До 3 декември инсталацията е разположена едновременно в две пространства – Софийската градска художествена галерия и на ул. "Георги Бенковски" 40.
Инсталацията съдържа фрагменти от интервюта, свидетелства на оцелели бившите лагери в Белене и Ловеч, както и записи от ежедневни звуци – битови и природни.
Трима изследователи, обединени от каузата да издирват проекциите на миналото, разказаха в предаването "Хоризонт до обед" за тази своя мисия, на която са посветени от години.
Джулиан Шехирян е докторант по история в Университета "Принстън", роден и израснал в САЩ, родителите му са българи. Джулиан се интересува от пресечните точки между антропологията и историята, "как историята живее в нас".
Красимира Буцева е визуален артист, преподавател в Лондонския колеж по комуникации и в Университета по изкуствата в Лондон.
"При мен интересът, импулсът дойде от самото незнание. Аз разбрах за лагерите случайно, никога не бях чувала за тях", сподели тя пред БНР.
Доц. Лилия Топузова е доктор по история и директор на програмата по комуникации в Университета в Торонто, Канада, живяла е и по време на комунизма.
"Как мълчим, как говорим и как да комуникираме това мълчание и липсата на спомен за лагерното и политическото насилие е темата на това, което правим и в двете пространства", обясни тя.
"Имаме три стаи, които представляват три начина на мълчание и три израза на това как се помни политическото насилие. Те са базирани на интервютата и на различни типажи, с които сме говорили. Идеята на самите интервюта е да се опитаме да предадем по-широка картина на това кой е средният човек, минал през лагера и как средният човек помни, или не помни и забравя. Гласовете, които живеят там, са гласовете на тези репресирани, които са познати в българското публично пространство", описа идеята на проекта доц. Топузова.
"Пространствата са всекидневна, кухня и спалня, като има различни предмети и по различен начин те афектират", допълни я Красимира Буцева. По думите ѝ "гласовете" на неговорещите са позиционирани в кухнята, където се чуват обичайните за това пространство звуци, но не и човешки гласове.
Изследователите смятат, че са направили своеобразен мемориал, какъвто до момента у нас липсва.
Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..
"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..
До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..
Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство . Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..
В момента и чак до сепември Пирин е най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Шансовете за съставяне на правителство са малки, но в политиката винаги има такива. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев преди връчването на..
Нормативната база регламентира за отделни видове производства и съхранение на взривни вещества и боеприпаси минимални отстояния от населени места и..
Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред..