Мико Хутари: Китай има начин да притисне Русия, но в момента това не е в негов интерес

Тридневната официална визита на китайския президент Си Дзинпин в Москва беше не на последно място демонстрация към Запада на "безграничното стратегическо партньорство". Очакванията на демократичния свят, че заради войната срещу Украйна оста Пекин-Москва ще се пропука, не се оправдават. Това показват и икономическите отношения. Двамата президенти се договориха до 2030 година Русия да увеличи газовите доставки за Китай до 100 милиарда кубически метра годишно, а също и да доставя втечнен газ и въглища за растящата китайска икономика.

Насочихме се към анализа на специалисти от Германия, защото Германия е не само водеща икономическа сила в Европа, но и страната, която все още не може напълно да се лиши от бизнеса в Китай. А и като че ли не иска. Цифрите говорят сами за себе си: BASF в момента инвестира 10 милиарда евро в нова фабрика в Китай и подготвя съкращаването на работни места в Лудвигсхафен. Нов завод строи и Bosch, за 1 милиард евро, а BMW подготвя откриването на втора фабрика за производството на батерии за електроавтомобили. Инвестицията е за близо милиард и половина евро. В Германия гледат с растяща тревога развитието в отношенията на Пекин с Москва, особено след мъчително превъзмогнатата икономическа, а от там и политическа зависимост от Русия, която сега сякаш се повтаря с Китай. "Пекин споделя голяма част от интересите на Москва и Си не би искал Путин да загуби войната в Украйна", казва Мико Хутари, директор на Института за китайски изследвания в Берлин.

"Визитата не беше само пропагандно шоу. Основната тема бяха икономическите отношения, по-точно – изграждането на инфраструктура, която да позволи увеличаване на енергийните доставки от Русия към Китай. Сигурен съм, че скоро ще станем свидетели и на още по-мощното навлизане на китайски телекомуникационни компании на руския пазар. И също така ще продължи откъсването от – както казват Пекин и Москва: „хегемонията“ на долара в търговията, и изобщо в икономическите отношения".

"Китайците се опитват никому да не обърнат гръб. От една страна искат да продължат да правят бизнес с Европа – Китай все още е много зависим от приходите от търговия. В същото време обаче геополитическите интереси на Китай са на страната на Русия и срещу доминиращата роля в света на Америка и нейните европейски съюзници от НАТО, и азиатски партньори Австралия, Южна Корея и Япония", допълва политологът проф. Себастиян Хайлман от университета в Трир. И припомня:

"През последната година Китай пази гърба на Русия. Помните, Пекин и Москва обявиха "безгранично партньорство". Китай със сигурност ще продължи да бъде на страната на Русия, особено когато става дума за противопоставянето на Съединените щати и НАТО"

- В такъв случай как се вписва предложеният от Пекин мирен план за войната на Русия срещу Украйна в противопоставянето му срещу Вашингтон?

• Френският президент Макрон ще посети Китай от 5 до 8 април

"Китай се опитва да си създаде имидж на миротворец от световна величина. Естествено, 12-те точки съдържат много предимства за Москва – прекратяване на огъня, запазване на сегашните позиции и отблъскване на помощта от НАТО. Това, естествено, Украйна не може да приеме. Както и Европа. Всъщност, инициативата на Китай е насочена към глобалния юг – Китай иска да се представи като световна сила, загрижена за световните дела. Така че мирният план не е нищо друго освен израз на глобалната конкуренция", обяснява политологът проф. Хайлман. 

"За Китай Русия е един от основните партньори във външната политика", коментира анализаторът на Китай Мико Хутари, като подчертава, че личните отношения между Си и Путин са много добри, и че това не бива да се подценява. В този смисъл тридневното посещение в Москва е дало ясен знак на подкрепа за Русия, въпреки критиките на Запада.

За Запада големият въпрос сега е, дали Китай ще се реши да доставя оръжия на Русия, въпреки заплахите от санкции и загубата на имиджа като възможен неутрален посредник. Според Мико Хутари оръжейните доставки са вече факт, макар и не напълно открито:

"Дори в официалната програма на визитата беше записано, че ще се водят разговори за военнотехническото сътрудничество. Известно е, че Китай подпомага руските сили в Украйна с така наречените "стоки с двойна употреба", както и в областта на логистиката. С просто око например се вижда колоната тежки камиони, които Китай изпраща в Русия. Така че Китай може би не изнася тежки оръжия, но със сигурност помага с друг вид военна техника".

- В Киев, за разлика от западните столици, не изключиха напълно възможността, Китай да влезе в ролята на посредник. Виждате ли лъч надежда?

"Войната е толкова сериозен конфликт, че не можем да залагаме на принципа на надеждата. На Китай трябва да се гледа като на сила, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, и която се е позиционирала в този военен конфликт. Разбира се, всяка инициатива за мир е добре дошла, но в същото време не съм сигурен, че Китай е търсеният необвързан посредник. Китай все още не е осъдил агресията на Русия срещу Украйна. Китайският президент не е разговарял с украинския президент, или поне ние не знаем да е воден такъв разговор. Ако отношението на Китай към войната се промени, тогава можем да приемем китайската инициатива по-сериозно", обясни Хутари

• Владимир Шопов: Москва е готова да приеме ролята на младши партньор в стратегическата ос Китай - Русия

- Китай има ли изобщо начин да повлияе на Русия?

"Лостът за влияние върху Москва е икономиката. Ако Китай реши, може чрез икономическите отношения да повлияе на хода на войната и дори да я доведе до край. В момента Китай не предприема такива стъпки, защото няма интерес от това. Съмнявам се, че Путин би се повлиял от друг вид китайско въздействие. Така че Китай има начин да притисне Русия, но в момента това просто не е в негов интерес. И така ще бъде още известно време", смята Хутари

- На Запад обаче остана впечатлението, че китайското предупреждение към Русия да не преминава червената линия с използването на ядрено оръжие подейства.

"Така е, но в същото време трябва да отбележа, че това е китайска доктрина от десетилетия. Правилно беше Китай да подчертае тази своя позиция по време на срещата на върха на Г20. Но да не забравяме, че Китай беше малко или много принуден от Запада публично да заяви тази позиция", казва изследователят на Китай Мико Хутари. Имаше информация, че Китай доставя на Русия компоненти за производството на оръжия през трети страни, например микроелектроника, която се използва за производството на високоточни оръжия. Тази информация беше разисквана по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Последствията за световната политика, ако Китай действително започне да изпраща оръжия за Русия, коментира и проф. Хайлман:

"Този род конфликти, когато мощни държави, като Китай,  се включат във военния конфликт с доставката на оръжия, преминават на друго ниво. Ако това се случи, тази война окончателно ще се превърне във война на марионетки. В прокси война между Китай и Америка. Тогава ще се окажем на прага на нова Студена война. Това би било съвършено ново развитие на конфликта и мисля че на всички им е ясно, че никой няма интерес от такова развитие на нещата, от тази сериозна ескалация на напрежението.

Различните интереси са ясно дефинирани и дори изговорени от Вашингтон и Пекин. Позабравихме шпионските балони над Америка, но това също беше част от голямата игра. Напрежението и сега е голямо, така че всяко следващо затягане на кранчето може да доведе до следващо ниво на конфронтацията в една нова Студена война. Отговорността за това е изцяло в ръцете на двете световни сили САЩ и Китай.

В момента комуникационните канали между Пекин и Вашингтон са заглъхнали. А това трябва да го разглеждаме и през призмата на въпроса за Тайван. Украйна не е водещият конфликт за Китай. Да не говорим, че Тайван може да се превърне в пряк военен конфликт между Америка и Китай", смята проф. Себастиян Хайлман. 

- От началото на войната имаше опасност Китай да използва момента, за да нахлуе в Тайван. Как се разви ситуацията там от началото на войната в Украйна?

"Западът, или поне западните политически наблюдатели, малко опростяват темата като виждат паралели между двата конфликта. Те имат връзка, но събитията в Тайванския проток имат своя логика. Там от водещо значение е военната сила на страните в този конфликт. Това не означава, че китайското ръководство не следи внимателно хода на войната, която поведе Русия срещу Украйна. Пекин следи внимателно и реакциите на Запада, санкционната политика и последиците за Москва. Въпреки това, нека повторя – тайванският конфликт има своя логика и не може да се разглежда едно към едно с войната в Украйна", коментира Мико Хутари. А проф. Хайлман допълва, че за Тайван има различни сценарии, но смята, че търпението на Китай се изчерпва и Си Дзинпин иска да приключи с присъединяването на острова колкото се може по-скоро. Според политолога, в момента американците активизират военното сътрудничество с Тайван, концентрират военна сила и учения в района. "Напрежението е във въздуха и може с ръка да се пипне", казва проф. Хайлман.

"Според мен, американците ще продължат да наблягат на разграничаването и противопоставянето срещу Китай, което за Европа означава, че ще загуби възможност за влияние и за бизнес. Защото Съединените щати ще принудят, или поне ще изискат от съюзниците си в Европа и Азия, да заемат твърда позиция срещу Китай. Според мен Европа няма да може повече да се държи като страничен наблюдател, който хем да е верен съюзник на Америка, хем да прави пари в Китай. За Европа това ще има сериозни икономически последици, защото ние все още сме силно зависими от бизнеса с Китай. Глобализацията, такава каквато я познаваме, отива в историята, след като двете най-големи световни икономики се превърнаха във врагове", казва проф. Себастиян Хайлман. Така се оказва, че геополитическото съперничество тежи на везните повече от икономическото сътрудничество. И когато сигурността е застрашена, бизнесът трябва да се подчини.