Проф. Юрген Фалтер: Младите ще продължат да подкрепят Зелените, дори да симпатизират на радикалните еко-движения

След това пандемията спря маршовете за климат, а след като вирусът като че ли изчезна, се появи "последното поколение", което маже картофено пюре по шедьоври на изкуството и се залепва за асфалта в час пик, за да обърне внимание на родителите си, че те са отговорни за това, на каква планета ще живеят следващите поколения. Радикалните искания на сърдитите млади хора и крайните форми на протеста им обаче предизвикват негодувание дори сред привържениците на зелените идеи и са напът да постигнат обратния ефект. Някои вече ги наричат климатични диктатори. В същото време обаче климатичните активисти се превръщат в обществен, а от там и в политически фактор. Както например в Германия, където движението "Последно поколение" обмисля да прерасне в партия и да подкопае доверието в партията на Зелените, които заедно със социалдемократите на канцлера и либералната партия са част от тройната правителствена коалиция. А тя и без това е раздирана и от друг конфликт.

• Екоактивисти заляха с черна течност шедьовър на Климт

• Екоактивисти заляха със супа поредна картина на Ван Гог

• Климатични активисти се залепиха за стола на шефа на британския парламент

• "Културни войни" с Владислав Апостолов: Терорът на климатичните "активисти"

Темата коментира за БНР проф. Юрген Фалтер от университета в Майнц.

"Настроението в правителството никак не е добро. Коалиционните партньори се карат почти всеки ден. И всеки ден се появяват нови и нови разминавания във възгледите им. Проблемът е, че трите партии в коалицията изповядват много различна партийна идеология. Нито една от тях не може с лека ръка да прекрачи собствените си червени линии.

Либералите залагат на пазарните принципи и свободата на пазарните субекти. Зелените пък смятат, че напредък се постига чрез налагане на ограничения. Тези диаметрални различия ще съпътстват коалицията до самия й край и социалдемократите ще бъдат в ролята на арбитъра. В следващия спор, който се задава на хоризонта - този за бюджета - в ролята на арбитър ще трябва да влезе не канцлерът социалдемократ, а финансовият министър, либералът Кристиян Линднер. Социалдемократите на канцлера Шолц искат повече пари за социални разходи, Зелените на вицеканцлера Хабек - за зелени политики. Как ще се разреши този спор, проф. Фалтер?

"Мисля, че този спор ще намери решение. Дори може би вече е намерено - имам предвид формулата с така наречените "извънредни бюджети", като този от 100 милиарда евро за Бундесвера. Това не е нищо друго освен скрито поемане на нов държавен дълг, както стана по време на пандемията например.

В същото време обаче финансовият министър Кристиян Линднер, който е председател на либералната партия, е категорично против нови дългове и вдигане на данъците. А без увеличаване на данъците социалните разходи, за които настояват социалдемократите, и инвестициите в зелена енергия, за които зоват Зелените, няма как да бъдат финансирани. Коалицията няма да се разпадне заради това, но скандалите ще продължат. Последните седмици оставиха впечатлението, че Зелените са принудени да правят най-големите компромиси. Постигането на последния компромис за прехода в отоплителната енергия към възобновяеми източници отне на коалиционните партньори цели 30 часа преговори.

В началото наистина така изглеждаше. Но междувременно спорният закон за подмяната на отоплителните инсталации на домакинствата е готов. Нека поясня, за какво става дума: този закон е много съществен, дори революционен, защото касае почти всички домакинства в Германия и е свързан с огромни инвестиции за хората. За някои домакинства инвестицията може да достигне 30 хиляди евро. Това е сума, която много малко хора могат да си позволят.

По същество Зелените трябваше да се откажат от задължителното преминаване на парното изцяло към възобновяеми енергийни източници. На пръв поглед изглежда, сякаш Зелените са загубили екологичната битка, но всъщност това тяхно искане към този момент е напълно неизпълнимо. Така че либералите на практика им спасиха кожата, като отхвърлиха пълната забрана за използване на твърди горива за отопление."

Този пример наистина е съществен, но Зелените са принудени да правят компромиси както в правителството, така и спрямо избирателите и симпатизантите си, в това число неправителствените природозащитни организации като "Fridays for Future" и "Последно поколение". Как се отразяват това върху подкрепата за Зелените? Роберт Хабек вече не е най-обичаният политик в Германия, външният министър Аналена Бербок също губи очарованието си като моралист в световната политика.

"Бих казал, че е налудничаво да се очаква, че германският външен министър може да се скара на Китай и да превъзпита управляващите в Пекин. А на въпроса Ви за компромисите, които Зелените правят: не мисля, че това вреди на партията. На партията вредят много повече нереалистичните цели, които си поставят. Социологическите проучвания показват, че Роберт Хабек губи подкрепа не сред твърдия електорат на Зелените, а сред избиратели, които невинаги гласуват за неговата партия. Това са хора, които си дават сметка, че климатичните идеи на Хабек биха стрували ужасно много пари на Германия, ако се превърнат в закони. А когато стане дума за пари, хората добре си правят сметката и премислят два пъти преди да подкрепят една или друга партия."

• Проф. Фолкер Квашнинг: Връщането на Германия към ядрената енергетика в обозримо бъдеще е изключено

Тази седмица изтече информация от събрание на НПО "Последно поколение", според която екоактивистите обмислят да се превърнат в партия. Това може ли да разцепи Зелените, проф. Фалтер, които и без това заради историята си живеят във вечно противопоставяне между двете крила в партията, между реалистите и фундаменталистите?

"Разцепление не може да се изключи, но според мен е малко вероятно. Ако партията позволи това да се случи, Зелените ще загубят влиянието си в обществото. Новата еко-формация без съмнение би била прекалено радикална партия, която трудно ще премине 5-процентната бариера за влизане в Бундестага. Според мен младите избиратели ще продължат да подкрепят Зелените, дори да симпатизират на радикалните еко-движения. Но това ще е така докато не се появи алтернатива. В същото време не забравяйте, че германското общество е застаряващо, тук няма много млади избиратели. И далеч не всички млади хора гласуват.

Под повърхността тече борба между двете крила в партията. Но към момента крилото на реалистите, към което спадат Роберт Хабек и Аналена Бербок, но и земеделският министър Джем Йоздемир, определено има по-голямо влияние върху политиката на Зелените. Вътрешнопартийните борби винаги пречат на партийния живот. При Зелените това си пролича по въпроса за спирането на последните три ядрени реактора. В сравнение с фундаменталистите в партията министърът на икономиката Роберт Хабек беше значително по-склонен на компромиси, т.е. удължаване на експлоатацията им."