Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марк Уелър и Кадри Лиик пред БНР:

Между окупацията и мира - съдбата на Украйна е все още на везните

Преговорите за мир в Украйна нямат шанс, докато Русия продължава да се надява на войските си за още териториални придобивки. На безпрецедентните санкции и оръжейни доставки от Запада ще трябва време, за да склонят Москва на компромис, сочат наблюдатели. 

„Замразяване“ на войната ще е още по-нестабилно от модела Минск II от 2015 година. Окупацията на още украински територии ще означава, че полуизолацията и тежкият санкционен режим за Русия ще продължат. 

Бъдещият мир може да се задържи, при условие че Западът се съгласи на постепенна отмяна на санкциите в замяна на оттегляне на руските войски от завзетите украински земи, казва преподавателят по международно право от университета в Кембридж Марк Уелър в интервю за БНР.

И той, и Кадри Лиик от Европейския съвет за международни отношения са на мнение, че едно от ключовите условия за трайно примирие - истински ефективни международни гаранции за сигурност на Украйна, са слабо вероятни.

Все още не сме видели истински ангажимент към преговорния процес, поне не от руска страна, смята професор Уелър. 

„Усещането е, че след първоначалните си неуспехи руската страна се стреми да засили военните си позиции, така че да е в състояние да изтръгне повече политически отстъпки от украинското ръководство. С атаките си срещу мирното население Москва се стреми да повиши цената, която украинците плащат за тази война, за да наложи на Киев своите условия за споразумение“.

Според Уелър на този етап трудно може да се прецени дали руската страна изобщо иска някой ден да постигне някаква договореност:

„Изглежда, че в Москва вече не вярват, че могат да завземат цяла Украйна и да наложат марионетен режим в Киев. Ако това е така, им остава вариант да установят окупационен режим над голяма част от Южна Украйна, отрязвайки напълно украинската държава от Черно и Азовско море. Така ще бъде обхваната една значителна територия - от Луганск и Донецк до Крим и цялото крайбрежие заедно с Одеса. Ако руснаците успеят да завземат всички тези територии, тогава ще възникне въпросът дали ще поискат да ги отстъпят в хода на едни мирни преговори. Ако не поискат, тогава тези преговори няма да имат много смисъл. За Русия това ще означава, че като окупатор ще остане под тежък санкционен натиск и в международна изолация“.

Остава и възможността, след като затвърди надмощието си по фронтовете, Москва да изиска от Киев да признае формално анексирания Крим за част от Русия.

„И да признае държавното обособяване на двете самопровъзгласили се републики в Донбас в цялата територия, за която претендират. Както знаете, преди 24 февруари проруските сили окупираха едва една трета от Донецка и Луганска област. Може би сега ще поискат пълен контрол върху двете области“, допълва професор Уелър.

Но украинците все още се държат - все още се сражават за Мариупол и при Николаев. Победата им край Вознесенск задържа руснаците далеч от Одеса. Вчерашното заявление от руския генерален щаб, че Донбас е „главната“ му цел, бе разтълкувано от Ройтерс като сигнал, че Кремъл стеснява значително териториалните си амбиции.

А според служител на Пентагона, цитиран от Франс прес, ако украинската контраатака в Херсон сполучи, това може да доведе до обкръжение на част от руските сили и би затруднило още повече напредването им към Одеса.

В Мариупол и край Луганск обаче положението изглежда остава критично за защитниците.

Руснаците все още изглеждат решени да постигнат минималните си цели в Украйна - вероятно окупация на цялата Донецка и Луганска област. Честно казано, не виждам какво може да ги спре. Всички опити за посредничество на Запада са безнадеждни. Санкциите оказват въздействие, но не достатъчно бързо“, отбелязва Кадри Лиик от Европейския съвет за международни отношения.

Тя е съгласна, че „арсеналът“ на Европа в икономическия натиск над Русия е вече на изчерпване:

„Така е. По отношение на енергийните доставки, не мисля, че ще е разумно европейците да ги прекъснат напълно, така че да се предизвика икономическа криза в Европа. В такъв случай Путин ще се окаже в печелившата позиция. Икономическа криза в Европа ще ни постави в губеща позиция спрямо Русия и, следователно, в невъзможност да помогнем на Украйна“.

Лимитът в санкционния арсенал на Запада ограничава и възможностите за отговор, в случай че Русия прибегне до оръжия за масово унищожение. Но, макар и да изключиха по категоричен начин идеята за установяване на зона без полети, натовските лидери могат да преосмислят поведението на Алианса, ако общественото мнение на Запад ги подтикне да го сторят.

„Ако Русия използва оръжие за масово унищожение, за Китай, за арабите и за Индия ще стане много по-трудно да продължат да стоят настрана от украинския конфликт“, смята професор Уелър от Кембридж.

Как да спрем войната в Украйна? В отговор на руските искания за разоръжаване и отказ от НАТО, ключово условие на украинската страна е получаване на международни гаранции от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН плюс Турция и Германия. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви миналата седмица, че Москва не е възразила срещу идеята. На професор Уелър му е трудно да повярва в това:

Ако целта на Кремъл е да държи НАТО вън от Украйна, не виждам как ще приеме страни членки на Алианса като Турция, Франция или Германия да станат гаранти за украинската сигурност. Това би създало риск от въвличане на целия Северноатлантически пакт в конфликта. Ако идеята е германски или турски войски да бъдат разположени в Украйна, за да гарантират сигурността ѝ, това би било в разрез с изначалното настояване на Кремъл срещу натовски военни бази на украинска територия“.

А и не е сигурно, че страните, спрягани като гаранти на бъдещо мирно споразумение, биха се нагърбили с тази рискована роля:

„Не виждам как една Германия ще поеме отбраната на Украйна в случай на нова агресия. Но гаранциите за сигурност могат да имат различни форми. При бъдеща агресия например може да има автоматично връщане на широкомащабни санкции“, сочи професор Уелър.

Дали обаче такива „меки“ гаранции ще са достатъчни за запазване на мира? Кадри Лиик:

„Този вид гаранции винаги са в известна степен мъгляви. Истински гаранции за Украйна може да даде само Америка. Моделът на отношенията между Съединените щати и Тайван е може би най-добрият вариант, ако гаранции от НАТО са невъзможни. Но дали такъв вариант е постижим е друг въпрос. Много ще зависи от това каква Украйна ще видим след тази война и какви ще са военните ѝ нужди“.

Възможно ли е войната да бъде „замразена“, както през 2015 година - тогава Киев, Москва, Берлин и Париж постигнаха Минските договорености, потушиха конфликта в Донбас и спряха кръвопролитието за цели 7 години? 

Това е руският план - да завладеят целия Юг с Одеса и след това да спрат войната и да задържат това, което са завладели. Това би било много опасно за украинците. Би било опасно в дългосрочен план, защото може да подтикне украинците да се превъоръжат и един ден да се опитат да си върнат загубеното. Ако планът на руснаците е действително такъв, той би съвпаднал с това, което те вече сториха в други страни като Грузия и Молдова. В Армения също са разположени руски миротворци. В действителност тези зони на замразени конфликти са трайно окупирани от Русия“.

Но дали окупацията в Украйна ще бъде така „жизнена“, както в другите споменати бивши съветски републики, предвид масовите протести на жителите на завзетите от руснаците Бердянск и Херсон? Според Уелър тези протести могат да бъдат потъпкани също толкова лесно, както протестите след оспореното преизбиране на Александър Лукашенко в Беларус. Но разширена окупация в Украйна ще е „неудобна“ за Путин по други причини:

„Дори и при общо примирие в Украйна въоръжената съпротива може да продължи локално. Може да има опити за връщане на ключови райони под украински контрол. Международното положение ще остане твърде неблагоприятно за Русия, защото, за разлика от споменатите конфликти, този засяга далеч по-фундаментално безопасността на цяла Европа. При липсата на политическо споразумение Русия никога няма да се освободи от изолацията, на която е подложена днес“.

Каквато и да е договореност за прекратяване на руско-украинската война е постижима, само ако има някакъв вид гаранции за сигурността, включващи трети страни, и ако има ангажимент от Запада за постепенна отмяна на санкции в замяна на руско оттегляне от Украйна, смята професор Уелър.

Преподавателят от Кембридж повтаря, че постоянна руска окупация е само една от възможните развръзки от тази война. Западните лидери трябва да се опитат да убедят ръководителите на Руската федерация - и може би това е целта на продължаващите спорадични телефонни разговори на Еманюел Макрон с Владимир Путин - че такава развръзка би била нежелателна и за Москва.

Трябва да предложим на президента Путин достатъчно, за да може да прекрати конфликта, без да изглежда като победен. Т.е. трябва да потърсим начин, по който да му позволим да твърди, че руската власт над Крим, дори и да не е призната, не може да бъде оспорена. Да има самоуправление на Луганск и Донецк, съществено по-широко от предвиденото във второто Минско споразумение от 2015 година, но не и под формата на независими държави - това е недопустимо от международноправна гледна точка. Да има законово уреждане за руския език, за каквото Москва настоява. Да има формално заявление от Украйна, че няма да се присъедини към НАТО - нещо, за което вече намекнаха от Киев. Да има заявление на Киев, че не се стреми към ядрено оръжие, и механизъм за разоръжаване, който да съдържа отказ на украинците от ракетни системи с далечен обсег на действие“. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мъж в кома и друг - тежко пострадал след катастрофа край София

Мъж е изпаднал в кома след тежко произшествие край София. Инцидентът е станал на булевард "Европа" при разклона за Банкя. Сигналът е подаден в 22:38 часа в неделя.  Лек автомобил се е ударил в крайпътно дърво. На място са изпратени три линейки, съобщиха за БНР от Центъра за спешна медицинска помощ. Мъжът е с множество наранявания,..

публикувано на 25.11.24 в 14:10
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00