Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Можем единствено да стоим под одеялото и да се страхуваме"

Мила Минева: Всички обяснения за кризата са в скоби. Тя се превръща в природен феномен

Усещането за разпръсната криза усилва готовността да се гласува за крайни алтернативи, смята социологът

Мила Минева
Снимка: Ани Петрова

"Видимо джобът ни доминира публичния ни интерес."

Това каза пред БНР социологът Мила Минева, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя анализира данните от последното представително социологическо проучване на Изследователски център "Тренд" на прага на предизборната кампания, като акцентира върху тревожността от понижаването на стандарта на живот и "медийната истерия около нарастването на инфлацията и цените".

"Част от публичните говорители през цялото време се опитват да наложат това, че част от тази инфлация е привнесена, че е резултат от това, че сме свързани със света, а не сме остров. Това обаче не успява да пробие. Това се появява като едно не съвсем сигурно обяснение на инфлацията, която се случва. През цялото време повечето говорители се държат така, като че ли кризата е собствено наша и българска", коментира Мила Минева в предаването "Преди всички".

Според Минева е важно да се посочи "отказът да се търси обяснение на икономическата криза, в която очевидно мнозинството от българските граждани мислят, че сме".

"Тоест, всички обяснения са заскобени – действията на предишното правителство, войната в Украйна, каквото и да било, което би могло да бъде обяснителен механизъм, е премахнато от интереса и кризата се превръща в природен феномен. Нещо, което ни се случва, но нито можем да направим нещо, нито можем да противодействаме. Можем единствено да стоим под одеялото и да се страхуваме."

Не съм сигурна дали служебният кабинет не играе в изборите, подчерта социологът.  

"Има граждани, които не го схващат като служебен кабинет, а като политически ангажиран кабинет. Служебният кабинет се държи непрекъснато като пиар. Нагнетява усещането за кризисност, без особени доказателства за тази кризисност. Това усещане за една разпръсната криза, в която сме потънали, усилва готовността за гласуване за крайни алтернативи. Това обяснява високия процент и готовността на хората да заявяват, че ще гласуват за крайна алтернатива като "Възраждане."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.  

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Столичната община набира проекти по Програма "Социални иновации"

Столичната община набира проекти по Програма „Социални иновации“. До 17.03.2025 г., включително, кандидатите могат да подават проектни предложения по образец за Общинската програма „Социални иновации“.  Програмата съдейства за реализирането на иновативни решения, насочени към създаването, прилагането или..

публикувано на 11.03.25 в 12:49
Цветан Ангелов

РЗИ във Враца с беседи за вредата от вейповете

Регионалната здравна инспекция във Враца организира във врачанските училища серия от беседи, насочени срещу употребата на вейпове от деца и младежи. Темата за употребата на наркотици и тютюнопушенето отдавна е част от работата на регионалните здравни инспекции. Като звена на здравното министерство те изпълняват Националната..

публикувано на 09.03.25 в 08:10
Паметникът на Свободата на вр. Шипка

Искрен Великов с поглед към националните празници и националните герои

Седмицата, в която отбелязахме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина разказва д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов . 147 г. от Освобождението на България Известно е, че на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор,..

публикувано на 05.03.25 в 14:01

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47