Заплашена ли е и Гърция от политическа нестабилност

Еднопартийно управление – към тази цел, безкомпромисно се стреми консервативната дясноцентристка партия „Нова демокрация“ на премиера Кириакос Мицотакис, която има категорична преднина в социологическите проучвания.

Алексис Ципрас от основната опозиционна лява партия СИРИЗА също иска да управлява самостоятелно, но допуска и възможността за лявоцентристка коалиция.

Мицотакис и Ципрас обаче при никакви обстоятелства не биха се коалирали, тъй като отношенията помежду им са изострени. Мицотакис критикува Ципрас за икономическата му политика и постоянно припомня как той не е спазил обещанията си към избирателите по време на управлението му между 2015 г. и 2019 г., включително въвеждането на строги бюджетни мерки за икономии, които беше обещал да отхвърли. От своя страна Ципрас описва Мицотакис като откъснат от реалността член на елитарната политическа класа.

„Двама се карат, трети печели“ в гръцки вариант би могла да изглежда така, че очертаващата се трета политическа сила – лявоцентристкото движение ПАСОК, да изиграе решаващата роля. Нейният лидер Никос Андрулакис въпреки че не възразява напълно срещу политиките на „Нова демокрация“, категорично не одобрява фигурата на Мицотакис, а и се оказа сред поставените „под наблюдение“ при скандала с подслушванията миналата година.

Кои бяха основните разисквани теми по време на предизборната кампания? 

Освен неизменно съпътстващите инфлация, заплати и стандарт на живот, присъстваха и най-важните външнополитически въпроси.

Гърция, също както България, има исторически, културни и религиозни връзки с Русия. Въпреки това обаче, предвид войната в Украйна, Мицотакис бързо и категорично взе страната на Киев – за разлика от повечето лидери в региона.

„Имаме силни културни и близки връзки с руския народ и не таим неприязън към него, но имаме истински проблем с Путин и с нападането на една суверенна държава и сеенето на хаос в сърцето на Европа. Лично за мен, за моя кабинет и нашата партия решението беше ясно и нямаше никакъв отпор. Подкрепяме и подкрепихме Украйна във военен и политически аспект не само защото така е правилно, а и защото така изпращаме сигнал и към други потенциални регионални сили, които биха могли да обмислят да направят нещо подобно. Не става дума за това по-силния да победи по-слабия, а за международен ред, основаващ се на правила.“

И тук идва проблемът с отношенията с Турция. Преди изборите в двете страни и двамата лидери – Ердоган и Мицотакис, изявиха желание за подобряване на отношенията. Това обаче не изглежда вероятно, тъй като Анкара едва ли ще отстъпи от проучванията за петрол и газ в спорния континентален шелф, а Атина приема за червена линия гръцкия суверенитет на островите в източно Егейско море. Тях по време на предизборната си кампания Ердоган обрисува като турски. От думите на Мицотакис по време на предизборни дебати стана ясно, че Гърция няма да се откаже от програмата си за превъоръжаване на стойност 11 милиарда евро, поради която южната ни съседка стана водеща в НАТО по харчове за отбрана и дори задмина САЩ:

„Ще уважим решението на турския народ и съм готов да разговарям с този, който изберат. Турският ревизионизъм, който се изразява в стратегията „Синя родина“ за доминиране в Средиземноморието е дълбоко и систематично част от ДНК-то на всички турски партии. Винаги съм готов да обсъдя единственото различие между нас – определянето на границите на морските зони. Но строгата политика на възпиране и на силни съюзничества трябва да продължи.“

Свързан с отношенията с Турция е и въпросът за нелегалната миграция. Изненадващо Ципрас, който дълго време се застъпваше за политиката на приемане на бежанци, заяви, че не би премахнал масивната стоманена 35-километрова ограда по протежение на река Еврос (Марица), която Мицотакис иска да удължи. Около 200 километра е границата между Гърция и Турция, която е външна за Европейския съюз, и в по-голямата си част следва течението на Еврос, пресичана от хиляди нелегални мигранти всяка година. Промяната в позицията на Ципрас, който има подкрепата на около четвърт от избирателите, показва тенденциите в гръцкото общество към втърдяване на отношението към нелегалната имиграция.

„Опазването на границите се подразбира и когато СИРИЗА беше на власт имаше ограда и не я премахнахме. Нито ще влизаме в разрез с препоръките, нито обаче ще се подиграваме на гражданите. Бежанският въпрос няма да бъде решен с огради. Където ги има – нека останат, но този проблем ще се реши по различен начин, на европейско ниво.“

Трагичната железопътна катастрофа на 28 февруари, при която загинаха 57 души, много от които млади хора, доведе до спад в подкрепата за „Нова демокрация“, но управляващата партия все пак запази преднина пред опозицията. Коментарът на Мицотакис:

„С право хората в началото бяха емоционални и гневни, очакваха повече от държавата и от нас. Бяха прави да ни търсят отговорност за инцидент, който не трябваше да се случва. Поех отговорността и сега трябва да поправя нещата. Всичко ще е наред до септември, жалко е, че не бяха взети мерки навреме. В края на краищата се случват трагедии, стават грешки, въпросът е как ще ги преодолееш и какво ще научиш от тях.“

Почти половин милион са младите хора, които имат право да гласуват за първи път на днешните избори. Те са поколението, пораснало по време на финансовата криза и пандемията от коронавирус. Не е изключено именно техните гласове да повлияят в значителна степен на резултата от вота. Какво мислят те?

„Тази година ще гласувам за първи път. Обсъждам го с родителите ми – кого ще изберем, кое е добре за нас и кое – не.“

„Решението ми ще се основава на това коя партия има най-добрата програма по икономическите и образователните въпроси. Това са най-важните неща, за които трябва да се борим.“

„Ще гласувам по собствените си убеждения. Мисля за това от години. Страната се възстановява, искам това да продължи. Вярвам, че младите хора трябва да излязат и да гласуват, защото ние сме бъдещето на държавата. Трябва да решим собственото си бъдеще.“

„Ще гласувам за първи път. В момента мисля, че Гърция си връща силата при управлението на „Нова демокрация“. Нуждаем се от стабилно правителство. Това е най-доброто за страната.“

Според данните от проучванията по време на предизборния период нито една партия не се очаква да спечели необходимите 151 места в парламента за съставяне на самостоятелен кабинет. Това обаче може да се промени на втория тур през юли, тъй като тогава ще влязат в сила ключови промени в изборното законодателство. И именно те изглежда са козът на Мицотакис. За какво става въпрос: днешните избори са по пропорционална избирателна система, приета при управлението на СИРИЗА през 2015 г. Това означава, че всяка партия получава толкова места в парламента, колкото съответстват пропорционално на изборния й резултат. През 2020 г. обаче мнозинството на „Нова демокрация“ върна старата система с бонус, при която първата политическа сила получава 50 допълнителни места, които могат да осигурят възможност за Мицотакис да състави самостоятелно правителство.

Всичко това обаче не изключва възможността след днешните избори СИРИЗА и ПАСОК да се коалират, което би поставило „Нова демокрация“ в опозиция. При все това мнозинство на СИРИЗА и ПАСОК в парламента изглежда далеч от сигурно и нищо чудно да се стигне до нови избори в началото на юли, а през юни южната ни съседка да се управлява от служебно правителство.

Снимки: ЕПА/БГНЕС