Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Социалната комисия единодушни: Минималната заплата да е поне 50% от средната

Според експертните сметки в проекта това са 850 лева за 2023 година

Снимка: Ани Петрова

Минималната заплата да е поне 50% от средната, реши Социалната комисия, която прие на първо четене внесените от БСП промени в Кодекса на труда. Социалните помощи вече ще зависят от официалната линия на бедност, а не от така наречения гарантиран минимален доход, както е сега.

Това реши парламентарната социална комисия, която одобри на второ четене внесен от правителството проект за промени в Закона за социалното подпомагане.

Депутатите от комисията решиха, че и семействата с ученици от втори, трети и четвърти клас също ще получават еднократна помощ. В момента такава помощ получават само първокласниците и записаните в осми клас.

Парламентарната Социална комисия одобри единодушно на първо четене внесен от БСП проект за промени в Кодекса на труда, според който минималната заплата ще бъде не по-малко 50% от средната за предходните 12 месеца. Според експертните сметки в проекта това са 850 лв. за 2023 година. Народните представители от различните групи се обявиха "за" ясен механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение и за промени в текстовете между първо и второ четене.

Социалните помощи ще се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на правителството, реши още Социалната комисия. В момента помощите са обвързани с така наречения гарантиран минимален доход, който е 75 лв.

Линията на бедност догодина ще бъде 504 лева, което е с 22 процента увеличение спрямо сегашната.

Семействата с ученици във втори, трети и четвърти клас също ще получават еднократна помощ, реши на второ четене още комисията, като одобри промени в Закона за семейни помощи за деца - такава помощ сега се дава само на записаните в първи и в осми клас за покриване на част от разходите в началото на учебната година – тази помощ е в размер на 300 лева. Предложението за промяната беше направено от БСП.

Председателят на комисията Георги Гьоков от групата на социалистите коментира: "Ние сме предложили от първи до четвърти клас, за да направим първата стъпка, за да не натоварваме излишно бюджета с евентуално разширяване до осми клас или до тогава, докогато е задължителното образование по Конституция в Република България“.

По предложение на ГЕРБ-СДС отпадна изискването децата да са записани само в държавно или общинско училище, тоест помощ ще получават и тези, които са в частни училища.

Деница Сачева се аргументира, че по този начин няма да има дискриминация: "Всяко българско дете трябва да получи тази помощ от 300 лева, първи клас е все пак в началото на пътя в училище, осми клас е началото на гимназиалния етап на образование и тогава също има по-високи разходи".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Костадинов: Отиваме към нови избори, въпросът е как

Отиваме към нови избори, въпросът е как.  Това заяви в кулоарите на парламента лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов веднага след като стана ясно, че поредният балотаж между Рая Назарян и Силви Кирилов, отново не е излъчил председател на НС.  И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС Според Костадинов обаче..

публикувано на 22.11.24 в 14:32
Президентът Румен Радев е на посещение в Сингапур - 22 ноември 2024 г.

Президентът се надява НС да успее да избере председател

Президентът Румен Радев пожела успех на парламента в избора на председател на Народното събрание. Държавният глава очаква Конституционният съд да се произнесе в разумни срокове по жалбата му за промените в основния закон.  "Пожелавам успех на парламента в избора на председател ", каза президентът Румен Радев. Той коментира актуалните..

публикувано на 22.11.24 в 14:29
Средновековната църква

Община Рила за евроразследването: Нямаме отношение към процедурите

Община Рила няма отношение към процедурите по превъзлагане на реставрацията на църквата от 12 век "Св. Архангел Михаил", заради които Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреба с пари от ЕС. Това каза кметът на общината Георги Кабзималски пред БНР: "Дали става въпрос за укрито ДДС, дали става въпрос за укрити..

публикувано на 22.11.24 в 14:09

И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС

Депутатите отново не успяха да изберат председател.  За кандидатурата на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС гласуваха 68 депутати. Предложението не беше прието.  Номинацията на Силви Кирилов от ИТН бе подкрепена с 101 гласа "за". 51-вото НС продължава първото си заседание в пореден опит да избере председател Борисов в НС: Няма да..

публикувано на 22.11.24 в 13:57
Унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер.

Има шанс от януари 2025-а Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенген

Има шанс Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенгенското пространство от януари 2025. Това заяви вътрешният министър на Унгария Шандор Пинтер след неформалната среща в Будапеща на вътрешните министри на Унгария, България, Румъния и Австрия.  Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и Румъния в Будапеща Унгария е..

публикувано на 22.11.24 в 13:49

"Черни Осъм" е под критичните нива, безводието е още по-тежко в Ловешко

Проблемът с водоснабдяването в Ловеч и няколко села от общината се задълбочава.  От дружеството ВиК предупредиха, че ако няма валежи и не се повиши дебитът на основния водоизточник "Черни Осъм", който е под критичните стойности, режимът на вода в областния център от 13 часа ще стане още по-тежък.  ВиК: Нивата на обемите на язовирите в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42
Владимир Кисьов

Владимир Кисьов: Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген

Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген . Тази прогноза направи пред БНР Владимир Кисьов, бивш заместник-външен министър и главен преговарящ с ЕС. Той подчерта, че очаква до края на годината да отпадне "тази несправедливост" страната ни да не е част от Шенгенското пространство и определи днешната среща на вътрешните министри в..

публикувано на 22.11.24 в 13:42