Проф. Карл-Рудолф Корте: Шолц продължава да е минималистичен в комуникацията

Германия е най-голямата държава в Евросъюза и най-мощната европейска икономика, но далеч не най-голямата военна сила. А в последно време не изпъква и с лидерство. Войната в Украйна завари много западни политици неподготвени, но като че ли най-много това пролича при Олаф Шолц. Канцлерът социалдемократ оглавява тройна коалиция, в която лидерите на двете по-малки партии - на либералите и особено на Зелените - изпъкват с убедителни позиции и добра комуникация.

Да бъдем благоразумни,това е мотото на Шолц, който през цялата си политическа кариера е следвал принципите на британската кралица - никога не се оплаквай, никога не се обяснявай. Но сега му се налага да се обяснява. Обвиненията срещу него валят от всички посоки. В отворено писмо, което разбуни духовете в Германия през седмицата, леви интелектуалци яростно го нападат, че с доставките на оръжия Германия разпалва войната в Украйна. А опозицията го упреква, че е прекалено невзрачен, невидим и колеблив, а това хвърля сянка върху цяла Германия. Такива обвинения се чуват дори от коалиционните му партньори. Въпреки че Германия помага от първия момент на Украйна, при това със значителни суми, а вече и с тежко въоръжение, поведението на Шолц и неговата невзрачност, оставят впечатлението, че Германия се дърпа от лидерската роля в редиците на сплотения зад Украйна Запад.

• Шолц: Целта на Германия е Русия да се изтегли от Украйна

• Над половината германци искат по-твърда намеса на Берлин в Украйна

Проф. Карл-Рудолф Корте, един от най-уважаваните политолози в Германия, обаче не е съгласен.

"Не мисля, че е променил стила си. Той продължава да е минималистичен в комуникацията. Шолц е известен с това, че дълго претегля различните мнения, преди да вземе решение и винаги е отдавал по-голямо значение на процеса на търсене на решение, отколкото на съобщаването му. Шолц предпочита големите форуми, като например извънредно заседание на Бундестага, за да оповести намеренията си. Освен това канцлерът работи в екип - той оглавява коалиционно правителство и оставя и на министрите си поле за изява".

Олаф Шолц никога не е бил емоционален политик. Тогава защо хората в Германия са изненадани от поведението му и очакват от него да им разяснява политиката си?

Познаваме този пестелив стил от Ангела Меркел. На парламентарните избори през септември голяма част от германците гласуваха за продължаването на този стил, който явно им дава сигурност. И я намериха в Олаф Шолц. Затова не разбирам изненадата сега - Шолц винаги е бил такъв, включително и като министър в кабинета на Меркел.

Разликата сега е, че задачите се разпределят между трите партии в правителството. Забелязвам, че канцлерът е много по-склонен да предоставя сцената - ако мога така да се изразя - на коалиционните си партньори. Това от своя страна дава възможност на публиката да види всеки от тримата партньори в най-добрата му светлина. Канцлерът определя генералната линия, вицеканцлерът Роберт Хабек обяснява политиката на правителството, а Аналена Бербок презентира ценностите на Германия.

Мнозинството германци са доволни от работата на правителството и конкретно от Олаф Шолц. Според мен Шолц няма да се промени. От една страна, във военно време хората търсят стабилност. Но от друга - политиците трябва да намерят правилния начин да общуват с гражданите и да им обясняват действията си въпреки тайната дипломация, която са принудени да водят. Не всичко може да бъде публично казано, нали?

Казвате - мнозинството германци са доволни, но рейтингът на правителството пада - от 72 процента през март до днес вече само 49 процента.

И това е свързано с войната - в такива времена хората вдигат много високо летвата на очакванията си. Освен това мисля, че спадът в доверието не е драматичен. Пък и Германия няма късмет с особено харизматични канцлери. Като че ли последният беше Вили Бранд.

Споменавате Вили Бранд - колко сериозен е проблемът на управляващата социалдемократическа партия на Вили Бранд и Олаф Шолц с близостта с Русия? Надценена ли е тази близост или социалдемократите наистина имат нужда от осмисляне на политиката си в миналото, както вероятно им подсказа друг социалдемократ, президентът Щайнмайер, който се извини за грешките си като външен министър.

Проблемът е сериозен и само извинения за допуснати грешки в миналото не са достатъчни. Отношенията с Русия подлежат на сериозно обсъждане и подчиняването им на принципите на правото и демокрацията е задължително. Няма никакво съмнение, че социалдемократите бяха загърбили тези принципи, дори когато заплахата от руска агресия вече беше налице.

Социалдемократите не могат да върнат времето назад, но могат да си вземат поука за в бъдеще, например за отношенията с Китай. Миналите грешки наистина могат да помогнат при изграждането на бъдещите отношения с Русия.

Канцлерът Олаф Шолц е критикуван и за това, че като правителствен ръководител на водеща европейска държава още не е посетил Киев. Той обясни, че е впечатляващо, че беше отказана визита на федералния президент на Германия, избран само няколко седмици по-рано с небивало мнозинство за втори мандат. Как възприемате това обяснение, проф. Корте?

Германия се придържа към правилата в международните отношения, и по-специално в дипломацията. В този смисъл, когато някой изрично не пожелае визита на държавния глава, не бива да се изненадва, че министър-председателят не планира посещение. Въпросът е как можем да преодолеем тази моментна криза и решението като че ли се намери - за Киев заминава председателят на Бундестага.

Междувременно Украйна и Германия са на път да изгладят дипломатическите противоречия - канцлерът не, но външният министър Аналена Бербок и председателят на Бундеснага Бербел Бас подготвят посещения в Киев. Но опозицията ги изпревари. Тъй като през последните седмици не виждам канцлерът да подготвя такова посещение, реших да приема поканата от Киев, обясни решението си председателят на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц. И замина за Киев седмица преди почти сигурно спечелените регионални избори в провинция Шлезвих-Холщайн утре и две седмици преди далеч по-критичните за партията му избори в най-голямата провинция в Северен Рейн Вестфалия.

Фридрих Мерц се придържа към обещанието си да е конструктивна опозиция. Той определено има държавническо поведение и поема отговорност - това пролича от подкрепата за управляващата коалиция в Бундестага при гласуването за изпращане на тежко въоръжение за Украйна. Така че посещението му в Киев - според мен - беше по-скоро израз на солидарност, а не опит да повлияе на предстоящите регионални избори.

Неписан закон е държавната работа да не се превръща в партийна дейност.

Така е. Но нека пак да кажа - по отношение на Украйна Фридрих Мерц и християндемократите са конструктивна опозиция, която успява да надскочи тесните партийни сметки. Консерваторите подкрепиха правителството по един толкова важен и съдбоносен въпрос, какъвто е военната помощ за Украйна. Освен това Мерц сигнализира, че е готов да осигури мнозинството от две трети в Бундестага за приемането на извънредния бюджет за отбрана, който обяви кабинетът.