Историята и дърворезбата - второ призвание за полковника от запаса Евгени Пенчев

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• За мисията на Евгени Пенчев без униформа разказва Здравка Маслянкова в предаването ''Чуй лятото''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Евгени Пенчев реставрира оръжия и не пропуска да участва във възстановки на исторически събития из цялата страна и увлича в това занимание стотици курсанти. Офицерът има майсторско свидетелство по художествена обработка на дърво и дърворезба, признание от Националната занаятчийска камара. Негово дело са иконостасите в параклисите на Военноморската база „Атия“ и в Националния военен университет.

Евгени Пенчев е мотострелковак, възпитаник е на Великотърновското военно училище. Като млад офицер седем години служи в Елхово, две години е бил във Военната академия, четири години във Военноморската база „Атия”, две години в Генералния щаб и от 2005 г. е във Военния университет. И докато офицерската професия е осъзнат избор, то увлечението по дърворезбата е наследствено, разказва полковникът резбар от великотърновското Ново село: 

„С дърворезба не мога да кажа точно от кога съм започнал да се занимавам. Баща ми е възпитаник на техникума по изкуствата в Трябва, беше дълги години преподавател по трудово обучение в училището в Ново село. В нашия дом винаги се е работило с дърво, с камък, с желязо. Покрай баща ми и дядо ми съм прихванал явно. Първите неща, които съм направил, са може би, когато бях в пети или шести клас. Пазя първото си нещо, това беше една жар птица, изкопирана от индийски народни приказки, на една чамова дъска от ламперия“. 

Днес тази над 40-годишна жар птица още е окачена на стената в бащината къща на Евгени Пенчев. Орехът е любимият материал, с който работи офицерът резбар: 

„В България най-доброто, според мен, дърво за дърворезба е орехът. Дълги години се занимавах с реставрация на старинно оръжие, имам много изостанал материал от тогава. Работя предимно с орех, но също и с елша, по-рядко с липа. В декоративните гребени, шноли, които напоследък започнах да правя, използвам и дива череша, круша, ясен“. 

Във военноморската база “Атия” е изграден първият храм във военно поделение у нас, а Евгени Пенчев е майсторът на иконостаса: 

„Това беше през 2000-а година, когато имаше още определени рестрикции към църковните служби във военните формирования, но явно му беше дошло времето, защото тогава командирът на базата адмирал Кавалджиев с разрешението на тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров, във военноморската база беше направен първият храм на територията на военно поделение в Българската армия. Мисля, че за около 8-9 месеца стана иконостасът. Той си е авторска интерпретация, макар че част от детайлите, които заимствахме, бяха от остров Света Анастасия. Там има късносредновековна църква, в която има образци на местното резбарско изкуство“.  

Полковник Евгени Пенчев е създателят на представителния блок на военното училище „Васил Левски“ и е сред инициаторите да бъде възроден празникът на Търновския гарнизон. По негова инициатива за курсантите на Националния военен университет бяха ушити парадни сини униформи по подобие на царските офицерски униформи от 20-е години на миналия век. Преди 15 години, когато беше съграден храмът “Св. Седмочисленици” на Военния университет, Евгени Пенчев заедно със своя колега подполковник Светломир Стоянов и с още четирима курсанти изработват входните врати и иконостаса. Параклисът в Националния военен университет е забележителен и с неговата крипта: 

„Идеята да бъде построен този храм, беше да се превърне като храм-паметник на загиналите възпитаници на военните училища във войните за национално освобождение и обединение. Идеята на митрополит Григорий беше да създадем крипта. Дойде идеята да съберем пръст от бойните полета, до където можем да стигнем, започвайки от създаването на българската войска след Руско-турската война, включително на българското опълчение – пръст от Шипка, от Шейново, от Стара Загора, после от бойните полета на Сръбско-българската война, на Балканската, на Междусъюзническата и да стигнем до полетата в Унгария, където нашата армия е водила бойни действия във втората фаза на Втората световна война“. 

Евгени Пенчев е увлякъл в патриотичните си инициативи много офицери и курсанти. Твърди, че това е част от мисията му и неговото разбиране за войнска чест. Полковник Пенчев беше избран през 2007 г. от търновските журналисти и обществеността за един от 130-те личности на Велико Търново, заслужили с делата си любовта, уважението и доверието на съгражданите си. 

Напоследък Евгени Пенчев и великотърновската журналистка Мила Милчева, майсторка на везбата, правят единствените у нас пана дърворезби с вградени шевици. Бродерията и дърворезбата се обичат, казва офицерът: 

„Съзвучни са бродерията и дървото. Това е вид изкуство, част от приложното изкуство на българския народ. Зная, че изкусното е едно красиво нещо, а красивите неща правят света по-добър. Офицерът е широко скроена личност, така че в неговата душа има място за всичко“. 

За съзвучията между дърворезбата, шевицата и ажура гостуват журналистката, майстор на шевиците, Мила Милчева и тъкачката от Самоводската чаршия Миглена Чаталова, които заедно с Евгени Пенчев подготвят първата в страната изложба, представяща заедно трите вида приложни изкуства.