Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Рана Митер: Китай наложи на Русия нещо като "изпитателен срок"

"Китай е по-колеблив в своята дипломация, отколкото преди войната"

Президентите на Русия Владимир Путин и на Китай Си Цзинпин
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Каквито и геополитически сценарии да се пишат след руското нахлуване в Украйна, без Китай те не биха имали никаква валидност. Конгресът на Китайската комунистическа партия през октомври миналата година развърза ръцете на президента Си Дзинпин да действа с размах – както вътре в страната, така и навън. Стабилен растеж на забавилата се заради ковид китайска икономика е основната вътрешнополитическа цел за третия мандат на Си. А във външната политика – подобряването на отношенията с някои западни държави след период на изолация. Фокусът е върху връзките с Европа, пострадали заради подкрепата на Китай за приятелска Русия във военната й авантюра срещу Украйна, твърдят дипломатически източници в Пекин, пожелали анонимност в разговор със западни медии. Отправната точка за дипломатическото пренастройване на Си Дзинпин е преоценка в Пекин на ползите от близките му отношения с Москва. 

Разговор с проф. Рана Митер, историк от Университета в Оксфорд, един от най-големите експерти в света по китайска политика.

Има сигнали от Пекин, че Китай се опитва да подобри отношенията си със страни от Запада, особено в Европа. На фона на може би охладняващи отношения с Русия дали китайското ръководство не започва да се чувства някак си изолирано в световен мащаб?

Мисля, че в момента китайското правителство се чувства малко изолирано и откъснато на световната дипломатическа сцена. Наблюдавам това от няколко месеца. На повърхността китайското ръководство продължава да изглежда в някаква степен неутрално по отношение на руската война срещу Украйна, но на практика, зад кулисите, всички смятат, че Китай подкрепя Русия. И в същото време Пекин е разочарован, че Русия се превърна в отхвърлена от света държава.

Това поставя Китай в позиция, която не харесва, защото е принуден да защитава или най-малкото да бъде неутрален към близка държава, която обаче е в международна изолация.

Китай се опитва да се справи с това, като в същото време продължава да се опитва да прикрива напрежението в отношенията със Съединените щати, поне що се отнася до някои ключови сфери като технологиите. Говоря за американския закон за чиповете, който лиши Китай от достъп до технологии за полупроводниците.

Ето защо Китай се опитва да намери други начини да смекчи негативните ефекти, един от които е да бъде в по-топли отношения с някои от големите играчи в Европа, включително германския канцлер Шолц. Но като цяло няма съмнение, че Китай е по-колеблив в своята дипломация, отколкото преди войната.

Когато се срещнаха за последен път преди около месец Си Цзинпин и Владимир Путин си обещаха да задълбочат двустранните връзки, но чуваме в изявления на висши китайски служители в частни разговори, че са загрижени за подкрепата за Кремъл. „Файненшъл таймс“ дори цитира китайски източник, който казва: "Путин е луд! Нахлуването в Украйна е взето от много малка група хора. Китай не трябва просто да следва Русия". Смятате ли, че Китай ще се опита публично да се дистанцира от действията на Путин в Украйна?

Мисля, че Китай наложи на Русия нещо като "изпитателен срок". С други думи, ако Русия е в състояние да изпълни поставените си цели да завоюва Украйна, разрушавайки на практика независима държава, Китай няма да възрази особено. В частни кръгове обаче се чува, че Китай е против намеренията на Русия да замрази конфликта в Украйна, така че нито една от страните във войната да не е в състояние да реши изхода й в своя полза.

Този вид много нестабилна международна ситуация дълбоко тревожи Китай. Китай обича стабилността. Китай по принцип обича да знае откъде идват доставките на нефт и газ, и да води стабилни отношения с останалия свят. Китай е особено разтревожен от последиците на политиката за нулев ковид през последните 2-3 години. Тази политика създаде огромни проблеми за отношенията на Китай с останалия свят. Мисля, че сега страховете са свързани с това, че нестабилността, създадена от руското нахлуване в Украйна без ясни признаци за решение, ще доведе до още по-голяма несигурност и нестабилност.

Дали може да се каже, че друг аспект на стратегията на Пекин е не само да се постави в позиция на потенциален помирител, но също и да даде заявка като участник в усилията за възстановяване на следвоенна Украйна?

Мисля, че ролята на Китай като активен миротворец е по-скоро реторично пожелание, отколкото намерение по същество. В исторически план през последните 50-60 години Китай никога не е проявявал особено голям ентусиазъм да се ангажира пряко в мирни преговори. За разлика от Русия, например, която се намеси в Сирия. Единственото изключение до някаква степен е Северна Корея. Дори и тук, бих казал, Китай пое по-скоро второстепенна роля. Не мисля, че ще бъде по-различно в руско-украинската криза.

Китай ще продължава да прави това, което прави сега, а то е да твърди, че и двете страни трябва да стремят към мирно решение. Това е доброжелателна, макар и в крайна сметка лишена от съдържание декларация. Мисля обаче, че Китай се интересува от това, което ще се случи след края на войната, независимо какъв ще бъде той, защото тогава Украйна трябва да бъде възстановявана. Очаквам, че Китай ще лансира идеята, че има капацитета да участва в редица области, като строителството, технологиите и инфраструктурата. Да не забравяме, че преди избухването на войната Китай бе най-големият търговски партньор на Украйна като отделна държава.

Мисля обаче, че е неизбежно, че след края на войната в Украйна светът ще остане разделен между Русия и предвождания от Америка Запад. Затова не е съвсем ясно колко голяма свобода ще има Украйна да избира кой точно ще възстанови нейната икономика и инфраструктура. Това ще зависи до голяма степен от крайния изход на войната, от това кой ще бъде победителят.

Интервюто чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Протест в Нови Сад с искане за оставки

В Нови Сад студенти блокираха три моста над река Дунав

В северния сръбски град Нови Сад започна студентската блокада на три моста над река Дунав, с която символично се отбелязват три месеца от инцидента, при който рухна бетонната козирка на жп гарата и загинаха 15 души. Студенти, граждани, велосипедисти и мотоциклетисти, фермери и ветерани се стичат от различни страни и се сливат в колони, движещи се..

публикувано на 01.02.25 в 16:55

Консулът ни в Швеция се срещна с екипажа на "Вежен"

Консулът на България в Швеция Стефан Стойков се срещна с осемте български моряци от екипажа на задържания кораб "Вежен" по подозрение в саботаж на подводен кабел в Балтийско море. Завеждащият консулската ни служба в Стокхолм се е качил на кораба "Вежен" Те са в добро здравословно състояние и към момента нямат нужда от продоволствени доставки или..

публикувано на 01.02.25 в 16:45

НЗОК: Ако здравноосигурен постъпи в болница със сериозни травми на костите или мускулите, може да се наложи доплащане

Ако здравноосигурен човек постъпи в болница със сериозни травми на костите или мускулите, ще се наложи доплащане единствено на медицински изделия, които не се поемат от Здравната каса или се заплащат частично оттам. Това разясняват експерти в рубриката "НЗОК за теб". При прием в болница след ортопедична травма, независимо дали е спешна или..

публикувано на 01.02.25 в 16:39

Обявиха тринадесетия носител на наградата за живопис "Владимир Димитров-Майстора"

Богдан Александров, който от 2000 г. до момента, с известни прекъсвания, е директор на Художествена галерия "Никола Петров"- Видин, е тринадесетият носител на националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора. Призът - статуетка и премия от 8 хил. лева, осигурени от Община-Кюстендил и СБХ, му бяха връчени в градската..

публикувано на 01.02.25 в 16:30

Износът на руски природен газ за Европа през газопровода "Турски поток" се е увеличил през януари

Износът на руски природен газ за Европа през газопровода "Турски поток" се е увеличил през януари, като възлиза на 1,56 млрд. кубически метра, пише ТАСС, позовавайки се на данни на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи. Увеличението спрямо последния месец на предходната година е 2 процента. Агенцията отбелязва, че това е..

публикувано на 01.02.25 в 16:09
Иван Иванов

КЕВР: Цената на природния газ за февруари - 84,34 лв.

Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за февруари в размер на 84,34 лв. за мегават/час без такси и налози, което е с близо 3 на сто увеличение спрямо януари. Това е стойността, на която „Булгаргаз“ ще продава природен газ на крайните снабдители и на дружествата за производство и пренос на топлинна енергия,..

публикувано на 01.02.25 в 16:04
Изглед от въздуха показва опустошителните последици от пожара

Горските пожари в Лос Анджелис са напълно овладени

Опустошителните горски пожари в Лос Анджелис и околностите му са напълно овладени, след като горяха в продължение на три седмици, съобщиха властите на американския щат Калифорния, цитирани от ДПА. Калифорнийският департамент за горите и противопожарната защита информира, че пожарът "Палисейдс" в западната част на Лос Анджелис и пожарът "Ийтън" в..

публикувано на 01.02.25 в 15:33