Проф. Клаус Легеви: Путинизмът в Европа приключи

Те не отказваха руски пари, позираха с фланелка с образа на Путин и се срещаха с него при всеки удобен случай. Войната на Русия срещу Украйна принуди приятелите на руския президент Путин в Европа да се дистанцират от него. Бившият италиански вътрешен министър Матео Салвини, доскоро яростен противник на приема на бежанци, отиде на полско-украинската граница без фланелката на Путин, уж да демонстрира солидарност с бягащите от войната украински жени и деца. Но кметът на Пшемишъл го изгони. Във Франция Марин льо Пен се принуди да унищожи купища предизборни листовки на нейния "Национален сбор" заради снимката ѝ с Путин. Австрийската "Партия на свободата" не поднови договора си с путиновата партия "Единна Русия". Чешкият президент Милош Земан нарече руската инвазия в Украйна "ирационално решение" и подкрепи западните санкции и доставката на отбранителни оръжия за украинската армия. А унгарският премиер Виктор Орбан, изправен пред трудни парламентарни избори само след две седмици, се опитва хем да обиди газовия доставчик Путин, хем да не се обърне на 180 градуса срещу проповядвания от самия него нелиберален свят. 

За изпадналите в обяснителен режим популисти е темата на разговор в предаването "Събота 150" с политолога проф. Клаус Легеви, който от години изследва и проучва крайната десница в Европа.

"В момента е много трудно да бъдеш приятел на Путин особено за политическите партии като "Алтернатива за Германия", Националния сбор на Марин льо Пен и "Лига" на Матео Салвини. Всички те са обвързани с руски пари. Путинизмът в Европа приключи", казва проф. Легеви за пропукването на европейските приятели на Путин, който инвестира много усилия и финанси в укрепването на евроскептиците и разединението на ЕС. Паричните потоци към тях явно секват - Путин води война. 

Какво ще правят без тази финансова подкрепа?

Парите свършиха. Много е трудна обаче преценката колко важни са финансовите потоци от Москва към европейските путинисти, защото тези сделки се сключват скрито от обществеността. Никой не знае със сигурност за какви суми става въпрос. Знаем за внушителния кредит за "Националния сбор" във Франция, когато партията на Льо Пен беше фалирала. По-важно е моралното и политическото дискредитиране. Опасността от подмолно руско влияние не е отминала. Дори се увеличава.

Какво имате предвид?

Нека Ви дам пример от Германия с движението на "инакомислещите". Тези хора първо отрекоха климатичните промени, след това се обявиха срещу бежанците, усъмниха се в съществуването на пандемията и са антиваксъри. Това движение не е крайнодясно, то не изповядва политическа идеология и затова го наричам движение на политическия нихилизъм. Движението на "инакомислещите" не е се вписва в представата за нова европейска десница, а е по-скоро деструктивна сила, която иска да разруши познатия ни политически модел и политическа култура. И прави това чрез дезинформация. Тук на сцената излиза Русия, защото руските канали за дезинформация продължават да съществуват.

С други думи, описвате нова платформа, през която Русия ще продължава да се опитва да прокарва влиянието си. Само в Германия ли наблюдавате този процес?

В Германия са "инакомислещите", във Франция е движението на жълтите жилетки, в Италия са неофашистките Fratelli d'Italia, "Италиански братя". На демонстрациите на тези движения и партии хората развяват руски знамена. Разнопосочните им послания противоречат на здравия политически разум, но това не пречи да ги разглеждаме като опасни проводници на дезинформация и от там - на средства за влияние върху нашия обществен модел. В случая дори е от второстепенно значение, че привържениците на тези движения подкрепят войната. По-голямата опасност е разрушителното влияние върху начина, по който се води политика и върху политическата система като цяло. Това е политически нихилизъм. Това е въстание срещу всякакви авторитети, без политическа цел и без идеология.

Европейските антилиберали дълго време флиртуваха с властовия модел на Путин. Как ще се отрази войната в Украйна на крайнодясната идеология?

Много неща зависят от парламентарните избори в Унгария. Ако опозицията действително успее да свали Орбан, макар да не ми се вярва, това ще елиминира един от основните проводници на пропутиновата пропаганда и разделение в ЕС. Догодина има избори в Полша - кой знае, какво може да се случи там. Войната накара крайнодесните да сменят стратегията си, особено в страните, където управляват. Виктор Орбан промени поведението си може би най-малко от всички. Но Полша претърпя сериозен обрат и застана на страната на преобладаващото европейско мнение. А в Италия Матео Салвини приключи с политическата си кариера, след като дори Джорджия Мелони от "Италиански братя" се обяви срещу войната. С две думи - популистката крайна десница е в отстъпление, но все още има известна подкрепа в европейските общества. Протестните движения, за които говорихме, също може да се окажат избиратели на крайнодесните. Така че опасността не е отминала.

Каква опасност виждате?

Има и още един ключов играч в този процес на разпад на крайната десница и това са традиционните консерватори. В Германия християндемократите са категорични в отказа си да се коалират с крайната десница. Във Франция обаче това не е така - там реториката на традиционната десница и на Марин льо Пен е много сходна. Последният пример е от Испания, където на регионално ниво консерваторите управляват заедно с популистите от "Вокс". Опасността идва от това, че европейските консерватори са податливи на посланията на крайната десница и това води до размиване на границите между тях.