Бездействието не е вариант, тъй като човечеството ходи „по тънък лед“, а „времето на климатичната бомба със закъснител изтича“, по думите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Поводът за тези предупреждения беше представеният в началото на седмицата от Междуправителствения панел по изменение на климата към организацията шести доклад по проблема. Работата по него е отнела девет години проучвания. Сред главните автори са проф. Питър Торн от университета Мейнут в Ирландия и д-р Герхард Кринер – ръководител на Националния център за научни изследвания към Института за геонауки на Франция.
Глобалното затопляне ще достигне 1,5 градуса по Целзий през следващото десетилетие в сравнение с прединдустриалната епоха, е едно от заключенията в доклада на Междуправителствения панел по изменение на климата. Температурите вече са се повишили средно с почти 1,2 градуса по Целзий – и забелязваме последствията. При преминаването на прага от 1,5 градуса се очаква щетите за климата, и съответно – за човечеството, да се влошат чувствително. Въпреки че някои предупреждения звучат апокалиптично, се подчертава, че дори при преминаването на тази граница няма да настъпи краят на света или човешката цивилизация. Хората все още имат шанс да предотвратят очакваните най-тежки вреди от изменението на климата. Д-р Герхард Кринер:
„Ако искаме да предотвратим опасни климатични промени в краткосрочен и в дългосрочен план трябва да се намалят емисиите на парникови газове – това е основното. Трябва да ограничим потреблението на изкопаеми горива и дори да ги заменим с други източници на енергия. Полезно е да се намали използването на ресурси и енергия, когато е възможно. Например да не пътуваме със самолет, ако не е наложително, такива неща. Става въпрос за призив за действие, а не за всяване на страх.“
Медии в различни европейски страни пишат за сушата на нашия континент тази година. Франция изглежда особено засегната – пресъхват езера, фермери изпълняваха древни ритуали за дъжд, обмисляха се дори ограничения на потреблението на вода. Това на глобалното затопляне ли се дължи?
„Не съм запознат с проучвания, в които да се доказва, че малкото валежи в Европа тази зима са следствие от климатичните промени. Не е лесна задача да се покаже, че конкретно екстремно климатично явление възниква поради глобалното затопляне. Фактът, че имахме малко валежи съответства на прогнозите за климатичните промени, но конкретно за тази зима няма проучвания, които да доказват връзка.“
Кои са обаче предизвикателства пред Европа, когато говорим за ефекта от промените в климата?
„Първият вид риск е свързан с по-силните горещини, които влияят върху човешкото здраве, както и върху земните и водните екосистеми. Вторият риск за Европа е свързан с наличието на вода, особено в южната част на континента, където попада и България и особено през лятото, когато е възможно да има трудности с достъпа до прясна вода заради изпаренията. Третият важен риск касае земеделието. Заплаха за продоволствената сигурност идва от горещите вълни, сушите, бурите и обилните валежи. Четвъртата заплаха за Европа са наводненията.“
Учените отчитат зачестяване в световен мащаб на екстремните климатични явления като горски пожари, наводнения, горещи вълни и суши – на местно, регионално и национално ниво. Какви решения са налични на практика и има ли „отличници“ в прилагането им?
„Нека всеки се замисли дали има нужда да консумира онова, което потребява. Не може ли да пътувам с влак, вместо с автомобил? Има решения на индивидуално ниво – всеки може да промени диетата си към по-устойчива и здравословна храна, всеки може да се опита да пътува по-често с обществения транспорт или с колело, да пътува по-рядко със самолет, да топлоизолира жилището си и така да използва по-малко електроенергия през зимата. Страните, които отделят най-много парникови газове, са най-богатите и най-развитите държави в света. И най-богатите хора в тези държави имат най-големия потенциал да намалят емисиите си. Най-богатите във всяка страна обикновено отделят най-много парникови газове. Преходът трябва да бъде справедлив. Не можем да искаме от най-бедните, които са допринесли най-малко за промените в климата, да полагат най-големите усилия. В това не би имало смисъл.“
Решенията за смекчаване на климатичните промени и справянето с последствията от тях зависят от наличието на финансови, технически и законови средства и не на последно място – на политическа воля за прилагането им. Задачата се усложнява допълнително от факта, че всички тези неща трябва да намерят пресечна точка. Политиците обикновено имат четиригодишен мандат и работят по належащи въпроси, докато промените в климата изискват действия в дългосрочен план.
„Френският министър по въпросите за околната среда наскоро заяви, че трябва да се подготвим за затопляне с 4 градуса по Целзий през 2100 г. От една страна призивът за приспособяване е хубаво нещо, но от друга е и признание, че досега не сме свършили кой знае какво“, казва д-р Герхард Кринер и не очаква въпросът с климатичните промени да стане причина за промяна на политическия диалог или пък да повлияе на резултати от национални избори, благодарение на краткотрайната памет – хората мислят за природните бедствия само за известен период след като те станат, после ги забравят, казва той. Мнението по този въпрос обаче на проф. Питър Торн от университета Мейнут в Ирландия – също един от основните автори на доклада, се различава:
„С основание може да се каже, че въпросът за климатичните промени влияе върху политиката – директно, защото темата става все по-значима за хората, а подобни теми изместват и оформят политическия дневен ред в различните страни. По същия начин и за съжаление, все по-често ефектите от климатичните промени стават все по-очевидни в ежедневието ни и така движат политическите програми. Не е възможно да се случи голямо климатично събитие, което да има последици за дадена страна и то, до известна степен, да не оформи политиките. Природно бедствие може да изостри съществуващ проблем. Такъв може да има например в здравните услуги. Една силна гореща вълна може да доведе до претоварване на здравната система.“
На пресконференцията при представянето на доклада в понеделник в Швейцария проф. Торн заяви пред журналистите, че вече сме преминали момента в който, по думите на писателя Дъглас Адамс, „климатичните промени могат да бъдат нечий друг проблем“. Не единствено политиката обаче е длъжна да гледа напред, а и частния бизнес, индустриите и корпорациите.
„Те са много важни. По време на пандемията от ковид, когато бяха замразени много сфери, почти липсваше движение на хора и до известна степен – и на стоки, дори тогава, вредните емисии паднаха с 4-5 процента за година на световно равнище. С този темп трябва да вървим през следващите няколко десетилетия, за да постигнем нулеви емисии и да задържим затоплянето до 1,5 градуса по Целзий или малко повече. Тук се подчертава огромното значение за емисиите на корпорациите. Със сигурност те и останалите стопански организации имат огромна роля. Това означава правителствата да работят с регулаторните органи така, че обществата да имат възможност да предприемат промени. Нужни са регулации за индустриите. Неслучайно генералният секретар на ООН Антониу Гутериш при представянето на доклада използва фразата „всичко, навсякъде, наведнъж“. Всички сектори на обществото, правителството и бизнесът да правят всичко накуп. Възможно е, трябва да действаме, и то бързо.“
Политиките и законите, касаещи изменението на климата може и да се подобряват, но същото не може да се каже категорично за тяхното прилагане и обхват в различните сфери. И тъй като климатичната криза вече се приема насериозно от политическата класа и по-голямата част от обществото – на прав път сме и не е твърде късно. Проф. Торн отправя послание за надежда:
„Истинското послание на доклада е за надежда и за действие. Знаем, че можем да бъдем двигателя на промяната. Не сме написали все още главата на бъдещето, предстои да я напишем. Това зависи от изборите, които правим. Разполагаме с необходимите инструменти – политически, технологични, финансови – в световен мащаб, за да се ограничат вредните емисии. Имаме възможност за промени, благодарение на които да се избегне най-лошата развръзка. Все още не сме написали главата на бъдещето.“
Снимки: pixabay.com; pexels.com; unsplash.com
Трети ден продължава транспортният хаос на границата с Турция при пункт "Капитан Андреево". Колоната от камиони достига 36 километра дължина и наближава Харманли. Според директора на Граничната полиция Антон Златанов движението към Турция ще се нормализира до няколко дни: "Някои водачи се опитват да изпреварват другите, с което се създава напрежение и..
Русия твърди, че Украйна е атакувала граничния руски регион Брянск с шест американски ракети с голям обсег ATACMS. За това нападение от изминалата нощ съобщават руски информационни агенции, като се позовават на министерството на отбраната в Москва. Руските системи за противовъздушна отбрана са прихванали пет от ракетите и са повредили една, се казва още..
Платформа за граждански допитвания "Питай обществото" ще осигурява достъп до взимането на решения в местната власт. Тя е финасирана по програма "Европа" на Столична община. " Проведохме срещи в различни общини с представители на местната власт и видяхме интерес от тяхната страна гражданите да бъдат включени повече", разказа пред БНР..
България е спомената два пъти в книгата "Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО" - със сълзите на Соломон Паси и с т.нар. Балкански поток, който е единственият, по който тече в момента руски газ след атаката на Русия в Украйна. Това каза пред БНР Свилен Спасов, автор на поредицата "Власт и отговорност", който представи книгата на Питър Апс -..
Русия обяви, че нейните сили са превзели ново село в украинската Донецка област, близо до стратегическия град Курахово след месеци на стабилно настъпление. На 1000-ия ден от руското нахлуване в Украйна министерството на отбраната в Москва заяви, че руските войски са "освободили селището Новоселидовка". Армията на Москва сега бързо напредва в района..
Сухопътните войски изнесоха на плещите си борбите за национално освобождение, каза президентът Румев Радев на Пантеона "Майка България" край Гургулят. На церемонията по случай 139-ата годишнина от създаването на модерната ни сухопътна войска държавният глава припомни, че за това време армията ни е основен гарант за националната сигурност. Има много..
Василий Небензя, посланикът на Русия в ООН, твърди, че Великобритания е фалшифицирала доказателства за руско клане на цивилни в Буча, северозападно от Киев, като заговор да настрои украинската общественост срещу предполагаемо мирно споразумение, пише "Таймс“. Посланикът на Русия в ООН обвини британските специални части в инсценировка на..
Централата на ДПС на бул. "Александър Стамболийски" не е предоставена по реда за политическите партии. Тя е предоставена по договор за наем от 1996 г.,..
35 години по-късно демокрацията в България отново е в опасност. Това заяви пред БНР Първан Симеонов, "Галъп интернешънъл Болкан". Толкова са минали..
Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) е в протестна готовност. Поводът: опасения от замразяване на заплатите. "Искаме много ясно..