Георги Шарков: В много държавни институции няма интегрирана система за киберзащита

В много държавни институции системите са изграждани на парче и при тях няма интегрирана система за защита. Това обясни пред БНР д-р Георги Шарков, ръководител на Лабораторията по киберсигурност към „София тех парк“, бивш национален координатор по „Киберсигурност“.

„Някои от тях са изграждани със собствени средства-непрофесионално или полупрофесионално“

А три години и седем месеца след хакерската атака срещу НАП в СГС ще се проведе разпоредително заседание срещу двамата подсъдими, които Прокуратурата идентифицира.

Според Шарков определението на тази атака като „дигитален Чернобил“ съвсем не е случайно.

„Този теч на персонални данни има ефект, подобен на радиоактивно заразяване. Последствията се виждат по-късно. Мерките, които се взимат, се бавят доста, а имаше доклади с предупреждение за изтичане на лични данни, изготвени от ДАНС“.

Трябва да се прилагат систематично мерките, разписани в Националната стратегия по кибер сигурност и в Закона за кибер сигурност, убеден е Георги Шарков.

• Досъдебно производство за кибератаката срещу компютърната система на БНР през декември

Всяка година има голяма знакова атака и срив в системите, посочи още той.

„ В Търговския регистър, в „Български пощи“. Щетите са сходни и симптомите са много ясни. На 2 февруари излезе решение на Административния съд, който разгледа делото срещу НАП и посочи защитни мерки, които трябва да се въведат“.

Случва се стартиращи фирми за киберсигурност да набират клиенти, хаквайки една система, за да покажат къде са слабостите й, обясни Георги Шарков.

„Не бива да се действа така. Има Етичен кодекс и правила какво се прави, когато се открие слабост в една система. Съществуват редица начини да се въздейства, за да се отстрани“

Беше подсказано, че обвиненият за атаката в НАП Кристиян Бойков преди това е хаквал сайта на МОН, но никой не е обърнал внимание, напомни още Шарков.

„Вътрешните процедури и организацията, кибер хигиената и изискванията към служителите са важни“.

Заложените в Закона за киберсигурност мерки за национална координация трябва да се прилагат системно, посочи още той.

„В Министерството на електронното управление бяха направени системни стъпки. Но дигитализацията се развива по-бързо и заплахите нараснаха много“.

Гражданите също предоставят данните ни на напреднали методи за фишинг, отбеляза експертът.

• Антоанета Василева: 51% ръст на сигналите за онлайн престъпления

В момента се обсъждат много европейски регламенти, свързани с киберсигурността, обясни Шарков.

„На продукти и услуги, както и мрежовата информационна сигурност, свързана с  Директива 2, в която са включени над 16 различни сектора. Един от недостатъците на предишните наредби и на закона е, че обхвата на дигитализирани услуги беше много малък. В момента почти всички услуги, които се предоставят в държавата, попадат в тази специална категория и повишените изисквания към критичните инфраструктури са и в сферата на данните. Има елементи на киберотбрана за обектите от национална важност“.

Контролиращият орган е ясно записан в закона, посочи още той.

„Тогава беше държавна агенция „Електронно управление“. В момента е Министерството на електронното управление. Контролиращият орган първо издава препоръки за различните нива на информационна сигурност. Всички препоръки, които бяха предвидени по закона и тогавашните наредби, са на базата на една остаряла Директива за мрежова информационна сигурност".

Цялото интервю на Силвия Великова с д-р Георги Шарков може да чуете в звуковия файл.