Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бъдни вечер - времето на коледарите

Снимка: bojentsi.com/bg

Бъдни вечер е времето на коледарите. Те са чакани гости във всеки дом – да попеят на стопанина, на домакинята, на момата и ергена, да благословят и да пожелаят здраве и берекет! Повече от столетие в Ямбол се пази уникалната за страната традиция – коледарите да танцуват кръшен Буенек!

Единствено в Ямбол коледарите не само пеят и наричат, но и танцуват. Традицията е на повече от век и се предава от поколение на поколение.

“В Ямбол има особена сила, дух и красота в хората.”

“От баща на син, от дядо - на внук, така се предава традицията.”

“Баща и дядо ми са играли. Независимо на колко съм години - наближи ли Коледа - сън не ме хваща. ”

Коледарският буенек, както се нарича танца на ямболските коледари, се заражда преди повече от век в най-стария квартал на града - Каргон, разказва етнографът Динка Ангелова:

“Предполага се, че танцуването на ямболските коледари се е зародило някъде през 20-те години на ХХ век. Трябва да имаме предвид, че самото танцуване ни е единичен акт. Това е процес, който се развива в годините. Твърде малко е информацията за зараждането на този обичай. За танцуващите коледари информация получаваме от малкото спомени, съхранени до наши дни, от които научаваме, че някъде към 1917-18 година, докато изпълняват своята мисия, а именно да обикалят къщите и да възвестят чудото, наречено Рождество Христово, ямболските коледари започват и да потропват. Както разказват съвременниците, участвали в тези събития преди толкова много години - първо от студ и на второ място, за да привлекат вниманието на своите изгори - любимите момичета, които са ги очаквали с нетърпение. И този начин на изява се харесва на коледарите и през годините този танц, който се заражда в това далечно време, се развива, дообогатява, съхранява и достига в един уникален вид до наши дни.”

Ямболски коледарски буенек

Сабята и ботушите със шпори създават специфичната за ямболските коледари визия.

“Любопитен е начинът на обличане на ямболските коледари. Когато се заражда този обичай в Каргон традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е характерно и за съседните села. С навлизането на европейската мода, наличието на военен гарнизон в града и най-вече кавалерийските части, води до промяната на коледарското облекло. За това как са изглеждали коледарите през 20-те и 30-те години на ХХ век получаваме информация от малкото черно-бели фотографии, които се съхраняват в музея и в държавния архив. Те действително са били облечени с дебели шуби, наречени каплами. Те представляват вълнени дълги палта, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Били са обути с бричове и задължително на краката - ботуши. Шпорите осигуряват звън и правят танца още по-внушителен. Както разказват коледарите от това време, това е възприето от бойните части в града. През годините това облекло си променя. Коледарите от Каргон през петдесетте години на ХХ век виждаме на снимките, че са облечени с бели ризи с кожухчета, с вратовръзки и задължителните калпаци, които ги е имало и в първите години, и по-късно, обкичени с пуканки и с чемшир, който е обсипан с варак, за да има блясък, както разказват коледарите.”

Защо трябва да бъдат видени ямболските коледари?

“Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те просто грабват вниманието на публиката. Изпадаш в състояние, в което не можеш да приемеш, че това е нормално. Просто земята се тресе, виждаш еднакво движение на група от 11-12 човека, които играят като един и целта е всяка една група да направи танца си по-атрактивен, по-внушителен, по-впечатляващ.”




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24
Софийската синагога

Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..

публикувано на 14.07.24 в 06:05

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура  Отзвук от 19-та Световна среща на..

публикувано на 13.07.24 в 07:15
Гергана Василева Румен Иванов

Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите

Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите.  От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да  живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..

публикувано на 10.07.24 в 17:33
Милена Кирниколова

Милена Кирниколова - гост в "Горещо сърце" за победите в Шотокан карате-до за 2024 година

Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио.  Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт.  Тя е изключителен..

публикувано на 08.07.24 в 10:37