Време ли е да се замислим за добив на шистов газ?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Снежана Иванова с доц. Атанас Георгиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това каза за БНР деканът на Стопанския факултет в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ доцент доктор Атанас Георгиев, който е изследвал в своя монография темата. "Всяка дейност по проучване и добив отнема време и добивът на шистов газ не може да реши настоящата криза", подчерта той.

„При всички положения не може да очакваме, че газ ще потече от който и да е сондаж тази зима. Бързи решения, за съжаление, нямаме достатъчно налични. Вчера намерих статия, която съм писал преди 11 години. Точно същите теми обсъждаме - че трябва да се използват всички опции за диверсификация, които минават през различни доставчици, трасета и източници на газ, като същевременно поне трябва да се проучи потенциалът за налични ресурси тук. Нека също не забравяме, че има и редица проекти, които биха могли да използват конвенционален добив в Северна България, не само в Добруджа, а и в Северозападна“.

Полша и Франция също имат, според предварителните проучвания, големи находища на шистов газ. Франция, която е най-богата по първоначални оценки, е забранила проучванията горе-долу по времето, когато и България, припомни Георгиев в предаването „Хоризонт за вас“:

„Вече има доста натрупан опит от използването на такава технология в Щатите. Ако тогава тя беше по-скоро непозната и не се знаеше какви са екологичните рискове, вече има доста повече данни, вижда се къде системата за регулиране на замърсяванията не работи добре и какви са били технологичните предизвикателства. Нямаме извинението, че тази технология е непозната. Благодарение на нея Щатите в момента са най-големия износител на газ и произвеждат почти 50% повече, отколкото Руската федерация. Очевидно тази технология работи и се комерсиализира. Тя се приложи в такива скални формации, в каквито никога не се е очаквало да се добива отново газ и нефт. Може да се използва този опит, поне за да се проучи какъв е потенциалът. Най-малкото това би било още една тема за преговори с други доставчици“.

Газовата тема се преекспонира в предизборната кампания,  категоричен е той. Възможностите за конвенционален добив, спирани през годините, са първите стъпки, през които трябва да се поеме за местно ниво, смята ученият. Относно възможността за нови разговори с „Газпром“, той смята, че договорености с доставчик, който е нарушил договора си, трябва да се да се правят „с едно на ум“:

„Ако има въобще някакви доставки на руски газ, според мен те трябва да са свръх на това, което е необходимо на България и да служат за запълване хранилището или за последваща препродажба, но трябва да се положат максимални усилия за доставка на газ извън това, което традиционно е било получавано от Руската федерация“.

Относно ангажимента за свиване на потреблението на газ с 15%, Георгиев изрази мнение, че „трябва да се анализира буквално за дневен режим какво би било потреблението на газ през зимните месеци и какви биха били източниците от внос или от хранилището“.

Субсидиите у нас и в други страни в Европа са насочени към намаляване на цените и няма как да се използват за инвестиции в алтернативно потребление или енергийна ефективност, подчерта той.

„Очаквам с нетърпение да видя какво точно ще предложи Европейската комисия на 9-ти септември, когато се събира, за да обсъжда тези теми. Каквото и решение да бъде взето, според мен, то няма да даде бърз ефект, от който всички имаме нужда“.