Коментар на Петър Волгин: Нормални хора и грантови идеолози

И на фона на все по-големите трудности, които изпитваме ние, нормалните граждани на Европа, е много показателна реакцията на членовете на евроелита – премиери, президенти, всевъзможни началници в безбройните евроинституции. Да напомня, че именно това са хората, които трябва да работят за това всички ние да живеем добре. А какво става на практика? На практика ние живеем все по-зле, а големите началници ни "успокояват“, казвайки ни: "Търпете и се радвайте. А се радвайте, защото като плащате по-високи сметки, вие всъщност наказвате Путин". Онзи ден очевидно проваленият британски премиер в оставка Борис Джонсън буквално заяви, че високите сметки за енергия са нещо, което домакинствата в Обединеното кралство трябвало да понесат като част от усилията за противопоставяне на Владимир Путин.

Бо Джо, както му казват на Острова, е известен с екстравагантните си изказвания. Това изказване обаче не е екстравагантно. То е нахално и лицемерно. Защото десетките Бо Джота, Борели и Урсули в Лондон, Брюксел и Берлин ни най-малко няма да пострадат от инфлацията и високите сметки. Те ще продължат да карат мощните си лимузини, да се ширят в луксозните си имения, да плащат без проблем астрономическите такси на децата си в реномираните учебни заведения. Ние, нормалните граждани на Европа ще страдаме. Ние ставаме реална жертва на една, отдавна доказала своята несъстоятелност, неолиберална идеология. Това е идеология, която елитите следват от десетилетия, но през последните месеци станаха нейни абсолютни фанатици. Това е идеология, която, приложена на практика, принася в жертва огромното мнозинство обикновени хора, за да задоволи интересите на миниатюрния властови елит.

В тази връзка ще ви припомня един много коментиран през тази седмица в социалните мрежи телевизионен разговор. По Нова телевизия бяха поканени една синдикалистка и един грантов анализатор. Те трябваше да говорят за това дали България да преговаря с "Газпром" за подновяване на доставките по договора, който имаме до края на годината. Синдикалистката говореше с числа и обясняваше до какво води отказът ни от руски газ. Грантовият анализатор не искаше да си губи времето с подобни "дреболии“. Той говореше идеологически. Започна да описва надълго и нашироко някаква цивилизационна война, която сме били водили, и как тя било много по-важна от всичко останало. С едно изречение тезата му може да бъде обобщена така – по-добре да не се къпем, само и само да накажем Путин.

Много позакателен беше този разговор за голямото разделение в нашето общество днес. От едната страна са нормалните хора. Тези, които се интересуват от числа, които всеки ден си правят сметките и изпитват реални трудности заради повишените цени на всичко. От другата страна са грантовите идеолози. За тях парите нямат значение. Не защото са толкова извисени духовно, а защото имат достатъчно средства, осигурени от фондации като "Америка за България“. Ето защо грантовите идеолози могат да си измислят всевъзможни тези, които нямат нищо общо с реалността, но пък осигуряват допълнително финансиране от чуждестранните донори. Само такива хора могат да твърдят, че втечненият газ, който се превозва с танкери, който идва от другия край на света, който трябва да премине през сложни обработки, за да става за ползване, е по-евтин от тръбния газ. Нормален човек никога няма да каже подобна глупост. Грантовият идеолог няма проблем с произнасянето ѝ, защото той не се ръководи от фактите, а от една абсурдна идеология.