Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кислородолечение у дома - кога?

От години пулмолозите убеждават институциите, но то все още не е факт

Снимка: Pixabay

Апаратите за терапия с кислород в домашни условия са заложени в списъка на медицинските изделия на Здравната каса от 2021 г., но до края на миналата година не е имало търговци, желаещи да предоставят такива по договор с обществения фонд. Това съобщи пред депутатите от здравната комисия д-р Йорданка Пенкова, изпълняващ длъжността управител на Здравната каса, по време на изслушване във връзка с достъпа на хора с дихателни затруднения до домашно кислородолечение.

Заради липсата на производители или търговци, които да отпускат апарати за домашно лечение с кислород, през изминалите две години Здравната каса не е плащала за тази дейност. В началото на 2023-та са се явили двама търговци, средства затова обаче ще има след като бъде приет новият бюджет на Касата, обясни д-р Пенкова. По думите ѝ има готов механизъм за отпускане, наблюдение и контрол на тези апарати, ако останат в списъка на изделията за домашно лечение.  

Предстои да бъде взето решение дали апаратите да останат в този списък или да бъдат прехвърлени към списъка на помощните средства за хората с увреждания.

Ако се прехвърлят към помощните средства за хора с увреждания, заплащани с трансфер от социалното министерство, ще е нужно увеличение на сегашния бюджет от 38 милиона лева, смята тя.

"Хората с дихателна недостатъчност са с хронична дихателна недостатъчност. Те са хора с увреждания и това са средства, които могат да им помогнат да живеят по-достоен живот", посочи по време на обсъждането пулмологът д-р Александър Симидчиев.

Според него това е поддържащо, заместващо лечение и "изпълнява функцията на това, което би била една изкуствена протеза, за да може да ходи човек нормално".

"Има група пациенти, които имат нужда от домашно кислородолечение, но те не са инвалидизирани, нямат ТЕЛК-ово решение. Означава ли това, че трябва да бъдат дискриминирани? Има друга група пациенти, които въпреки болестта си желаят да работят. Те нямат група инвалидност, но имат нужда от мобилни концентратори и трябва да имат достъп до това, защото са работоспособни хора, ако се реши този проблем", отбеляза доц. Диана Петкова, председател на УС Българското дружество по белодробни болести. 

Доц. Петкова изтъкна пред здравната комисия, че кислородолечението  у дома трябва да бъде дозирано, контролирано и наблюдавано.

"Преди да раздадем концентраторите у дома, защото кислородът както може да помогне, може да усмърти пациента, когато не е контролиран, ние трябва да сме изгладили системата за контрол и мониторинг в доболничната помощ."

Тестване на белодробните функции по време на кампания  Снимка: БГНЕС

Всеки гражданин, който има нужда, би трябвало да има достъп до това лечение. Другото означава двоен стандарт, заяви доц. Диана Петкова в предаването "Хоризонт до обед". Пациентите трябва да имат равен достъп, когато става въпрос за възможност човек да диша по-добре, категорична е тя.

"Не може аргумент за получаване на кислород за дома да бъде процентът на нетрудоспособност. Има други медицински критерии, те са възприети отдавна в света. Домашното кислородолечение е практика във всички държави в Европа. Моделите са налични и ние трябва да ги следваме."

Въпрос на стъпки е да се подреди пътят, алгоритъмът, а не просто да се раздават апарати, смята доц. Петкова.

Тя предупреди, че ако липсват правила, ред и контрол и се проявява самоинициатива, се стига до неблагоприятни ефекти на кислородолечението, което не би следвало да се допуска.

Какво представляват апаратите за домашно кислородолечение?

"Кислородните бутилки са отживелица от миналото. Те могат да се използват само като "транспортно" средство. Това, което се използва в света – има стационарни системи, които концентрират кислород от стайния въздух. Има мобилни кислородни концентратори, които са по-компактни, по-малки."

Цените са били вдигнати по време на пандемията, уточни Петкова. Месечният наем е стигнал 280-300 лева, цената на стационарните апарати - 1500-2000 лв., а на мобилните достига до 8 000 лв.

Основният проблем е финансовата обезпеченост. Когато тя е налична, НЗОК е подготвена, кодовете на заболяването са налични, уточни доц. Петкова.

За следващата седмица е насрочена среща на експерти от Дружеството по белодробни болести с експерти от Здравната каса.

"Десетилетия са изминали, откакто българските пулмолози водят разговори с институциите, за да може това да е факт", отбеляза доц. Диана Петкова. 

Повече чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04
Желяз Турлаков

Желяз Турлаков: Фентанил може да бъде поръчан през интернет така, както си поръчвате пица

Фентанил може да бъде поръчан през интернет така, както си поръчвате пица. Това обясни пред БНР психотерапевтът Желяз Турлаков. "Използва се при примесите на новите вещества. Идва основно от Китай".  Турлаков посочи, че приветства инициативата на Доналд Тръмп за налагане на тежки мита на Мексико, Канада и Китай заради трафика на фентанил...

публикувано на 04.02.25 в 09:49

Защо държавата да (не) финансира обучение на българи зад граница?

Има ли шанс българи да получат държавно финансиране за обучение в чужбина? Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина...

публикувано на 03.02.25 в 11:07