Дали Ян: Това не е краят на властта на Си Цзинпин

Докато експертите изчисляват икономическите поражения за Китай, на Запад вече се питат не изпуска ли могъщият лидер Си юздите. Според професора политолог от Чикагския университет Дали Ян това е твърде преувеличено очакване.

Китайският лидер Си Цзинпин и Ковид-19 неведнъж са вдъхновявали талантливи карикатуристи да посегнат към четката. Наскоро един от тях нарисува Си завит през глава и тръпнещ от страх, а над него е надвиснал вирусът. Вместо здравето обаче той застрашава поста му.

"Не искаме диктатура", "Три години локдаун - стига вече" - това са призивите, които се разпространяват заедно с кадри от протестите в Китай. Това се видя в много големи и не чак толкова големи китайски градове.

В интервю за "Събота 150" професор Дали Ян, който преподава политология в университета в Чикаго, коментира, че не толкова самите протести, а спонтанността им е впечатляваща:

"Политиката за нулев Ковид в Китай наистина е екстремна. Има много общности, които преживяха локдауни. Също така има значителен ефект върху икономическото развитие. В резултат от всичко това много компании претърпяха щети и дори фалираха, особено в сектора на услугите. Младите хора не можеха да си намерят работа. Студентите бяха затворени в кампусите за месеци и страдаха от различните мерки за ограничаване на заразата.

Стигна се до трагедии като пожара в Урумчи, при който хора буквално бяха изпепелени. Противопожарните екипи бяха ограничени да стигнат и да помогнат на живеещите в многоетажната сграда, където избухнаха пламъците заради някои от мерките. Именно затова се стигна до синхронизирани протести на много места в Китай и най-вече в най-големите градове. Специално в Шанхай протестиращите тръгнаха по пътя към Урмучи, за да почетат паметта на загиналите".

Десет души изгубиха живота си при пожара в жилищна сграда в Урумчи, повечето от тях не успяха да се евакуират заради страх да нарушат карантината. В репортаж на "Дойче веле" млада китайка заяви:

"Мисля, че това се случи заради президента Си Цзинпин и неговата диктатура. Той се интересува само от властта и затова хората умряха".

Думите на младата жена са от протест в Сидни, Австралия, където тя спокойно застава зад камерата - нещо, което в Китай едва ли би си позволила. И все пак - протестите имаха своя успех, според Дали Ян:

"Това, което се случи, е реакцията на китайските власти, които се опитаха да облекчат ограниченията по някакъв начин. Протестите ускориха промените, свързани с политиката на нулев Ковид, но това по никакъв начин не е краят на властта на президента Си Цзинпин".

Според базирания в Чикаго Дали Ян, политиката за нулев Ковид е изначално сгрешена, но това е осъзнато твърде късно от властите в Пекин.

"Нека го кажа просто - политиката за нулев Ковид беше приемана като изключително успешна до началото на тази година, когато светът се отвори. В Китай обаче продължиха строгите мерки, защото властите се надяваха, че вирусът ще изчезне през 2023 г. Вече е ясно, че това няма да се случи и властите предприеха мерки. Те искаха хем да няма вирус, хем икономиката да се развива добре".

Но грешките се трупат една след друга, както и кризите - в имотния сектор например, което отнема не само спестяванията на хората, но и мечтите им да постигнат по-добър живот. Когато младите се събират за пореден протест, бабите и дядовците обаче им казват - помнете историята от площада Тянанмън, когато студентският протест е удавен в кръв от властта.

"Ясно е, че могат да се направят някои паралели с 1989 година, когато младите хора бяха наистина гневни от високата инфлация и липсата на работни места. Сега възможностите за работа също са подтиснати, а икономиката не се развива добре, и то в момент, когато доходите на хората тъкмо бяха започнали да се покачват. Именно затова китайските власти са толкова обезпокоени от настоящата ситуация.

В същото време - след Тянанмън специално - китайските власти развиват много сериозен капацитет да управляват подобни ситуации, особено когато има протести. Разликата в ситуацията в наши дни и през 1989-а е не просто в демографската структура на населението, но и в пандемията. Когато хората се страхуват да не се заразят, това ги кара да стоят вкъщи. Разбира се, знаете, че в Пекин и Гуанчжоу студентите бяха накарани да се приберат по родните си места като предпазна мярка".

Официално - предпазна мярка с цел ограничаване на Ковид, но реално срещу разпространението на недоволството, коментира професор Дали Ян, според когото и паралелът с организираните протести в Хонконг преди години е основателен.

"Това е много интересен аспект. С него може да си обясним защо китайската полиция проверява телефоните на хората и ги кара да изтрият приложения като Телеграм и Туитър. Властите са напълно наясно, че именно по този начин протестиращите се опитват да мобилизират подкрепа".

Има ли външно влияние върху настроенията на младите хора в Китай? 

"Мисля, че в основата си причините и разочарованието са от вътрешен характер. Разбира се, очевидно е, че има интерес от страна на политици и от активисти в подкрепа на демокрацията в Китай, които живеят зад граница, но споделят убежденията и симпатизират на протестите. Въпреки това ми се струва, че става дума за изцяло вътрешен въпрос.

Протестите ще продължават на някои места, но като цяло масираните синхронизирани протести в модерните градове ще се разредят. Времето става все по-студено, Ковид мерките вече бяха облекчени леко, хората се страхуват да излизат. Всъщност, процесът е много интересен".

И е част от бавна промяна в китайското общество, но е много рано да се говори за начало на края на диктатурата, коментира още професор Дали Ян.