Виктория Бешлийска: Словото е спасение

„Писането е чиста форма на спасение. Още когато започна карантината, интензитетът, с който започнах да пиша и да попълвам блога си „По дирите на думите“, стана по-наситен и по-личен. Виждам в словото спасение – да преработваш болезнените моменти чрез изкуството. Цялата болка на тази година – в глобален и в личен свят, мина през това тази енергия да бъде трансформирана в думи“. Това сподели пред БНР Виктория Бешлийска. Дебютният ѝ роман „Глина“ излезе в началото на месеца. 

„Създадена от огъня на думите и пръстта на историята,
„Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание.
За ревността като проклятие.
За мистичната сила на един майстор, който заедно с глината вае съдбата си“. 

Защо млад човек, и то от 21-ви век – толкова дигитален и модерен, поглежда назад към миналото, а не напред към бъдещето? 

„Корените ми се намират в миналото. Като стигнеш до корена на сърцето, там е коренът на духа, здравето, там можеш да бъдеш единствено и само ти. И да бъдеш цяло, ако знаеш как да го подредиш. Няма как да вървиш напред и да виждаш хубавото напред, ако не си цял и не се връщаш към този корен, ако не пренасяш частиците от духа на миналото напред“. 

В предаването „Нощен Хоризонт“ Виктория допълни:  

„Импулсът за книгата ми дойде от читателите ми в блога – хората ме насърчаваха да напиша книга. Книгата никога не е била самоцел за мен, стигнах по естествен път до нея. Идеята за сюжета дойде от пътуване до село Бусинци и виждайки керамичните съдове, изложени в музея, се впечатлих от енергията и духа, които носят. Погледнах идеалистично на тях. Надявам се този идеал да усещат и всички, които четат книгата. Искаше ми се да консервирам този дух и да го пратя в бурканче на повече хора. До „Глина“ стигнах през едно пътуване и чрез идеала да се хвърли повече светлина върху забравените български занаяти и закътаните български местенца“.

Първото изречение на един роман - кукичката за читателя

„Когато започнах да пиша, всичко тръгна с първото изречение, следвах интуицията си до момента, в който започнах да следвам героите и те започнаха да ме водят. Историята се изля... Първото изречение на един роман е кукичката. Когато избирам книга, винаги гледам първото изречение, ако то ме грабне, значи това е моята книга. Много е трудно и винаги съм си мислела как ще започна историята, докато изречението не си дойде само – един ден, докато си чистех вкъщи: 

„Никой не помнеше вече как и кога беше дошла Зевна в селото“. 

Героите на романа – хора, думи и чувства

„Глината“ е вечност и метафора на вечността и на човека – за закономерността, която съществува между човека, другите и земята. От момента, в който започнах да мисля върху книгата, знаех, че това ще бъдe моето заглавие и глината се превърна в художествен образ, предопределящ съдбата на останалите герои... Не съм се опитвала да пиша романа на книжовен език, исках да го напиша на жив език. Когато навлязох в дълбочина в епохата и имах на разположение много източници, се оставих словото да води. Опитах се да направя смесица от думи от различни региони, но достатъчно старинни. Оставих се да ме води естественият ритъм на изказ. Понякога конструкциите са по-разговорни и по-песенни... В романа има палитра и смесица от чувства, те не живеят едно до друго, изолирани, преплитат се като сплав. През всяка клетка от телата на героите и през всяка частица от душите им тези чувства текат едновременно. У героите надделява някое чувство, но се вижда, че те са комплексни и сложни, подвластни на противоположни емоции в себе си“.  

Глината е магия 

„Направени сме не от думи, а от кал. 
Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал. 
Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш“. 

„Глината е магия, създава чувство за връзка със земята, може да те заздрави“, разкрива още Виктория, която е „опитала“ от занаята, докато е писала романа. Сядането на грънчарското колело е завъртяло в нея мечтата един ден правенето на керамични съдове да се превърне в нейно хоби. 

След издаването на дебютния си роман Виктория признава, че се чувства „сладостно изморена“:  

„Удовлетворена от резултата и изтощена от интензивния процес. От написването на първото изречение до излизането на книгата имаше шест месеца... Всички отзиви до момента, които получих, са много позитивни, изпълнени са с благодарност от читателите, че съм успяла да ги пренеса в миналото. Често хората използват думата „магия“, за да определят чувството, което са изпитали, докато четат романа ми“. 

Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в най-кървавата болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата - живот в повече. („Глина“)

Интервюто с Виктория Бешлийска можете да чуете в звуковия файл. 

Виктория Бешлийска е филолог, работила е като учител и редактор на художествена литература, професионалният ѝ път днес е свързан с маркетинга.