Примери и съвети за пътна безопасност от света

Всяка година, над 1 300 000 души умират при катастрофи, а между 20 и 50 милиона са сериозно ранени. Това означава, че един човек губи живота си по този начин на всеки 25 секунди. В световен мащаб пътнотранспортните произшествия са водещата причина за смъртните случаи при децата и младите хора на възраст между 5 и 29 години.

Смъртните случаи по пътищата в световен мащаб - визуализация на СЗО

Държавите, в които стават малко катастрофи на глава от населението, като Норвегия, Швеция, Дания, Нидерландия и Япония, следват пет основни принципа в политиките си за пътна безопасност:

• осигуряване и поддържане на качествена пътна настилка с необходимата осветеност в тъмните часове,
  
• автомобили, които отговарят на стандартите за сигурност,
  
• спазване на ограниченията за скорост и мерките за безопасност,
  
• бърза и адекватна реакция на спешните служби при катастрофи и последващи грижи и рехабилитация,
  
• коректно правоприлагане, налагане на санкции при нарушения и споделено поемане на отговорност.

Хенк Стипдонк – анализатор в института за транспортна политика на Нидерландия подчертава, че на първо място е необходимо да се признае, че хората правят грешки и понякога не спазват правилата:

„На летищата няма знаци, на които да пише „Моля не носете бомби“. Вместо това има проверки и то по няколко, за да сме сигурни, че няма бомба. По пътищата трябва да се прави нещо подобно. Трябва да сме сигурни, че човешката грешка няма да доведе до, образно казано, смъртно наказание.“

Ако хората чувстват, че е безопасно да ходят пеша или да карат колело те ще го правят и така ще използват по-рядко автомобил, което освен, че намалява риска от катастрофи води до повишаване на чистотата на въздуха и намаляване на шума. През 2015 г. Осло реши да направи големи инвестиции в инфраструктура, подходяща за пешеходци и колоездачи. Само четири години по-късно – през 2019 г. нито един пешеходец или колоездач не е загинал по улиците на норвежката столица. Карл-Фредерик Саликат – проектант на велосипедната инфраструктура в Осло споделя някои от осъществените идеи:

„Имаше проблем на кръстовищата при завоите надясно. Затова на някои места поставихме отделни светофари за велосипедисти. Така, освен, че те са отделени от останалата част от движението, няма опасност да попаднат в невидимата зона на водачите.“

Платната за велосипедисти в Осло са повдигнати и са отделени от тротоарите и лентите за движение на автомобили. Има случаи и на премахване на обществени паркинги, за да се направят алеи за колоездене. Освен това:

„Кръстовище с много широко пътно платно беше свито до необходимото за автомобилите, а останалата част се облагороди за пешеходците – бяха поставени пейки, а и шахти за поемане на водата в случай на проливни дъждове. Скоростта на преминаващите автомобили също намаля значително“, казва още Саликат.

Вероятността пешеходец, който бъде ударен от автомобил, движещ се с 30 км/ч, да оцелее е 90%. При 50 км/ч тази вероятност пада под 50 на сто или се равнява на падане от третия етаж. Очевидното решение е регулация на разрешената скорост на местата, където на едно място често се срещат автомобили, пешеходци и колоездачи. В редица европейски градове са наложени подобни ограничения на скоростта. Грегори Дусе – кмет на френския град Лион:

„Лион се присъединява към всички големи европейски градове – Брюксел, испанските и нидерландските градове, Париж и т.н., които вече избраха движение от 30 километра в час и които показаха - доказано от данните, че смъртните случаи и сериозните наранявания на пътя намаляват със средно между 40 и 50 процента, което е важно. Благодарение на тази мярка ще спасим животи. Здравето и безопасността на хората в Лион е приоритет.“

Мярката с ограничението на скоростта обаче върви ръка за ръка с това как хората се обучават да шофират и как се прилагат разпоредбите. В страните, където шофьорските книжки се „купуват“ и има високи нива на корупция, поставянето на знаци и повдигнати пешеходни пътеки не довежда до чувствителна промяна в положителна посока.

Икономическият ефект от катастрофите също не е за подценяване, тъй като те могат да свият БВП с между 3 и 6 процента. Стивън Пъркинс – ръководител на отдела за изследвания и политика към Международния форум по транспорта:

„Държави, които не инвестират в пътна безопасност пренебрегват потенциален икономически растеж. Ефективните мерки за пътна безопасност са всъщност много добра сделка – международната програма за оценка на пътищата изчислява, че инвестиция от един долар в подобряване на пътната безопасност генерира възвръщаемост от 8 долара.“

От десетилетия Швеция е пример в превенцията на пътни инциденти. Системата й включва проектирането на пътища така че да не се стига до тежки удари, крайпътни бариери от гъвкави материали и употребата на най-ефикасните въздушни възглавници. Все пак в Швеция е създаден триточковият предпазен колан, който се използва масово. Успешен пример за преструктуриране на пътищата с разделяне на коридорите на движение, така че да се избегнат челни удари, са шведските пътища тип 2+1 – две ленти в едната посока на движение и една – в обратната, разделени с мантинела. Двулентовият участък позволява безопасно изпреварване и се редува с еднолентов участък приблизително на всеки два километра. След въвеждането на този принцип смъртните случаи по пътищата са намалели с 90%. Томас Енерот, който доскоро беше министър на инфраструктурата на Швеция се обърна към своите колеги по света с думите:

„Неприемливо е някой да загуби живота си, за да може друг да се придвижи от точка А до точка Б. Твърде незаинтересовани сме по въпроса за пътната безопасност. Приемаме за нормално хората да умират на пътя. Трябва до започнем оттам, че катастрофите не бива да се равняват на смърт, дори да има човешка грешка. Ако преобразим мобилността, основавайки се на тази идея, това, което ни се струва утопично, ще бъде достигнато.“

В далечна Южна Корея градска магистрала беше премахната и на нейно място създаден парк, носещ свежест в центъра на столицата Сеул. Клаудия Адриасола-Стийл – директор на отдела за здравеопазване и пътна безопасност в центъра „Рос“ към глобалната изследователска организация „Световен институт за ресурси“ дава пример с географски по-близка държава:

„В Ирландия решиха, че 20% от бюджета ще бъде заделян за т.нар. активна мобилност – ходене пеша и колоездене. Това се равнява на 370 милиона евро всяка година. Така че националното правителство може да бъде двигател на съществена промяна.“

Едно от най-важните задължения на всяко правителство е защитата на човешкия живот. Именно затова намаляването на смъртните случаи по пътищата трябва да бъде приоритет на властите на всички нива. За разлика от пандемията от коронавирус, тази задача не изисква откриването на нови решения в лаборатории, а прилагане на инструменти и методи, които е доказано, че дават резултат. Не бива да се забравя обаче, че и отговорността е на всеки един водач и пътник – спазвайки ограниченията на скоростта, носенето на колани и каски помагаме на себе си, на приятелите си, на семейството си и на нашето общество.