НАТО води интензивни дискусии около възможностите и начините за прекратяване на войната в Украйна

публикувано на 17.08.23 в 15:31

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

Снимка: ЕПА/БГНЕС

НАТО води интензивни дискусии около възможностите и начините за прекратяване на войната в Украйна, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг. По думите му украинците ще определят условията за мир, а ролята на НАТО е да подкрепя Украйна.

Единствено от Украйна зависи да определи кога условията са подходящи за начало на каквито и да е преговори, категоричен беше Йенс Столтенберг на конференция в норвежкия град Арендал. Думите му се възприемат като коментар на изказване на началника на кабинета му Стиан Йенсен, който по-рано тази седмица допусна териториални отстъпки от страна на Украйна като част от сделка за прекратяване на войната. Впоследствие Йенсен заяви, че съжалява за коментарите си.

НАТО води интензивни дискусии около възможностите и начините за прекратяване на войната в Украйна, заяви още генералният секретар Йенс Столтенберг.

"Ще подкрепяме Украйна колкото дълго е нужно", потвърди твърдата позиция на Алианса генералният секретар и допълни, че Путин е подценил НАТО. Столтенберг коментира още украинската контраофанзива и заяви, че тя отбелязва напредък, макар ситуацията да остава несигурна.

Столтенберг отбеляза, че украинската армия "бавно, но сигурно" си връща окупираната от руските войски територия.

Участвайки в Седмицата на Арендал в Норвегия и разговаряйки с политическия коментатор Харалд Стангеле, Столтенберг каза, че желае да остане предпазлив, когато става въпрос за обсъждане на текущите планове на Москва. Той обаче добави, че досега няма признаци, които да предполагат, че "те са се отказали от целта си да поемат контрола над Украйна".

По темата за евентуална доставка на модерни бойни самолети на НАТО в Киев Столтенберг сподели, че "това е възможно", въпреки че решение за това все още не е взето.

В интервю за агенция Франс прес украинският външен министър Дмитро Кулеба беше категоричен, че Украйна ще война докато не освободи цялата си територия в границите от 1991 година.

"Нашата цел е победа, което означава освобождаване на нашите територии в границите от 1991 г. Не ни интересува колко време ще ни отнеме това", категоричен е Кулеба.

Той настоя за още военна помощ от Запада, за да успее Украйна във войната срещу агресора. Външният министър коментира бавния ход на контраофанзивата и критиката от някои западни столици. Според Кулеба "няма натиск" за ускоряване на военните действия. Но допълва:

"Много е лесно да гледаш отстрани и да искаш нещо да се случи бързо."

По-рано бившият президент на Франция Никола Саркози предизвика възмущение в Киев и Париж, като намекна, че руската инвазия в Украйна може да бъде прекратена с нови референдуми в окупираните територии. В интервю за консервативния вестник Le Figaro той казва, че по отношение на окупирания полуостров Крим всяко връщане към ситуацията преди 2014 година е "илюзия“.

Междувременно Германия предостави на Украйна нови две пускови установки на зенитно-ракетната система IRIS-T с малък обсег. В нов пакет военна помощ влизат още около 155-милиметрови снаряди, преносими радари и други.

Нова военна помощ Украйна ще получи и от Швеция, която включва боеприпаси, резервни части и оборудване за разминиране. Освен това парламентът в Стокхолм разреши продажбата на ракети въздух-въздух AMRAAM на Съединените щати, които впоследствие ще бъдат прехвърлени на Украйна.

Властите в Киев съобщиха за ожесточени боеве в североизточния район на Харков, около Бахмут и близо до град Лиман. Министерството на отбраната подчертава в днешната военна сводка, че контранастъплението напредва по-бавно от очакваното поради огромните руски минни полета и силно укрепените руски отбранителни линии.

По публикацията работи: Явор Римски