Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Има инвалидна тоалетна, но тя се намира в мъжката"

Стръмни рампи и тесни асансьори - как СУ осигурява "достъпна среда" за студенти с увреждания

"Той се е дърпал на това нещо е с гордост го казаха – че са направили достъпна среда"

Преслава Неделчева с дъщеря си Христина Иларионова
Снимка: Ася Пенчева

Достъпни ли са сградите, аудиториите и общежитията на Софийския университет за младежи с увреждания? Оказва се, че не са. Какви са възможностите за обучение на студенти с физически увреждания в специалностите на Софийския университет и достъпен ли е той изобщо за тях - въпросите поставят новоприетата студентка Христина Иларионова и майка ѝ  Преслава Неделчева от Русе два месеца преди началото на академичната учебна година.

Христина Иларионова тази година се дипломира с общ успех 5.94 в Средно училище "Васил Левски" в Русе. Позната е от телевизионни, вестникарски и радио репортажи като едно от децата на кампанията "Българската Коледа". Тя премина през всички трудности на образователната ни система и успешно приключи с поредния етап. На прага на следващия обаче - университета, я чакат нови.

Христина била приета да учи по второ желание Португалска филология, но "там, където се провеждат лекциите, не е достъпно". Искала да учи Испанска филология, но малко не ѝ достигнало, за да влезе – там лекциите по специалността се провеждат в Ректората, където на документи има достъпна за нея среда.

"Испанският ми е желание и мечта, обаче като няма, и португалският става. Обаче там не е достъпно. Сградата, има стълби, има "рампи", които въобще не са рамки – много стръмни и неудобни. Отделно вътре асансьорът в едната сграда не работи, а в другата е много тесен и количката не влиза."

Майката на Христина - Преслава Неделчева, решила да отиде да види на място дали уверенията на академичната администрация за достъпна среда отговарят на действителността, включително за сградата на Ректората:

"Човек в количка не може да го ползва. Отстрани погледнато, е достъпно. Има инвалидна тоалетна, но тя се намира в мъжката тоалетна, вратата не се затваря. За да отиде човек с увреждания до тоалетна, трябват още двама човека с него – да преместят количката", разказва Преслава Неделчева.

Базите на филологиите разполагат с рампи, "но това са две метални шини на едни стръмни стълби, въобще не можем да се изкачим", свидетелства още майката Преслава.

"До един асансьор са пак стъпала и пак рампи. В момента асансьорът не работи и се надяват да е поправен. Тези надежди от 2 години се споменават и се мисли по въпроса. Съответно е за един човек – здрав, прав. Един тесен, дълъг – количката не влиза."

"Доскоро имало един студент – с голяма гордост го съобщиха, че той се е справил, въпреки че нямало асансьор в корпуса. Сложили са му парапет, "и той така много добре се дърпаше". Той се е дърпал на това нещо е с гордост го казаха – че са направили достъпна среда", продължава разказа си майката.

По настояване на омбудсмана е в ход проверка кой живее в по-широките стаи за инвалиди в общежитията, уточнява още майката на студентката с увреждания.

"В момента са заети и няма други налични такива стаи. Два месеца минаха, нямаме отговор. Казаха – ние не можем да изгоним хората, вас да настаним. Викам, една стая ли имате за цяла България? "Две са стаите и двете са заети. Търсете си квартира. Започнах да търся квартира, не мога да намеря да е достъпна – вход без никакви стъпала…"

Така семейството вече е готово и на този ход – да плаща наем в София, но за апартамент в достъпна сграда.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20