Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Альоша боде очите не само като русенски градски ориентир"

Камен Рикев: Съветските паметници се използват като мека сила, нямат общо с русофилството

Смесваме памет и почит, смята преподавателят от университета "Мария Склодовска-Кюри" в полския град Люблин

Камен Рикев
Снимка: Ася Пенчева

Символите на съветската армия все още присъстват в много от големите български градове. Периодично се чуват гласове за тяхното премахване, но все още няма единно мнение на обществото каква трябва да е съдбата им.

Разговор за Паметника на Альоша в Русе започна преподавателят в университета "Мария Склодовска-Кюри" в полския град Люблин Камен Рикев, който е русенец. Той е преподавател по история на балканските литератури и култури, автор е на публикации в областта на полско-българските културни връзки, балканистиката и българската литературна класика, преводач е на десетки полски творци.

Преди време регионалният вестник "Утро" публикува негов текст, в който авторът задава въпрос към публиката - "Кога ще поставим Альоша на мястото му?", визирайки Паметника на Альоша в дунавския град, с който завършва главната улица "Александровска" и започва Паркът на младежта.

На това ключово за Русе място се издига фигурата на съветски войник, който държи шмайзер в дясната си ръка и съветско знаме в лявата. Голям, величествен и  незаобиколим. Паметникът е по-голям от монументите на Васил Левски, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Елиас Канети.

Според Рикев "Альоша боде очите не само като русенски градски ориентир" и е "тумор в центъра на града". В интервю за БНР той изразява гледната си точка на гражданин, че паметникът от гледна точка на историческата справедливост е "грандиозно недоразумение и неговото място не е в центъра на града". Преподавателят смята, че смесваме памет и почит.

"Неща, които заслужават памет, но в никакъв случай не заслужават прослава, почит, могат да намерят свой уютен дом. Дали това ще бъде обособено място в парк или междуквартална зона, дали ще бъдат покрайнините на града, винаги с вкус може да се аранжира едно пространство на стари символи, на изоставени причудливи монументи, отломки, остатъци от гербове, куриозни табели, които да формират алтернативен кът, който да помогне на хората да видят частица от своята история. Това е памет, това е история, но аз роптая срещу една манипулация, която нагло ни се налага."

Снимка: БГНЕС

Не бива да забравяме и унищожаваме това наследство, но не бива тази памет да я свързваме с фалшива почит, подчерта Камен Рикев.

Фронтално на паметника е изписан следният текст: "На братските съветски войни-освободители. Вечна признателност от русенските трудещи се", а отзад е разположена фразата на Георги Димитров: "Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество."

"Тези паметници се използват като "мека сила", "мек" инструмент за въздействие от страна на руската държава", изтъкна преподавателят в полския университет.

Рикев е категоричен, че подобни паметници "нямат нищо общо нито с българското русофилство, нито с историческата правда".

Засега дебати за премахването на Альоша от централната част на града няма.

Монументите на Ленин и Георги Димитров в Русе бяха премахнати почти веднага след падането на комунистическия режим. Альоша остана, въпреки че многократно е заливан с боя и са му добавяни надписи с различни послания в знак на протест срещу политиката на Русия.

В района около Русе се намира и единственият паметник на Ленин в България - този в село Новград. Бил атракция за селото, чието ТКЗС носело името на вожда. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38