Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експерти: Обществото плаща висока цена за непроследените бременности

Снимка: БГНЕС

7 500 жени годишно у нас раждат без бременността им да бъде проследена от лекар.

„Тези 7 500 деца, които се раждат от непроследени бременности, са средно за последните 10 години. Те са горе-долу константни като брой, но като дял от всички раждания непрекъснато се увеличават, понеже спадат останалите деца.“ Това заяви пред БНР Венелин Стойчев, доктор по социология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Данните показват, че едно от всеки десет деца, които се раждат, е от непроследена бременност, а това крие рискове за майката, екипа, който води раждането и самото дете, допълни Стойчев.

Венелин Стойчев

От така родените деца поне една трета са се разболели заради усложнения от инфекция на майката по време на бременността, която не е била лекувана, посочи Венелин Стойчев. Според него разходите за овладяване на подобна инфекция са несравнимо по-малки от тези за лекуване на дете, родено от непроследена бременност.

„Като общество ние инвестираме след това в преодоляването на последиците от някакви малки неща, вместо да не ги допускаме.“

От 2009 година се опитваме да говорим по тази тема, подчерта той.

„Едно недоносено дете или дете от непроследена бременност, освен че ни струва скъпо, е жертва на крайна несправедливост, която е обществена“, коментира в предаването „Преди всички“ Александър Миланов, социален работник и специалист по детски права.

Александър Миланов  Снимка: БНР

„Това, че неговите родители не могат под една или друга форма да си платят здравните осигуровки, не означава, че детето трябва да плати цената. Като теглим чертата, то плаща цената.“

Миланов уточни, че хората без здравни осигуровки не са непременно от ромския етнос.

„60:40 е процентното разпределение. 40% от жените, които раждат от непроследена бременност, се самоопределят като българки.“

„От тези около 105-110 000 жени в България във фертилна възраст, които не са здравно осигурени, около 40 хиляди са от български произход. Трябва ясно да кажем, че това не е само ромски проблем“, допълни Венелин Стойчев.

„7 хиляди са тези майки. С парите, които ние инвестираме само за няколко деца, за да ги излекуваме от тези последици, които причинява непроследената бременност, може да платим за всички 7 хиляди майки“, подчерта Александър Миланов. По думите му тези жени имат право на един преглед и един пакет изследвания преди самото раждане, но не търсят тази помощ, защото добре разбират, че няма да я получат.

Наредба 26 урежда медицинската грижа преди раждането на жени, които не са здравно осигурени. Според Стойчев няма как по тази наредба да говорим за проследяване от един-единствен преглед. Той отбеляза още, че на национално ниво дори при здравноосигурените родилки не се осъществява заложения по програмата за майчино здраве обем от 12 прегледа, като средно се правят по 4-4,5 прегледа и не се покриват  стандартите за проследимост.

С кампанията „Всяко бебе е безценно“ ще бъде направен опит да се увеличи обхватът на Наредба 26.

По най-консервативните оценки, ако се заложат по 4 прегледа, което е стандарт за Африка, а не за развитите общества, това би струвало 605 000 лева, поясни Венелин Стойчев.

В момента у нас се харчат около 65 милиона лева за болнична помощ след раждането на деца от непроследени бременности. 

Александър Миланов определи като „най-тъжния обществен парадокс“, че трябва да се доказва, че всички деца трябва да се раждат от проследена бременност, а Венелин Стойчев изтъкна, че аргументите са „железни“ и всички налични данни, за да се предприеме промяна, са отворени и общодостъпни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Главчев

Кабинетът предлага до края на март да е в сила законът, който трябва да замени редовен бюджет

Служебният кабинет предлага до края на март да е в сила законът за извършване на разходите и събиране на приходите, който трябва да замени редовен бюджет. Това става ясно от публикувания на сайта на Народното събрание законопроект, показа проверка на БНР. В него се уреждат приоритетите при плащанията от държавната хазна, както вече бе анонсирано от..

публикувано на 02.01.25 в 12:08

Защо еврорегулациите на ИИ може да направят ЕС неконкурентноспособен?

"За" или "против" европейските регулации на изкуственият интелект? Това като че ли е малко закъснял дебат на фона на действащото законодателство в ЕС. Бизнесът предупреждава – законодателството може да доведе до отлив на знаещи и хора от Европа в полза на САЩ и Китай .  Може ли Европа да има изкуствен интелект при наличие на зелени политики в..

публикувано на 02.01.25 в 10:13

Заплаха ли е старостилната църква за БПЦ?

В предаването "12+4" богословът проф. Иван Желев посочи, че тук въпросът е защо точно сега е реагирал Върховният касационен съд . " Българската православна църква е "запазена марка" . Не може всеки да се нарича православен и да се нарича различен от БПЦ. Притеснителното е, че сега всеки може да започне да си регистрира някаква православна..

публикувано на 31.12.24 в 15:02

Военен обзор за отминаващата 2024-а

Под знака на 20-ата годишната от членството в НАТО българската армия посрещна и изпрати 2024-а година. Но във времето на навлизането в третото десетилетие от членството ни вече стават ясни много истини за състоянието на отбраната. " Прекалено много се криехме в тези 20 години зад колективната отбрана - те ще ни помогнат, те ще ни спасят...

публикувано на 31.12.24 в 12:39

Скандалите в земеделието и земеделието извън скандалите

" Къса клечка изтегли служебният министър на земеделието Георги Тахов . Беше ясно, че чумата по дребните преживни животни няма да ни подмине. Меко казано, той предприе странно действие, като поиска трети проби. От Агенцията по храните на Комисия по земеделие признаха, че това е неправомерно действие". Това коментира пред БНР Анета Божидарова от..

публикувано на 31.12.24 в 11:54

Историята на Теди: История за човечност, дарителство и вяра в чудеса

Дните от последния месец от годината отварят широко вратите на дарителството и човешката съпричастност.  Историята на Силвия Ковачева и нейните две дъщери е изпълнена с болка и надежда, с усмивка и благодарност. Третокласничката Теодора ходи на училище с инвалидна количка, а по-голямата ѝ сестра Ивелина продължава да рисува икони и единствената..

публикувано на 30.12.24 в 10:48

Кметът на Ловеч: Ще имаме колективен иск към електроразпределителното предприятие, отделно ще искаме компенсации от държавата

В 12 села все още има абонати без ток - това са над 150 абоната , съобщи пред БНР кметът на Ловеч Страцимир Петков. Това е и причината днес жители на ловешки села да излязат на протест . Обявено е, че ще блокират пътя София - Варна при пътен възел "Абланица" . По информация на "Електрохолд" без ток има населени места в общините Троян, Тетевен и..

публикувано на 30.12.24 в 09:26