Щефан Майстер: Колкото по-изолирана е Русия, толкова по-непредсказуема ще става

Д-р Майстер е съавтор на обширен анализ, озаглавен "След остполитик", който осмисля провалената политика на Германия към Русия. "Практиката доказа, че не е задължително икономическото сътрудничество да доведе до политическа промяна. Но това е само едната страна на медала", каза Щефан Майстер в интервю за БНР.

"Според мен Русия не искаше политическа промяна. Дори напротив – руският политически елит искаше на всяка цена да предотврати промяната, от страх от модернизиране. В големите руски градове все пак настъпи промяна. И в този смисъл може да се каже, че моделът на „остполитик” сработи, макар и частично. Това бяха малки стъпки към благоденствие, но съвсем не достатъчни за кардинална промяна в Русия. А и държавният апарат прави всичко възможно да не допусне каквито и да е демократични промени."

16-те години управление на Ангела Меркел са много важен период за отношенията на Германия с Русия. След оттеглянето си от политиката тя даде две интервюта след 24-ти февруари, но така и не призна грешки. Не е ли разбираемо от днешна гледна точка, че Германия като държава в сърцето на Европа не може да си позволи войнствена политика спрямо съседа Русия, за разлика от Съединените щати и Великобритания? Няма ли никакъв резон в принципа, който отстояваше Берлин, че сигурност в Европа може да има само с Русия, и никога срещу Русия?

"Най-късно през 2014 година този принцип беше изпразнен от съдържание. Най-късно с анексирането на Крим и войната в Източна Украйна в Германия трябваше да настъпи някакво отрезвяване. А какво се случи вместо това – още по-голяма енергийна зависимост от Русия. Просто икономическите интереси надделяха над разума.

Примамката на евтиния руски газ замъгли сетивата за трезва оценка. А успоредно с това имаше силен натиск от страна на бизнеса. Мощни корпорации лобираха за продължаване на вноса на евтин газ от Русия. Грешката на Меркел беше, че тя заложи на бизнеса и лобитата, за да запази властта си. Тя знаеше какво става и въпреки това не се противопостави на корпорациите. Просто защото така беше по-лесно.

В този смисъл нашият анализ е критичен към Меркел заради недопустимото неглижиране на руската агресия. Меркел продължи политиката си, въпреки че знаеше, че принципът "промяна чрез сближаване" е обречен. Меркел просто искаше да запази властта си."

От дистанцията на времето, д-р Майстер – наивност или грешни приоритети са причината за провала на „остполитик“?

"Със сигурност е имало и наивници, както и политици, които са преследвали лични интереси. Имало е и късогледи политици, които са неспособни да видят дългосрочните последици от проруската политика на Германия. Това коства много на Германия – както финанси, така и репутация.

Бизнесът се притесняваше, че ако се наложи да се откаже от евтиния руски газ, ще претърпи огромни загуби. Затова натискът върху политиците беше чудовищен. А те предпочетоха да си затворят очите за това, което прави Русия."

Говорихме за миналото, нека се прехвърлим в сегашно време. Защо – както пишете в анализа си – пълната изолация на Русия в дългосрочен план носи големи рискове?

"Проблемът е, че си имаме работа с една агресивна Русия, която сама се изолира и става все по-трудно предвидима в действията си. Русия е деструктивна сила, която умишлено руши стабилността в света. Затова мисля, че колкото по-изолирана е Русия, толкова по-непредсказуема ще става, толкова по-малко възможности ще имаме да влияем на процесите там.

В този смисъл нашият интерес е промяната в Русия, а не нейната изолация, защото изолацията е вятър в платната на деструктивните националисти. За да предизвикаме промяна в Русия, Западът трябва да запази някакви отношения с Москва, за да има лост за влияние. И да подкрепя онези, макар и малцина в Русия, които се стремят към демократизацията й. Такива хора има не само в опозицията, а и във властта. В противен случай ще се повтори сценарият от Иран или Северна Корея, където вече нямаме никакво влияние."

Отчитате като грешка, д-р Майстер, че „остполитиката“ на Германия е подчинила политиката си към Източна Европа на интересите на Русия и е пренебрегнала интересите на бившите социалистически страни. Какво трябва да дойде на мястото на „остполитик“?

"В момента Източна Европа е най-важният регион на Стария континент, при това не само по отношение на системата за сигурност. В бъдеще ще има диференциация, Москва няма да бъде повече призмата, през която Германия, пък и Западът като цяло, ще гледа на региона. Значението на Русия в източноевропейските страни ще намалява, ще клони към нула, просто защото Русия вече няма ресурсите, които използва като лост за влияние. Този процес вече започна, при това не само в Източна Европа, но и в Централна Азия и Южен Кавказ. Западът все повече ще гледа на тези държави като на самостоятелни субекти, както и би трябвало да бъде.

Диференцираното отношение към отделните страни в региона ще позволи на Запада да се противопостави на руското деструктивно влияние. Според мен Западът ще започне да възприема отделните държави в Източна и Югоизточна Европа не като едно цяло, а ще изработи отделни политики към всяка една от тях.

В момента виждам опасност да гледаме на Източна Европа единствено през призмата на войната в Украйна, а това е погрешен подход. Трябва да отчитаме динамиката в развитието на Източна Европа.

А в политиката ни към Русия в момента нямаме особено много възможности. Дори заради това трябва да преместим фокуса от Русия върху Източна Европа."

В този смисъл – какво значение има Черноморският регион?

"Според мен това е новата гореща точка в Европа, но в същото време и ключов регион за изграждането на нова свързаност – за транспорта на украинско зърно, за търговията изобщо, но и за енергийните доставки. Всичко това има пряко отношение към въпросите на сигурността. Така че Европейският съюз няма друг избор, освен да изработи стратегия за Черноморския регион, която да надгради сегашните отношения. Според мен този регион ще бъде ключов за бъдещата политика на Евросъюза в рамките на източното партньорство.

Трябва да се подготвим за нови търговски пътища, които заобикалят Русия, дори само заради наложените санкции. Става дума и за алтернативни източници на природен газ и нефт. Коридорът през Южен Кавказ много скоро ще се окаже изключително важен. Каспийският басейн е алтернативен източник на нефт и газ. В тази връзка черноморските държави се превръщат в транзитен коридор към Европа.

Диференциацията, за която говорих спрямо източноевропейските държави, ще има и по отношение на постсъветските републики в Южен Кавказ и Централна Азия. Очаквам разместване на властовите пластове в този регион, което ще доведе след себе си нова политика на Запада към тези страни. Защото там се сблъскват интересите и на други сили, като Турция, Иран и Китай. Така че въпросът е, какво място ще заеме Европейският съюз в този регион? Още повече, че за нас енергийните доставки са от ключово значение."

Все по-често се правят паралели между енергийната зависимост, която допусна Германия от Русия, и опасността същата грешка да бъде повторена в отношенията с Китай. Има ли основания за такова сравнение, д-р Майстер?

"Не може да има такова сравнение. За мен това са две много различни държави. Но има елементи, които могат да се сравняват и които трябва да елиминираме. На първо място това е еднопосочната зависимост. При Русия това беше газовата зависимост, при Китай са веригите на доставка.

Освен това все по-голямо значение придобиват въпросите на сигурността. Тук Германия направи голяма грешка в миналото, като градеше отношенията си въз основа на икономическия интерес, а сигурността оставаше на заден план. Както знаем днес, това се оказа фатално. Не бива да повтаряме същата грешка в отношенията с Китай. Има теми, които са пряко свързани със сигурността, като например технологичният трансфер или участието в компании.

В същото време Китай не е Русия. В световен мащаб Китай е много по-важната държава. И в бъдещия световен ред Китай ще играе водеща роля. Китай ще остане ключов пазар, от който не можем да се лишим. За Русия не важи. Русия е важна регионална сила, да, но Китай е бъдеща световна икономическа сила. 

Европа не може да си позволи да изолира Китай, както желаят някои. Не можем да се лишим от Китай така, както се лишихме от руския газ. И още нещо – не бива да позволим заради войната в Украйна да прилагаме същия подход към други държави както към агресора Русия. Глобализацията има и своите добри страни и не бива с лека ръка да се лишаваме от предимствата ѝ. Да не говорим, че пълна изолация от Китай на практика не е възможна."

Снимки: ЕПА/БГНЕС