната екологична инспекция да свика нов съвет след общественото обсъждане, посочи нейният директор Цонка Христова, която не дойде на общественото обсъждане:

„Три дена след общественото обсъждане трябва да ни бъде представен протокола от кмета на община Павликени и след това ние да насрочим, след като се съобразяваме със становищата, експертен екологичен съвет. Чак тогава ще дадем становище. Дали ще бъде положително с много условия или отрицателно, времето ще покаже“.

Окончателното решение за инвестиционното намерение все още не е взето. Инвеститорът планира през юли тази година да започне в покрайнините на село Върбовка строежа на завода за каменна вата и топлоцентралата за изгаряне на гориво от битови отпадъци. 

Снимки: Здравка Маслянкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00