Темпът на модернизацията на армията не съответства на съвременните изисквания – това заяви президентът Румен Радев след края на днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, което продължи близо 5 часа.
Рисковете за България от кризата около Украйна, както и състоянието на българските въоръжени сили бяха фокуса на Съвета, който се събра, за да обсъди: "Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“.
В заседанието участваха премиерът Кирил Петков, председателят на Народното събрание Никола Минчев, представители на седемте парламентарни групи, министрите на външните работи Теодора Генчовска, на вътрешните работи Бойко Рашков, на отбраната Стефан Янев, председателят на ДАНС и шефът на Държавната агенция "Разузнаване".
„Темпът на модернизацията на армията не съответства на съвременните изисквания. Трябват ефективни мерки за повишаване интереса към военната професия", посочи президентът Румен Радев след заседанието.
„Налице са нормативни уредби, които забавят процеса по модернизация. Всичко това води до загуба на боеспособности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива“, добави Радев.
Президентът посочи, че членовете на Съвета са се обединили около позицията, че ескалацията, нестихващите конфликти, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства:
"Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничение в нормативната уредба".
Президентът отчете, че проектите за модернизация не се развиват балансирано. "Констатирано е забавяне в изпълнението на придобиване на нов боен самолет", каза още Радев.
Ще се забави доставката на 8-те американски Ф-16 за нуждите на ВВС, а проектът за нова бойна машина за пехотата е прекратен, съществен е и некомплектът.
"Постигнат беше консенсус за необходимостта за преодоляване на дефицитите от способности и развитие на съвременен отбранителен потенциал на Република България в рамките на ЕС и НАТО“, отбеляза президентът.
Във връзка с това КСНС предлага на правителството да анализира възможността разходите за отбрана да достигнат 2 процента от БВП още през 2023 година.
Какви са предложенията, около които са се обединили участниците в Съвета, съобщи след заседанието президентът Румен Радев.
Акцентът е правителството да предложи, а Народното събрание да разгледа промени в нормативната уредба, които да позволят ускоряване на процедурите по модернизация на различните видове Въоръжени сили.
„Министерският съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 година Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2024 година, така че крайната цел да бъде постигната още през 2023 година“, акцентира президентът.
Правителството да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващите въоръжение и техника с приоритет недопускане на загуба на способности за контрол на въздушното ни и морско пространство - са също част от задачите. Ето и пълният списък:
1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
- ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;
- преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;
2.Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
3.Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
4.Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.
5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
6.Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.
7.Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).
Коментари на политическите сили след КСНС:
Всички разбират, че при сегашното международно положение трябва да се подкрепят реформите в Българската армия, каза Христо Иванов от „Демократична България%.
„Не бих казал, че съдържателно има разминаване, всички разбират, че в тази среда, в тази ситуация ние трябва сериозно, пълноценно, дългосрочното да инвестираме в цялостна политика за модернизация на армията. Така че, очакваме Министерството на отбраната да предложи необходимите проекти, ясната приоритизация... Очевидно ще форсират разговорите с американските ни партньори и ще разчитаме на ускоряване….Означава просто това да е приоритет и да се работи активно по него“.
От партия ГЕРБ отричат да имат вина за констатираните дефицити в Българската армия. Десислава Атанасова припомни, че правителството на Бойко Борисов е платило сделката по придобиването на изтребителите Ф-16.
След заседанието Атанасова коментира:
„Трябва да кажем, че в момента ние все още нямаме готовност с ремонта на „Граф Игнатиево“, тоест не е започната процедурата, не е стартирал ремонтът. Дори и да дойдат по-рано от година или две, какъвто е срокът, България в момента няма готовност. Това обаче не е проблем на правителството на ГЕРБ, а на служебните правителства и аз мисля, че трябва всички да положим усилия, а не да се прехвърля топката“.
Обсъжда се дали е възможно сделки за модернизация на армията за над 100 милиона лева да могат да се сключват без санкцията на парламента, каза Десислава Атанасова от ГЕРБ след заседанието на Консултативния съвет:
„При всички положения трябва да е ясно чия е отговорността, ако ще се харчат средства без санкция на Народното събрание. Силно се надявам всички предложения, които ще бъдат внесени, да не противоречат на европейски директиви“, каза още Атанасова.
През годините президентът Румен Радев неведнъж е настоявал за ясни гаранции от изпълнителната власт за модернизацията на Въоръжените ни сили. Това не е и първият КСНС, посветен на състоянието на армията. Темата беше във фокуса на няколко заседания през последните години, а в последната седмица президентът няколко пъти заяви, че най-голямата заплаха за националната ни сигурност е неглижирането на проблемите на въоръжените ни сили, сред тях - липсата на достатъчно ресурси, остарялата техника, забавянето на проектите за модернизация, недостигът на кадри, както и мотивацията им.
Консултативният съвет заседава на фона на напрежението около Украйна. Българската позиция до момента е, че конфликта между Запада и Русия трябва да бъде решен по пътя на дипломацията. Като член на НАТО обаче България участва в укрепването на Източния фланг на Алианса, а предложението ни е да бъде изградена българска бойна група на основата на батальон под българско командване, в която да участват и съюзнически сили, за да допълнят дефицита от способности в сухопътните сили, с които страната ни не разполага.
Междувременно в авиобаза "Граф Игнатиево" вече са четирите испански изтребителя "Юрофайтър", които ще изпълняват задачи и по охрана на въздушното пространство на България и на НАТО до края на март, а през април и май очакваме в страната ни да дойдат два изтребителя Ф-35 от Нидерландия.
Повече от две години след катастрофата, при която в центъра на Лясковец загина 12-годишен велосипедист, Окръжната прокуратура във Велико Търново внесе в съда обвинителния акт срещу учителя, който блъсна момчето. Обвинението срещу Петър Димитров е за причиняване на смърт по непредпазливост. Той беше пуснат от ареста срещу 1000 лв. гаранция...
ПП-ДБ и ГЕРБ влязоха в спор чии са заслугите за стремежа за влизане в еврозоната. Първо Мартин Димитров от ДБ заяви, че това се дължи на техния натиск: "Добре, че бяхме ние, защото Борисов се беше отказал от еврозоната. Той затова говореше за 18 млрд. лева дупка, за да каже: "Исках еврозона, ама видях 18 млрд. лева дупка и няма как да..
Представителите на транспортния бранш в България обявяват национална протестна готовност. Недоволството им е заради планираното увеличение на тол таксите, което определят като "несправедлива и необоснована мярка". Представителите на бранша се мотивират с това, че тол системата не работи, със зле поддържана и липсваща инфраструктура,..
Започна изграждането на допълнителен около 1-километров напорен водопровод край Дупница, който ще осигури допълнителни обеми вода и за общините Рила, Кочериново и Бобошево, особено - лятото. Проектът е за близо 1 млн. лева. За обекта има и издадено и влязло в сила разрешение за строеж още от ноември 2021 г. Финансирането обаче беше осигурено от..
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще обсъди с ректорите на висши икономически училища предложения за промени в приема на студенти в направлението "Икономика" днес. Това съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката. Срещата ще се състои днес в Университета за национално и световно стопанство. След..
318 души са предадени на съд за насилие над животни за периода 2019-24 г., информират от Върховната касационна прокуратура. За 24-та данните не са окончателни. Осъдените и санкционираните с влязъл в сила съдебен акт са 262-ма. Доктор Мила Бобадова: Трябва въвлечем полицаите в обществената нетърпимост към насилието над животни За проявена..
Парламентът отхвърли предложението на ПП-ДБ днешното пленарно заседание да продължи с приемането на бюджета за тази година. Депутатът Васил Пандов заяви, че парите на държавата са по-важни от избора на управител на Националната здравноосигурителна каса и на съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. "Изборът на тези..
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Има координиране за овладяването на българската храна и оттам за контролиране на вота . Това мнение изказа пред БНР бившият заместник-министър на..
Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията..