450 са земеделските кооперации, които членуват в Националния съюз на земеделските кооперации в България, и обработват пет милиона декара земя. Не сме против украинското зърно, но не и при тези правила на безмитен внос, коментира Боян Димов, председател на Областния съюз в Силистра и член на контролния съвет на Съюза на кооперациите:
„Украинско зърно винаги е имало и винаги ще има. Търговия с Русия, с Украйна винаги ще има, просто преди е била регламентирана, имало е налози, които достигат цената до нашата. Имало е контрол. Сега поради военния конфликт в Украйна се създадоха тези коридори на солидарността и по тези коридори влиза този безмитен внос. Голяма част от продукцията все още залежава по складовете на земеделските кооперации, някои от тях се наложи да продадат под себестойност продукция, за да може да се разплащат с контрагентите си. Общият размер на загубите в държавата го знаем – 800 милиона. Не сме изчислявали за нашите кооперации каква е загубата, но не е малка“.
Проверка на „Хоризонт“ по Закона за достъп до обществената информация до Агенция „Митници“ показа, че от началото на Черноморската инициатива за зърното до края на март у нас са влезли близо 642 хиляди тона украинско зърно. Заради срива на цените, загуби претърпяха и кооперациите, които успяха да си изтъргуват реколтата, коментира Иво Христо, председател на земеделската кооперация в шуменското село Дивдядово, която обработва около 9800 декара и е продала почти цялото произведено зърно:
„Влиза зърно, което въобще не се окачествява, няма никакъв фитосанитарен контрол, произведено с евтини препарати, с евтини горива. Това е абсолютно нелоялна конкуренция към селскостопанските производители в България. Имам към 200 тона пшеница, която съм продал, но не е транспортирана, но колеги има с хиляди тонове. Имам преки щети, защото съм продал постепенно. При мен преките щети са около 300-400 хиляди лева“.
Пшеницата сега се търгува по 420-430 лева за тон. За да сме на себестойност, цената трябва да е поне 500 лева на тон, казва Роза Коджабашева, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Плевенско, и уточнява, че в района няма фалирали кооперации, но положението е тежко:
„В затруднение са колегите. Заеми за новата кампания не зная дали банките изобщо им позволяват да вземат, защото това е факт и се вижда – поискали са разсрочване, дори разбрахме, че някои банки отказват разсрочване на кредитите в момента за земеделските производители, защото се страхуват дали ще има кой да купи продукцията и каква цена ще бъде новата реколта“.
Докато в Арбанаси се провеждаше националната среща на земеделските кооперации, в късния следобед дойде новината, че Министерството на земеделието ще предложи на Министерски съвет да гласува временна забрана на украинския внос на зърно и храни. Председателят на Съюза на земеделските кооперации Николай Момчилов коментира:
„Като земеделски кооперации подкрепяме тази инициатива. Това беше едно от нашите искания и всичките тези протести, в които участваме съвместно с Асоциацията на зърнопроизводителите. Загубите са десетки милиони, точно като цифра не мога да ви кажа. В нашите складове залежава продукция, която е там. Не мога да кожа колко е залежалата продукция. Има кооперации, които са пред фалит, в затруднено положение. Тази мярка ще ни спаси, определено ще ни облекчи.“
Земеделските кооперации подкрепят мярката, но я определят като крайно закъсняла:
„Вече беше време да се направи нещо, защото и румънци, и поляци успяха да си го извоюват. При нас при положение, че още са пълни складовете със зърно, след месец и половина идва новата реколта“. „Това не е достатъчно. То е малко като награден посмъртно. Предложението- „за“ сме. Въпреки, че аз съм си продал зърното, но съм за тези колеги, които не са си продали, а те са страшно много“. „Твърде закъсняло е, но надяваме се поне за новата реколта да имаме някакъв смисъл от това“. „Нека да видим какво ще се случи за 6 месеца забрана, не можем да кажем дали ни спасява или не“. „Трябва да се спре. Европейската комисия какво ще помогне на България като не разреши и ние трябва да слушаме – защо?“ „Едва ли. Не вярвам Европейският съюз дали ще бъде съгласен с това наше решение. Съмнявам се“.
Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..
Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..
За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие. "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..
"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" . Всичко започва през..
Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..
Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..
В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..
Есента е времето, когато заболяванията на опорно-двигателния апарат напомнят за себе си. Дори да нямате такива, пак може да усещате болки или в..
" Много често сме били употребявани политически, мислим този път да не го допуснем ". Това заяви пред БНР Бисер Бинев – председател на местната..
"Не гласувайте за мен, а за моите идеи". За това призова от ефира на БНР пиар експертът Евгени Минчев , който е кандидат за депутат в листите на..