Бедствието от Кахраманмараш променя международното и вътрешнополитическото положение на Сирия. Президентът Башар Асад, утвърдил властта си след години на кръвопролитие, сега разкъсва международната си изолация, докато неговите заклети врагове в Северозападна Сирия се мъчат, засега без успех, в негласното съревнование с Дамаск и с Анкара, да изкопчат повече помощ от ООН за себе си.
Асад е на път да се сдобри не само с арабите, които подкрепиха въоръжената опозиция през 2011 година, но и с турския президент Реджеп Таийп Ердоган, който овладя голяма част от северните сирийски покрайнини, но днес се бори за преизбирането си и е все по-зависим от Асад и Москва за решаването на бежанския и кюрдския въпрос.
Трудно е да се предрече изходът от предстоящите избори в Турция, но с голяма доза сигурност може да се твърди, че земетресенията ще ускорят процеса на турско-сирийско сближение, започнал през последните месеци на миналата година, казва Фабрис Баланш, преподавател от Лионския университет, в интервю за „Събота 150“.
Приблизително две трети от хилядите жертви на земетресението в Сирия са в северозападната част на страната, която е извън контрола на президента Башар Асад. Тези територии в голямата си част са под контрола на групировката „Хаят Тахрир ал-Шам“. Как опустошението се отразява върху нейната властова база?
„Джихадисти като „Хаят Тахрир ал Шам“ и разни близки на „Ал Каида“ групировки използват от край време разпределянето на хуманитарните доставки, за да контролират населението. Сега се опитват да се възползват от ситуацията, създала се след земетресението, за да затегнат още повече този контрол. И подозирам, че преувеличават размера на щетите, за да убедят ООН да увеличи доставките и пропускателният пункт (на границата с Турция) Баб ал Хауа да остане отворен.“
Казвате, че се опитват да укрепят властта си. Това ли е и причината да отказват да пропускат хуманитарни конвои от Дамаск?
„Отказват помощ от ООН през Дамаск, защото искат да останат извън контрола на сирийското правителство. Затова предпочитат помощта да идва през Турция. Опасенията им са, че ако сега допуснат хуманитарни доставки от юг, само след няколко месеца Русия (в качеството си на постоянен член на Съвета за сигурност) ще откаже да удължи 6-месечния мандат за доставки на ООН през Баб ал Хауа с аргумента, че маршрутът през Дамаск е вече отворен и работи.“
От думите Ви проличава зависимостта на тези групировки от Турция и Русия – зависими са от тях за изхранването на подопечното им население. В такъв случай, може ли една такава външна сила като Анкара или Москва да накара „Хаят Тахрир ал Шам“ да променят политиката си?
„Русия, разбира се, не иска ООН да продължи да издържа Идлиб и тамошните джихадисти през Турция. Москва иска тази област да се върне под властта на Дамаск, но няма никакво влияние над джихадистките фракции. Турция е тази, която държи лостовете за въздействие върху тях. В дните след земетресението наблюдаваме как турците, без да отказват изрично, дълго време просто не допускаха хуманитарна помощ да достигне Идлиб, с някои изключения. Анкара, разбира се, иска колкото се може повече хуманитарна помощ за собствения си народ, който пострада тежко от земетресенията, както и за сирийските територии, които са под нейно влияние. Ако Идлиб е контролиран от „Хаят Тахрир ал Шам“, то Африн, Ал Баб и северните покрайнини на Алепо са под пряк турски контрол. Турците искат да запазят част от хуманитарната помощ за своите марионетки в Сирия, а не за джихадистите.“
Първи самолети от Саудитска Арабия кацат с хуманитарна помощ в Сирия след повече от десетилетие прекъсване. Обаждане от Абдел Фатах ал Сиси от Египет. Лични посещения от външните министри на Йордания и Обединените арабски емирства. Изглежда, че Башар Асад печели от земетресението в политически план. Вие споделяте ли това виждане?
„Трудно е да се каже дали Асад печели, или губи в момента. На първо място са разрушенията в областта Латакия, която е бастион на неговото алауитско малцинство и на режима. В Алепо пък положението и преди бе тежко, а сега, след земетресението, е катастрофално. Асад трябва да докаже, че е способен да се справи с тези проблеми като помогне на населението от тези райони да се възстанови. Не успее ли, може да се стигне до социални и политически протести. Именно за това той моли за международна помощ. И я получи от съюзниците си – Русия, Китай, Иран, но не само от тях, а и от Персийския залив. Обединените арабски емирства проявиха голяма щедрост към Сирия.“
„Така че, от една страна, Асад засилва връзките си с арабските държави. Алжир и Египет, например, го подкрепиха. Това е добре за него от гледна точка на усилията да бъде повторно приет в Арабската лига. От друга страна, от Запад, напредък за Асад няма. Съединените щати и Европейският съюз, както и преди, не искат да участват в следвоенното възстановяване на Сирия. Да, те могат да осигурят извънредна хуманитарна помощ, но нищо повече от това, докато в страната не започне политически преход. С две думи, твърде рано е да се каже дали Асад ще спечели политически от земетресенията.“
Как бихте коментирали решението му да позволи на ООН да използва два допълнителни гранично-пропускателни пункта от Турция за доставки на помощи за бунтовните области?
„Въпросните два пункта при Азаз и Джараблус не са под контрола на Асад – те са между Турция и териториите на марионетките й в Сирия. Така че съгласието на сирийския президент е символично. Официално Асад е президентът, така че ООН трябва да го пита за съгласието му. В замяна, според мен, той е издействал повече хуманитарна подкрепа за своите земи.“
Отношенията между Турция и Сирия вървяха към нормализация-7 години след като турската подкрепа за бунтовниците прерасна във военната интервенция в поречието на Ефрат. През последните месеци се подготвяше среща на върха между Асад и Ердоган. Външните министри на двете страни трябваше да се срещнат този месец. Земетресенията, разбира се, отложиха тези планове, но дали, след като шокът от бедствието отмине, тенденцията към помирение ще продължи?
„Процесът на нормализация на отношенията между Турция и Сирия ще се ускори вследствие от земетресението, според мен. Този процес вече бе доста напреднал преди 6 февруари, а новата хуманитарна ситуация в Северозападна Сирия създава добър претекст за допълнително засилване на двустранните контакти.“
Може ли бедствието да се окаже сигнал за края на турската интервенция в Сирия? За началото на края?
„Турция контролира Северозападна Сирия, но също така изразходва доста средства, за да издържа населението там. Тези разходи не се отплащат в стабилност и сигурност в тези райони. Това е сериозен проблем за Анкара. С бедствието, което сполетя Турция на 6 февруари, и необходимостта от възстановяване на разрушените градове и общности, тези разходи ще натежат още повече на турския бюджет. Така че аргументът за изтегляне от Сирия се засилва.“
„Но, от друга страна, Турция иска да унищожи кюрдската администрация в североизточната част на страната. Тя настоява на искането си за зона за сигурност срещу кюрдите до 30 километра навътре в сирийска територия. За да постигне тази цел обаче, Турция трябва да сключи споразумение – да получи разрешение от Русия, Асад и Иран. В тези преговори окупацията на Северозападна Сирия представлява добра карта за турците – те могат да я използват в замяна на нова офанзива срещу кюрдите.“
А могат ли президентските избори в Турция през май да променят играта?
„След земетресенията Ердоган се бори за преизбирането си. Той трябва да осигури подкрепа за бедстващите хора и да взима бързи решения. Не бива да сме сигурни обаче, че изборите ще се състоят през май. Разрушенията оставиха много хора без домове, принудиха много да потърсят убежище в други части на страната. Може би в Газиантеп, Антакия и други засегнати градове гласуване просто няма да е възможно. Може и да се окаже възможно, но пък Ердоган да използва този аргумент, за да отложи изборите – с половин или една година, например. В момента той сондира мненията в страната и се мъчи да прецени дали с действията си след бедствието ще заслужи достатъчно подкрепа от народа. Ако прецени, че ще загуби, може би ще се опита да отложи изборите.“
Ами ако турските войски се оттеглят от Сирия, както призовават някои политици от опозицията в Турция? Какво ще означава това за Сирия?
„Това ще означава, че сирийската армия ще може да се завърне в северозападните и в североизточните части на страната. Това е ясно. Проблемът обаче е с 4-те милиона души, които сега са под властта на джихадистите и протурските фракции и не искат да се върнат под властта на Асад. Не мисля, че и Асад иска да интегрира тези хора, защото те са бунтовници. Така че те ще бъдат тласнати към Турция. Ако Анкара реши да се изтегли от днес за утре, без всякакво споразумение с Дамаск и без междинен период, то тогава сирийската армия ще настъпи и можем да станем свидетели на нова гражданска война.“
„Тъй че, ако опозицията в Турция спечели изборите, тя ще трябва да се замисли какво ще последва, ако реши да се изтегли бързо от Сирия. Доскоро преизбирането на Ердоган изглеждаше сигурно, понеже Турция вече не е демокрация, но земетресението променя правилата на играта. Настъпва нов сценарий.“
Казахте, че нормализацията в турско-сирийските отношения ще се ускори вследствие от земетресението. Виждате ли някакъв шанс този процес да доведе до решение на бежанския проблем, т.е. за завръщане на сирийските бежанци, които сега живеят в Турция?
„Когато се подготвяше срещата между Ердоган и Асад, една от точките в дневния ред бяха бежанците. В Турция от доста време има роптания срещу сирийците, живеещи там, и президентът искаше да покаже на избирателите си, че може да прати тези хора обратно в страната им. По-скоро да демонстрира, че може, отколкото наистина да го направи, тъй като Асад също не иска бежанците. Не мисля, че и самите те искат да се връщат в родината си. Ако бъдат принудени да напуснат Турция, те няма да се отправят към Сирия, а по-скоро ще се опитат да се прехвърлят в Гърция и България.“
НАТО ще запази единството си, независимо от това кой ще спечели утрешните избори в Съединените щати, декларира днес генералният секретар на Алианса Марк Рюте. Той определи присъствието на севернокорейски войници в Русия като сериозна ескалация на руската война срещу Украйна. "Ще работим с Камала Харис, ще работя с Доналд Тръмп, за да сме..
Министърът на транспорта на Сърбия Горан Весич заяви в понеделник, че ще подаде оставка заради срутването на козирка на железопътна гара в Нови Сад през миналата седмица, което причини смъртта на 14 души и рани трима други, предаде Ройтерс. Броят на загиналите при срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад нарасна на 14 "Утре ще подам..
Това ще бъде решаваща седмица за съдбата на правителството в Германия. Трите коалиционни партии от седмици демонстрират пълен разнобой по важни теми като бюджета и изход от настоящата икономическа криза. В сряда вечерта ще се проведе заключителният разговор на триото лидери на правителството и тогава ще стане ясно дали кабинетът ще удържи..
В италианската област Лигурия се проведе протестно шествие с митинг в Генуа на пенсионерите срещу бюджетната програма на правителството и понижената покупателна способност съобразно инфлацията. Протестът се проведе под надслов "Покупателната способност изтощава тези, които я нямат" – израз на бившия голям италиански политик Джулио Андреаоти...
Стефан Цанев е тазгодишният носител на наградата „Перото“ за цялостен принос към българската литература. Церемонията по връчването на отличията се състоя тази вечер в НДК. Наградите се раздават вече 10 години в няколко категории. Призът за детска литература е за "Кръстьо: Частен детектив в Долната земя" от Юлия Спиридонова. В..
Британският премиер Киър Стармър се закани да използва тактики за борба с тероризма, за да спре бандите за трафик на хора и обяви допълнителни 75 милиона паунда за граничната полиция на Обединеното кралство. Той заяви това в реч на срещата на върха на Интерпол в Глазгоу. В своята реч премиерът заяви, че новото Командване за гранична..
Кандидатката за еврокомисар по стартъпите, изследванията и иновациите Екатерина Захариева ще бъде изслушана утре в комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика на Европейския парламент. На представянето ѝ е поканена и комисията по култура. Според регламента, Захариева ще направи обръщение пред евродепутатите в рамките на 15..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..
Това е МВР - Ново начало , заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. "По време на кампанията ние подадохме повече от 70 сигнала...