Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виктория Бешлийска: Клишираната реч измива от личността ни, отговорност е да пазим българския език

Снимка: Иван Русланов

"Въпрос на лична отговорност и езикова култура е как да бъде опазено богатството на българския език. Трябва да се стремим както да обогатяваме личния си речник, за да можем да се изразяваме по-добре, по-интересно, по-характерно, по-отличимо, така и да подбираме думите си. Дори да направим пауза, преди да кажем нещо. За да не влизаме в онзи поток на клишираната, удобната, бързата реч, която изключително много измива от личността ни, от идентичността ни".

Това каза в интервю за БНР Виктория Бешлийска. 

Вторият й роман "Сърце", който излезе в края на миналата година, отново я издигна в класацията на най-търсените автори в книжарниците, където дълго време я държа дебютният "Глина". Наскоро Виктория беше обявена за един от най-четени български автори на художествена литература за 2022 г. заедно с Георги Бърдаров и Здравка Евтимова в инициативата по награждаване на Столичната библиотека

"Всяка от главните героини носи по нещичко от мен. И Жара ("Глина"), и Добрана ("Сърце"). Когато пишеш, преди всичко пишеш себе си. Навсякъде оставяш своите частици", сподели още Виктория в предаването "Понеделник вечер". 

И двата ѝ романа са в епоха. Историята на "Сърце" връща читателя в средата на 13 век: 

"България след царуването на Йоан Асен Втори. Това е една разединена България. Периодът е сложен. Това е период на отчаяние и драстично социално разделение. Паралелът между тогава и днес е очевиден, без да е преднамерено търсен... Но надежда винаги има, това е най-хубавото. Надеждата е една и съща. Времето, на което сме подчинени, не е линейното време. Времето е едно и в него на равни части присъстват минало, настояще и бъдеще, както ние ги осмисляме. Основните ценности идват от дълбините на това надвременно време, по законите на което трябва да изградим усета си да се движим". 

  • Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам – загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му Добрана и сина му Хвала. И бавно копае капан за победилия в играта, чиято власт се оказва безсилна. На пътя на зара може да застане единствено вярата на един монах, който търси Бога в себе си. И любовта, с която всеки се ражда. 

Според Виктория името е съдба и в него е закодирана нашата предопределеност: 

"Когато избирам имената, те съответстват на характера на героя и могат да бъдат видими от пръв поглед. Горд, Храбър, Тих, Слав. Съобразявам се с периода и с местността, в която се развива действието. Главните ми герои обикновено си имат прототипи. Горд е с прототип на историческа личност – на бориловия брат Стрез, изключително пословичен с жестокостта и с пиянството си. Добрана е образът на света Елена от една икона в Кремиковския манастир. Когато видях това невероятно красиво лице с бяла кожа, сиво-сини очи, тъмночервена коса, си казах, че това е образът на героинята ми, която имаше име и характер, но все още нямаше физически образ. През лятото, когато бях на финала на книгата, отидох на поредно посещение в Русенския исторически музей и влязох в новооткритата зала с историята на средновековния Червен. Един художник беше нарисувал жена с традиционни накити от 12-14 век. Там видях истинската Добрана. Имаше невероятна прилика с жената от иконата и с живата Добрана от романа "Сърце". 

След излизането на книгата Виктория пътува из цялата страна за среща с почитатели. Получава и много покани за посещения в училища: 

"Сред децата има действителни читатели. Връзка между писменото българско слово съществува и тя е видна за младите четящи. Може да бъде усетена".

Една от идеалните цели, които си поставя писателката, е не просто читателят да остане в прочетено, а да разшири кръга на четивата. Затова държи да описва източниците си, "защото това са отворени врати на знанието". 

Елиф Шафак и Нарине Абгарян са двете авторки, които са вдъхновение за Виктория. Сред българските обича да чете Радостина Ангелова и Капка Касабова.

"Във всяка дума човек може да намери зрънцето вдъхновение, добрата идея. Но е важно в моментите, свързани с творчеството, да гледа към себе си, за да не подменя автентичния си глас". 

Вдъхновението, по думите ѝ, витае във въздуха и "това са онези фини частици, които минават край нас, а ако си на правилната честота, успяваш да ги уловиш"

Интервюто на Иван Русланов с Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" можете да чуете в звуковия файл. 


Вътре в сърцето ти има скришна стаичка.
Влез в нея и заключи вратата. 

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Краси Куртев – летният лъч в българската музика

Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"

публикувано на 11.01.25 в 15:46

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56