На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към ноември 2022 г. е отрицателно в размер на 398,0 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 459,5 млн. лева. Това съобщават от Министерството на финансите.
И още: Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 г. са в размер на 56 465,5 млн. лв., което представлява 94,6 % от актуализираните годишни разчети към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. Следва обаче да се има предвид, че през второто полугодие по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) постъпват приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. В изпълнение на посочените по-горе норми ежемесечно (за периода юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват приходи от целеви вноски от предприятията със 100 на сто държавно участие в капитала от сектор "Енергетика", които се използват за покриване на разходи за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "БНЕБ" – ЕАД, за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв./MWh. За периода юли-ноември постъпилите извънредни еднократни приходи от целеви вноски са в размер на близо 3 млрд. лв. Ако се елиминира въздействието на посочените еднократни извънредни постъпления, изпълнението на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 % от заложените в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., а ръста спрямо същия период на 2021 г. – 5 710,3 млн. лв. (12,0 %).
Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 5,4 млрд. лв. (14,5 %), неданъчните приходи - с 3,7 млрд. лв. (ако се елиминират извънредните еднократни постъпления по бюджета на ФСЕС неданъчните приходи нарастват номинално с 0,7 млрд. лв. или 10,1 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 млрд. лв. (намаление с 14,1 % спрямо същия период на 2021 г.)
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 42 742,6 млн. лв., което представлява 92,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75,7 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 9 265,3 млн. лв. или 102,4 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 19 664,3 млн. лв. (88,3 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 13 977,9 млн. лв. (87,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 220,1 млн. лв. (89,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лв. (109,0 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 409,9 млн. лв. или 100,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12 403,1 млн. лв., което представлява 92,6 % от разчетените за годината.
При анализа на данните за ноември следва да се има предвид, че през месеца постъпват значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Постъпленията от данъка за месеца са близо 1,7 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби. В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на регулярното възстановяване на ДДС, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 г. От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други.
Неданъчните приходи са в размер на 11 067,7 млн. лв. (вкл. 2 976,0 млн. лв. еднократни приходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 655,3 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. възлизат на 56 863,6 млн. лв., което е 86,3 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на 47 140,5 млн. лева. При съпоставката с годишният разчет към ЗДБРБ за 2022 г. с оглед съпоставимост на данните следва да се елиминира въздействието на разходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в изпълнение на §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г. за изплащане на компенсации към потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар, които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. Поради тази причина при съпоставката с разчета за годината, аналогично на приходите, следва да се елиминира влиянието на разходите в изпълнение на §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г. По този начин разходите по КФП към ноември на съпоставима база представляват 81,5 % от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.
Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година, са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътностроителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 г.
Нелихвените разходи към ноември 2022 г. са в размер на 54 573,7 млн. лв., което представлява 86,5 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 50 508,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 032,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 32,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 612,1 млн. лв. (92,1 % от планираните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 ноември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 677,7 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.11.2022 г. е 12,8 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 ноември 2022 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория "Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети
Хранене и здраве и хранене след пост - темата коментира за "Нощен Хоризонт" специалистът по хранене и диететика доц. д-р Мария Николова . Доц. д-р Мария Николова работи в областта на хранене и диететиката над 20 години. Научните ѝ интереси са свързани със съвременните заболявания: затлъстяване и метаболитни заболявания, малнутриция,..
"Вчера по обедно време, беше празничен ден и повечето хора бяха в домовете си – стана това земетресение. След няколко минути последва второ, с висок магнитуд. След това хората успяха да излязат, напуснаха домовете си и бързо напълниха парковите зони. След това станаха нови, вторични трусове – към 3.00 часа, към 5.00 часа. Тези, които имаха..
Година след въвеждането на новата организация на движение около НДК, граждани от района излязоха на пореден протест с искане да се върне предишната. Протестиращите се събраха на кръстовището на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Проф. Фритьоф Нансен" и затвориха временно едната лента от пътното платно, предаде БТА. Венцислав Банчев от организаторите..
Министерският съвет прие днес изменение на свое постановление от миналата година, с което бе поставен срок за новия пилотен затвор и учебен център за 400 осъдени мъже в дупнишкото Самораново - този срок беше 30 април 2025 г. С приетото днес постановление срокът се запазва, но ще бъде валиден само за дейности по завършването на..
След среща с представители на Министерството на финансите и НАП, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) излезе с публичен призив да се отложи включването на торовете в списъка на стоките с висок фискален риск. Според заповед на финансовия министър, от първи май, торовете влизат в списъка на стоки с висок фискален риск, което..
Свидетели по делото за фалита на Дупнишката популярна каса ще бъдат довеждани принудително на предстоящите заседания, а на 15 от свидетелите призовки ще бъдат връчени от Съдебна охрана. Това се налага, за да може процесът да бъде финализиран. Дупнишката популярна каса беше обявена в несъстоятелност през 2013 год. Досега съдът е глобил заради..
Американският финансов министър Скот Бесънт заяви днес, че управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева и президентът на Световната банка Аджай Банга трябва да спечелят доверието на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде Ройтерс. Бесънт каза още, че Георгиева и Банга трябва да пренасочат дейността..
България излиза от една зона на комфорт , изказа мнение пред БНР Богдан Паташев, бивш посланик на България във Ватикана в периода 2019 - 2023 г...
"Синя София" ще предложи на сесията на СОС на 24-и април, четвъртък, обединение около дясно управление на столицата. Това каза пред БНР Иван Сотиров,..
" Папа Франциск беше изключително светла личност, прекрасен човек. Интересуваше се от всичко, свързано с нашата страна и народ. Проявяваше жив интерес "...