КОП 27: исторически, но крайно недостатъчни решения

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Историческо, но недостатъчно"  - така беше определено споразумението за създаване на специален фонд за компенсация на загубите на по-бедните държави, засегнати от промените в климата, с което завърши 27-та международната конференция на ООН в Египет.  Казано по-просто, богатите нации се съгласиха да плащат за климатичните загуби на уязвимите бедни държави.

Фондът "Загуби и щети" беше одобрен с консенсус след изтощителни преговори. Споразумението се смята за голяма победа за държавите с по-нисък жизнен стандарт, които често понасят последиците от климатичните промени, въпреки че са допринесли най-малко за тях. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш приветства създаването на фонда  като заяви, че гласовете на тези, които са "на предната линия на климатичната криза", трябва да бъдат чути. ООН ще подкрепи "всяка стъпка от тези усилия", добави Гутериш.

Развитите страни доста старателни избягваха темата дълго време, тъй като поемането на историческата вина за измененията в климата може да постави най-богатите нации в позиция да плащат безкрайно. След тежките катаклизми в последната година - като опустошителните наводнения в Пакистан с 1700 жертви и приблизителни щети от 40 млрд. долара, натискът да понесат финансова отговорност за затоплящия се свят нарасна осезаемо. Пакистанската министърка за климатичните промени Шери Рехман изрази задоволство от основаването на фонда. 

Създаването на фонда обаче е придружено от много неизвестни. Не са договорени все още критериите за задействане на плащанията, както и откъде точно ще дойдат парите и ще бъдат ли достатъчно, отбеляза У Чанхуа, заместник председател на Азиатско-тихоокеанския воден форум.   

Държавите не поеха ангажимент да разширят обещанието за постепенно намаляване на емисиите от въглища, така че да обхване всички изкопаеми горива. Не се препотвърждава и целта глобалните емисии на парникови газове да достигнат пик до 2025 г., след което да започнат да спадат.  Ангажиментът за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 до 2100 година остава в споразумението, но слиза по-надолу в списъка с приоритетите. Нации и групи, включително Обединеното кралство, ЕС и Нова Зеландия, останаха силно недоволни от тези компромиси. 

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш настоя за по-амбициозни действия за ограничаване на глобалното затопляне:

Споразумението от Шарм ел-Шейх не бележи очаквания напредък, тъй като не налага достатъчно изисквания към основните замърсители за по-големи и по-бързи ограничения на емисиите, посочи заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за Зелената сделка. "Намираме се в решаващото десетилетие, но същевременно не правим достатъчна стъпка напред в името на хората и планетата", каза Тимерманс.

Ситуацията беше трудна за Тимерманс, който предложи централната сделка за фонда за загуби и щети в замяна на повече амбиции за ограничаване на емисиите. В крайна сметка ЕС и съюзниците му трябваше да отстъпят - по-твърда позиция на ЕС можеше да застраши одобрението на фонда за загуби и щети, призна Тимерманс.

Британският представител Алок Шарма, който председателстваше конференцията за климата в Глазгоу миналата година, изрази емоционално разочарованието си:

"Ограничаването на емисиите преди 2025 година - не присъства в текста, ясно продължение на линията за постепенно отказване от въглищата и изкопаемите горива - не присъства в текста. Текстовете, свързани с енергетиката, бяха отслабени в последните минути. В Глазгоу заявих, че пулсът на 1,5 по Целзий е слаб. За съжаление тази цел остава на системи". 

Имаше и обвинения. Германският външен министър Аналена Бербок се оплака от препятствия от страна на "съюз от богати на петрол нации и големи емитенти". "Влиянието на индустрията за изкопаеми горива се усещаше навсякъде", каза и Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата и архитект на Парижкото споразумение. 

А докато течеше конференцията за климата в Египет, населението на Земята достигна 8 милиарда души. Повечето жители на планетата  увеличават въздействието на икономическото развитие върху околната среда. Въглеродните емисии на най-богатите, 1 %, или около 63 милиона души, са двойно повече от тези на най-бедната част на човечеството, обясни ръководителят на Фонда на ООН за населението Наталия Канем. 

Осем милиарда души не са твърде много за планетата Земя, по-големият проблем е прекомерното потребление на ресурси от най-богатите хора, подчерта Канем.