Бежанците у нас година след началото на войната - едни остават, други мечтаят за завръщане

• Една година от началото на войната-как се адаптират украинците у нас?   

Юлия Митева от Одеса идва в България с трите си деца през месец март миналата година. Разказва, че е тръгнала сама с децата си, защото обстановката в Одеса е била несигурна. По това време пътят бил изключително натоварен от изоставени автомобили, множество автобуси и хора. Пристигнала в България, без да знае къде ще бъде настанена, притеснена и уплашена. Спомня си, че във Варна, където я закарва автобусът, просто се разплаква и към нея се приближава човек, който я пита с какво да й помогне. Настанява се в хотел в Балчик и оттук започва дългият й път по установяване в страната ни.  

"Дълбок поклон на всички, които бяха до нас в този момент. Всички бяха дружелюбни, никакъв негативен елемент нямаше."

• В ход е пререгистрацията на бежанците от Украйна в България

Децата на Юлия – петгодишно момиченце и тригодишни близнаци момиченце и момченце, вече посещават детска градина в Балчик. 

Голямата й дъщеря вече говори свободно български език и Юлия планира тази година да я запише в училище. Въпреки че в Украйна Юлия е работила като лекар педиатър, тук се оказва, че за да получи това право, трябва да измине почти невъзможен път по легализация на документите, както и да покрие изключително сложен изпит по български език. Затова започва работа в една от частните лаборатории в Добрич.

"Отношението просто е супер. Много е сложно, защото не владея езика. С някои колеги се сприятелихме, на рождените им дни ме канят. Всичко с времето си." 

Игор Слезовски и семейството му идват в България на 4 март миналата година. Съпругата му е бременна в деветия месец с петото им дете и ражда малката Мария в болницата в Добрич. В продължение на два месеца Игор е доброволец на Граничния пункт "Дуранкулак" и подпомага посрещането на украинците и дейността на БЧК. Така и получава предложението да започне работа към организацията.

"В Червения кръст помагаме на нашите бежанци. Сега за Турция и за Сирия също събирахме кутии, дрехи, обувки." 

• Ирина Островска: Важно е да си добър човек и да помагаш, без значение дали става въпрос за бежанци, или за българи

Когато работата е много, в помощ идва и големият му син. За децата Игор разказва, че бебето си е вкъщи с майка си, едно от децата посещава детска градина в Балчик, следващото по възраст учи в Основното училище „Кирил и Методий“ също в града, а двете големи деца учат онлайн в училищата си в Украйна, защото чакат да се освободят бройки за тях в гимназия с подходящ профил в Добрич. Заради липсата на контакти именно за по-големите деца адаптацията е по-трудна, докато малките вече са свикнали с новия начин на живот, признава Игор. 

"Малките по-бързо се адаптират, привикват, социализират се, общуват и се намират приятели. Надявам се сега да решим въпроса с езиковата гимназия за по-големите деца. Иначе ходят на спорт, на рисуване, посещават компютърни кръжоци. Доволни сме, затова оставаме. Ще живеем, ще се учим, ще се трудим, ще помагаме на хората. В Червения кръст идва да помага цялото семейство."

• Тъжна е надеждата, завладяла украинските бежанци в Свищов

Юлия обмисля да си вземе жилище в Балчик и когато войната в Украйна свърши, да си идва тук временно, но да се върне в родината си. Игор, съпругата му и петте им деца обмислят да останат тук завинаги, независимо от развитието на войната в страната им. 

"Аз искам да се върна в Украйна, защото там е домът ми, близките, роднините, мама. Може би ще бъде тежко в първите месеци след войната, но на душата ми ще е леко", размишлява Юлия.

"Вече съм склонен и настроен да остана в България, защото ми харесва страната, хората. Благодаря на България и българите за големите сърца, за добрата душа, за всичко. Благодарим", споделя Игор.

• УНИЦЕФ представя филм с историите на украинци, установили се в България

Хиляди са украинците, преминали през област Добрич през изминалата 2022 година. Сред тях лекари, учители, икономисти, медицински сестри, хора с опит в туризма, от които нашата страна не успя да се възползва. Христо Желев, който с месеци се грижи за настанените в хотела му бежанци, с болка споделя, че сме единствената страна в ЕС, в която броят на излезлите украинци е много по-голям от този на установилите се тук. 

"Не знам дали държавата или бизнесът не реагира навреме, но създадохме твърде много пречки. Като че ли идеята беше колкото може по-бързо тези хора да ги изпратим от страната. Наблягаме на една демагогия. Даже сме загубили финансово-икономически смисъл да търсим в нещата, освен чисто човешкия фактор", коментира Желев.

Чуйте повече детайли в звуковия файл. 

Снимките са от личен архив на събеседниците