Густав Гресел: Извеждането на цивилни от Херсон буди опасения, че градът ще бъде разрушен

Путин бомбардира Киев, но показа не сила, а безсилие

публикувано на 15.10.22 в 09:04

Снимка: БГНЕС

00:00 / 00:00

Интервю на Добрин Йотов с Густав Гресел

Масираните бомбардировки над Украйна тази седмица целяха не толкова да смажат украинците, колкото да демонстрират на руснаците силата на техния лидер Владимир Путин. Но при всичките жертви, разрушения и терор, които причиниха, в тях са проличали слабостите на руската армия, смята Густав Гресел - бивш австрийски военен и настоящ сътрудник на Европейския съвет за външна политика.

Взривът на Керченския мост, който стана претекст за бомбардировките, отслабва позициите на руските войски в цяла Южна Украйна и в битката за Херсон. Рискът е, че тази битка може да доведе до разрушаване на града, посочи Гресел в интервю за предаването „Събота 150“.

Г-н Гресел, взривът на Кримския мост бе тежък удар по репутацията на Путин. Какъв обаче е ефектът от случилото се върху бойните действия в Украйна?

"Мостът над Керченския проток е от ключово значение за руската военна логистика. Целият южен фронт в Херсонска и Запорожка област се снабдява през Крим, защото транспортните връзки от руския областен център Ростов през Донбас са ограничени. Снабдяването през Донбас е възпрепятствано от бойните действия там. Някои транспортни линии са извън строя още от (войната през) 2015 година. По този маршрут снабдяването се осъществява главно с камиони, а не по железници. Така че взривът на Керченския мост създаде големи трудности за доставките на боеприпаси за руските войски в цяла Южна Украйна."

Можем ли следователно да кажем, че този взрив ще наклони везните в битката за Херсон в полза на украинците?

"В Херсон руснаците имат още един логистичен проблем - мостовете над река Днепър, които бяха сериозно повредени (от украинската артилерия) и вече са неподходящи за тежка техника, особено за камиони с боеприпаси. Подвозът през реката продължава с фериботи, но техният капацитет е по-малък. Трудностите за украинската армия произлизат от факта, че в тази част на Херсонска област върху сравнително по-малка територия са съсредоточени значително повече руски войски, отколкото бяха в Харковска област. Но вече мина поне месец, откакто руснаците изпитват сериозни затруднения със снабдяването."

Окупационните власти в Херсон обявиха тази седмица евакуиране на мирното население в Русия. Това бе разтълкувано от някои като знак, че руската хватка в тази област отслабва. Вие как тълкувате този ход?

"Бих го нарекъл „отвличане“ (а не евакуация). Първо бих попитал как това ще стане. Второ бих попитал дали хората искат да напуснат. Трето, опасявам се, че това е знак, че руските войски са решени да се окопаят в града и да се отбраняват до край, което означава, че Херсон ще бъде сравнен със земята. Украинските войски все още не са си пробили път до града, но ако успеят да го достигнат, ще могат да разчитат на подкрепа от местното население. Мисля, че с „евакуацията“ руснаците искат да попречат именно на такъв сценарий."

В началото на тази седмица руснаците нанесоха масирани ракетни удари по десетки украински градове и критично важни обекти на енергийната инфраструктура на Украйна. До каква степен това бе проява на сила и до каква - на слабост (както се изразиха някои западни политици)?

"Това бе демонстрация на сила от тази гледна точка, че след неуспехите на фронта и взрива на моста Путин искаше да покаже, най-вече на публиката в Русия, че е силен и способен лидер. Това е и причината сред мишените на тези бомбардировки да бъдат подбрани и социални и културни институции в Украйна. От друга страна обаче тези удари показаха, разбира се, и факта, че нещата не се развиват според очакванията на руското ръководство. През март Русия се опита да извади от строя украинската отбранителна индустрия. Сега ѝ се наложи да я атакува отново, след като някои фабрики бяха възстановени, а други бяха преместени и заработиха отново. И ѝ се наложи да използва крилати ракети и други муниции, вместо авиация. Всичко това, разбира се, демонстрира слабостите на руската страна, независимо че поне на хартия разполага с много по-значителни военновъздушни сили."

Тази седмица, за първи път от три месеца, руските войски можаха да се похвалят, че са завзели украински територии. Става дума за няколко села на подстъпите към град Бахмут в централната част на Донецкия фронт. Според британското разузнаване действията на „Вагнер“ и другите руски подразделения в този участък е подготовка за настъпление към основните населени центрове в Донбас, които остават под украински контрол - Славянск и Краматорск. Колко е опасна военната ситуация за украинците в този район?

"Украинските войски (около Бахмут) са под огромен натиск вече два месеца. През тези два месеца приоритетът на украинците бе не толкова да държат територии, колкото да нанесат максимални загуби на руснаците в жива сила. Руснаците напредват, но този процес е изтощителен за тях. Концентрирането на толкова войници и артилерия на толкова тесен участък прави руските войски уязвими на другите участъци от фронта и това обстоятелство може да ги принуди да спрат настъплението."

Александър Лукашенко заговори пак за агресия, готвена от Украйна срещу страната му, и обяви, че очаква в скоро време в Беларус да пристигнат руски войски за участие в съвместна руско-беларуска групировка. Минск не се включи във войната през февруари, макар че тогава предостави териториите си за руската атака към Киев. Много наблюдатели сочат, че беларусите не искат да воюват с украинците. Според други обаче Путин може да принуди Лукашенко да предприеме този крайно непопулярен ход. Как ще се развие войната при такъв сценарий?

"Беларуската армия не е в най-доброто си състояние. Подразделенията ѝ са с намалена численост. Смята се, че сега провеждат частична мобилизация, но дори с наличните 6 бойни бригади тази сила е далеч по-малка от групировката, с която Путин нападна Киев през февруари и март. От своя страна, от февруари досега украинската армия укрепна значително и натрупа боен опит.

При това положение Лукашенко може само да държи украинците под напрежение и да ги принуждава да държат резервите си в Западна Украйна, т.е. далеч от фронтовите линии на юг и изток. Засега не се наблюдава струпване на войски, достатъчно за да могат беларусите да открият нов фронт, било сами или с руски подкрепления. Така че на този етап (действията на Лукашенко) изглеждат само диверсия. Разбира се, диверсия, много неприятна за украинците, защото те се нуждаят от всяка своя бригада за битките в Донбас и особено за офанзивата си в Луганска област."

По публикацията работи: Яна Боянова