Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Русия води агресивна политика срещу целия демократичен свят"

Михайло Прудник: Единна позиция на Запада ще спре агресия срещу Украйна

"Кремъл няма нужда от Донбас, Русия създава напрежение"

Снимка: Личен архив

За Украйна и украинска криза говорят всички международни анализатори заради нарасналото напрежение между Русия и Запада. Но какво се случва в Украйна?

От началото на кризата президентът Володимир Зеленски, който спечели изборите със заявката, че ще сложи край на войната в Източна Украйна, е необичайно пасивен. Вчера, пред чуждестранни медии, той призова Русия да докаже твърденията си, че няма намерение да нахлуе в Украйна. И в същото време призова Запада да не създава паника.

"Нямаме нужда от тази паника", каза Зеленски, разтревожен за вече разбитата украинска икономика, което по думите му е по-голямата заплаха за страната от струпаните край границата руски военни. Защото създаването на паника, че предстои война, струва прекалено скъпо на Украйна заради несъстояли се и оттеглени чужди инвестиции. Но не само: "Най-големият риск за Украйна е дестабилизирането на ситуацията вътре в страната", предупреди президентът.

"Разтревожените от растящото напрежение украинци все по-осезателно подкрепят членството на страната в НАТО, ябълката на раздора между Запада и Русия", казва в интервю за "Събота 150" украинският политически анализатор и журналист Михайло Прудник, ръководител на отдела за международна политика на новинарския телевизионен Канал 5. 

Искат ли руснаците война - въпросът от знаменитото стихотворение на Евгений Евтушенко, зададен преди повече от 60 години, по принцип е реторичен. Анализаторът от Киев Михайло Прудник обаче коментира, че  от украинска гледна точка отговорът на този въпрос няма никакви романтични измерения и е свързан с конкретни събития и опасения:

Много често чуваме от Москва, че там не искат война и са принудени да увеличават военния си потенциал, защото се страхуват, че ще бъдат нападнати от Украйна или НАТО. Това е пълна лъжа. И от Брюксел, и от Вашингтон, и разбира се от Киев напомнят - именно Русия провежда агресивна политика, именно тя анексира Крим през 2014 година, именно тя нахлу в Източна Украйна. Нито Украйна, нито НАТО за периода на своето съществуване нито веднъж не са заграбвали чужди територии на суверенни държави. 

За последните седмици се натрупа огромно напрежение около Украйна, тя се оказа отново в центъра на световното внимание, но този път не с Майдан и цветна революция, а със страшната дума "война". Усеща ли се напрежение в действията на властите и сред гражданите?

Ръководството на Украйна се готви да отрази вероятна атака. Но никой не знае колко далеч може да стигне Путин. Показателно е, че се увеличават войските, намиращи се близо до украинските граници -  сега по данни на разузнаването те вече са 109 хиляди, а не 100 хиляди, колкото бяха преди. И това очевидно добавя още тревожни нотки в тона от Киев. Очевидно има причини за безпокойство както в официалните власти, така и сред обикновените украинци. Няма паника, но да, има напрежение, има тревога, и всичко това се усеща в разговорите на хората тук. 

Как се възприемат в Украйна действията на президента Зеленски? През 2019 година той беше избран с огромен превес над тогавашния държавен глава Петро Порошенко. Цял свят говореше, че Украйна е заложила да я ръководи изключително популярен актьор комик. Той даже създаде партия, кръстена на сериала, който го изстреля във висините на славата - "Слуга на народа". Сега, след повече от две години, се оказа във центъра на огромна криза. Как се справя Зеленски?

Значителна част от украинците откровено не разбира и не приема пасивността в поведението на президента Володимир Зеленски. В период, когато до украинските граници е строена 100-хилядна армия на потенциален агресор, той замина за няколко седмици в планинския курорт Буковел, в Западна Украйна. Парламентът не работеше повече от месец. В същото време американският президент Джо Байдън и държавният секретар Антъни Блинкън доста често говореха за потенциалната опасност за Украйна. И още нещо - веднъж Зеленски казва, че украинците не трябва да изпадат в паника, да не си купуват кибрит и други продукти от първа необходимост. И още на следващия ден в интервю за американско издание допуска, че е възможно Путин да превземе Харков.  В това няма особена логика и откровено казано, украинците не разбират подобни действия и много често се възмущават.

На фона на колебливите и противоречиви действия на настоящия президент расте популярността на бившия - Петро Порошенко, отбелязва Михайло Прудник. Скорошно социологическо допитване  показва, че при избори сега за настоящия държавен глава биха гласували малко над 23 процента, а за Порошенко, лидер на "Европейска солидарност" - почти 21 процента. Т.е., на практика разликата между тях се е стопила. През 2019-а съотношението на силите беше коренно различно - 72% "за" Зеленски, 25% "за" Порошенко.

Едно от основните желания на Зеленски след Новогодишните празници беше да изпрати зад решетките конкурента си на изборите - бившия президент Петро Порошенко. В медиите даже имаше информация, че планират да му сложат белезници още на летището след завръщането му от Полша. Но многохилядната подкрепа на летището и в съдебната зала вероятно също е изиграла роля. Според мен Зеленски не е посмял да нареди да арестуват Порошенко. Впрочем, това дело още веднъж доказа, че в Украйна така и не се състоя цялостна реформа в правосъдната система и от офиса на президента могат да влияят на главната прокуратура. 

Има ли схващане в Киев, че Украйна е използвана в голямата геополитическа игра между Русия и Съединените щати?

Това, че президентите на Съединените щати и Русия вече неведнъж преговаряха, означава, че всяка от тези страни има собствени интереси. Но според мен Съединените щати действат изпреварващо. Внезапни посещения в Киев миналата седмица направиха ръководителите на ЦРУ и Държавния департамент. Вероятно в разговорите с украинските власти е ставало дума за конкретните детайли от плана - как точно ще помагат в случай на нова агресия от страна на Кремъл. Става дума преди всичко за санкции. Освен това, във Вашингтон се обсъжда увеличаване на доставките на американски оръжия за Украйна. Поредната пратка пристигна тази седмица.

Можем ли да направим извод, че настоящата ситуация затруднява и отдалечава още повече решаването на въпроса за Крим и Донбас?

Трябва да е ясно, че Кремъл няма нужда от Донбас. Това е начин за дестабилизиране на ситуацията в страната. Това е възможност за Русия постоянно да създава напрежение. Основната цел на Путин е унищожаването на Украйна като суверенна държава. Той не приема нашата независимост. Затова води хибридна война срещу нас. И това не е само офанзива на войските, това е и масирана пропаганда, кибератаки срещу държавни институции и опити за подкопаване на ситуацията отвътре чрез спонсориране на проруски политически сили. Разбира се, всичко това усложнява преговорите за Донбас и Крим. Само ясна и единна координирана позиция на Запада и желание да се попречи на политиката на Путин могат да спрат нова агресия срещу Украйна.

Можете ли да се ангажирате с прогноза кога и как ситуацията ще започне да се успокоява и как ще се разреши?

Заплахата над Украйна ще изчезне завинаги едва след влизането ѝ в НАТО. Путин просто няма да посмее да се опълчи срещу толкова много държави и по-специално срещу Съединените щати. Ето защо той се опитва да попречи на присъединяването на Украйна и Грузия към алианса, като поставя ултиматуми и отправя заплахи. 

Всъщност, какви са настроенията, каква част от населението на Украйна иска страната да се присъедини към НАТО?

Бих искал да добавя, че подкрепата за членство в НАТО сред украинците нараства бързо през последните години. Проучванията на общественото мнение, проведени през януари  доказват, че присъединяването към ЕС и НАТО се подкрепя от мнозинството от населението във всички региони на Украйна. На референдум за присъединяване към НАТО повече от 59% биха гласували "за" и само 28% - "против". Но трябва да се отчита също, че все още няма консенсус в рамките на НАТО относно влизането на Украйна в алианса. За съжаление има страни, които не са склонни да подкрепят Украйна и не искат да се карат с Русия, защото имат икономически интереси. Те все още си правят илюзии и не разбират, че Русия води агресивна политика не само срещу Украйна, но и срещу целия демократичен свят. И ако подобни действия не бъдат спрени, Москва ще продължи агресивните си действия. 

Интервюто с Михайло Прудник можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Варненец спечели над 11 300 000 лв. от тотото

От Българския спортен тотализатор съобщиха, че е спечелен джакпотът от днешния тираж на Тото 2 - 6/49 - 11 милиона 305 000 лева. Фишът е пуснат във Варна и е струвал 6 лева. Това е вторият по размер джакпот в историята на играта. През 2022 година в Сливен бяха спечелени рекордните 11 милиона 715 000 лева.

публикувано на 20.03.25 в 22:04

Раздадоха годишните музикални награди БНР Топ 20 за 2024 година

Групата Jeremy? и Ерсин са големите победители в Националната класация "БНР Топ 20" за 2024-а. Годишните музикални награди на престижната класация на Радиото бяха раздадени тази вечер. Jeremy? с песента "Gotta Know" и нейният вокалист Ерсин с първия му самостоятелен проект "Не може вечно да вали" споделят първото място в категорията..

публикувано на 20.03.25 в 21:55
Киър Стармър

Стармър: Ясно е, че Путин ще наруши мирното споразумение, ако няма гаранции за сигурност

Британският премиер Киър Стармър заяви, че ще има тежки последици за Владимир Путин, ако наруши евентуалното мирното споразумение с Украйна. Стармър заяви това след като се срещна с висши военни от 26 държави, пристигнали в Лондон, за да разработят планове за изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Срещата във военната база "Нортууд" е..

публикувано на 20.03.25 в 21:39

Продължава обсъждането на Бюджет 2025 на второ четене в НС

В пленарната зала продължава дебатирането на текстовете от държавния бюджет на второ четене. Сред най-спорните акценти е максималният размер на новия дълг, който България може да изтегли през годината – 18,9 милиарда лева. В отделни предложения на "Демократична България" и на "Продължаваме промяната" се настоява за свиването му със седем..

публикувано на 20.03.25 в 21:18
Карълайн Левит, говорител на Белия дом

Тръмп подкрепя възобновяването на израелските военни операции в Газа

Президентът на САЩ Доналд Тръмп напълно подкрепя възобновяването на израелските въздушни и сухопътни операции в Газа, заяви прессекретарят на Белия дом  Керълайн  Ливит: "Президентът даде да се разбере много ясно, че ако "Хамас" не освободят всички заложници, ще платят скъпо. И за съжаление, "Хамас" избра да играе игри с живота по медиите...

публикувано на 20.03.25 в 19:54

Пожарната проверява зали и заведения в Сливен

Пожарната в Сливен започна проверки на увеселителните заведения за пожароизвестителни системи, пожарогасители, евакуационни изходи, планове и други. До момента във проверените обекти не са констатирани нарушения.  В един от проверяваните обекти влезе и наш репортер -  кореспондентът на БНР в региона на Сливен. Началото на проверката звучи така:..

публикувано на 20.03.25 в 19:53

Д. Благдън: Бъдеща военна мисия в Украйна предполага готовност на Европа да се намеси с по-големи сили

За да бъде ефективна във възпирането на Русия, бъдеща военна мисия в Украйна трябва да бъде подплатена с готовност на европейските държави да се намесят с по-големи сили в случай на нова ескалация.  Това коментира Дейвид Благдън, преподавател по международна сигурност в Университета на Ексетър в Англия, в интервю за БНР: "Дори  20 000 или 30 000..

публикувано на 20.03.25 в 19:36