Крайностите във времето ще стават все по-чести и драстични

И в последните седмици природата безпощадно ни напомня, че всъщност сме нищожни пред нейната мощ. Опустошителният циклон "Даниел" причини мащабни наводнения в Гърция, загинаха най-малко 15 души. В много райони на страната се налагаше евакуция на хора по въздух с хеликоптери или с лодки заради изключително високото ниво на водата. На места дронове снабдяваха хората с лекарства, поради непроходими пътища. Най-силно засегната от бедствието е област Магнезия. В отчаянието си кметът на град Волос призоваваше съгражданите си да не излизат от домовете:

 
"Вижте до къде достигна водата. След малко ще залее улиците. Ще завлече хора. Водата стига до моста. Моля ви да останете по домовете си. Не излизайте навън. Рискът е много голям. Пазете живота си. Моля ви да не излизате."

Пороите в европейската част на Турция отнеха живота на 8 души. В Истанбул за 6 часа са паднали 125 литра дъжд на квадратен метър. Край черноморския курорт Инеада - до българската граница - в резултат на високи води от прелелите реки са загинали петима, а един човек се издирва.

Гръмотевични бури, градушки, проливни дъждове и силни ветрове връхлетяха обширни райони на Испания след поредната вълна на екстремно горещо време това лято. В югоизточните части на страната силни бури наводниха къщи и улици, нарушени бяха транспортни връзки.
   

"Има много жилища, които в момента са необитаеми, след като водата на места надхвърляше два метра. За щастие, няма жертви и ранени при бедствието. Преди години имаше нещо подобно, но тази буря беше много по-силна и нанесе големи щети." 

Крайности на времето имаше не само в Европа. Хонконг беше засегнат от рекордни валежи, най-тежките от близо 140 години насам. Най-малко двама души станаха жертва на бедствието, а стотици бяха евакуирани. Азиатският финансов хъб бе засегнат по-рано и от преминаването на супертайфун. 65-годишна жителка на Хонконг отбеляза:

"Не съм виждала подобно нещо. За първи път преживявам толкова свирепа буря. Дори при предишните тайфуни не беше толкова мощно. Наистина ужасяваща гледка."

Най-малко 39 души загинаха, а девет са в неизвестност след преминалия през най-южния щат на Бразилия Рио Гранди до Сул циклон. По данни на властите от силните дъждове, донесени от циклона, са пострадали 80 града в щата, а над 2300 души са останали без покрив. На повече от 3900 души се е наложило да напуснат домовете си.

Циклонът "Даниел" причини невиждано по мащабите си бедствие в Либия. Жертвите са десетки хиляди и броят им продължава да расте, тела изплуваха на над 100 км от мястото на опустошителните наводнения, крайбрежния град Дерна на практика е сравнен със земята. Силни дъждове доведоха до срива на две язовирни стени, след който огромни приливни вълни заляха средиземноморското крайбрежие около Дерна.


"Ураганът започна около три и половина през нощта. преди това валеше много силно. Бяхме вкъщи, когато ураганът се усили и се изви вятър. Живея на последния етаж, отворих прозореца и видях бурята, която ни връхлита. Стихията помете коли, хората бягаха, но нямаше къде да се качат, водата достигна близо три метра, до втория етаж."


 И докато останалата част на света преживява невиждани по мащабите си потопи и бедствия, Обединеното кралство регистрира на 7 септември най-горещия ден  през годината - 32,6 градуса по Целзий.
   
 
"Смятам, че всички тези необичайни проявления на времето са притеснителни. Но от друга страна британското време е непредвидимо, например миналата година октомври беше горещ. Така че не знам доколко е необичайно в сравнение със случващото се в други части на света."

Преди потопите светът отбеляза най-горещото лято в историята си. Стотици милиони жители на Европа, Япония, Китай и югозападните Съединени щати преживяха горещи вълни с температури достигащи 43 градуса по Целзий в продължение на рекодрните 54 дни.  Безпрецедентните горещини предизвикаха огромни горски пожари, милиони хектари обработваеми площи и гори изгоряха в Гърция, Канада, Хавай.  

 
"Не съм изпитвал подобна жега. Можеш да стоиш навън не повече от десет петнайсет минути и трябва да влезеш в колата, за да се охладиш. Но дори и на колата й е трудно да се охлажда. "

Друг стряскащ пример за последствията от промените в климата дойде от съседна Северна Македония. Водите на Преспанското езеро, едно от най-старите в Европа и дом на над две хиляди вида риби, птици, бозайници и растения, са спаднали с повече от осем метра за последната година. Според сателитни снимки на НАСА езерото е изгубило 7% от повърхността и обема си за последните трийсет години и местните хора го забелязват.  

 
За голяма част от крайностите на времето тази година е отговорен феноменът Ел- Ниньо. Т. нар. южна осцилация  в Тихия океан означава цикъл, при който на всеки две до седем години екваториалният океан става с до 3°C по-топъл от обикновено или по-студен (Ла Ниня), което предизвиква каскада от ефекти, усещани по целия свят, обяснява климатологът Леон Хермасон.

 
"В някои части на света има безпрецедентни наводнения, в други засушаване, отчитаме дори екстремни снеговалежи и тези крайни природни явления зачестяват. От друга страна в Арктика наблюдаваме затопляне и полярният лед се топи. Така че влиянието на Ел-Ниньо се простира от полюсите до тропиците."

Учените не за първи път алармират, че подобни екстремни явления са следствие от промените в климата и ще стават все по-чести, ако не вземем спешни мерки. Според професор Хана Клоук от университета на Рединг, някои промени вече са необратими, но най-лошите климатични сценарии все още могат да бъдат избегнати.

 
"Силната жега, която усетихме по време на горещите вълни, интензивните валежи, които регистрираме и силните бури са все неща, от които вече не можем да избягаме. И ще стават по-зле, защото са в историята, това са промените в климата, които сме предизвикали в миналото. Не можем да ги променим, нито избегнем. Но все още имаме избор за бъдещето и колко искаме да се промени климата ни вбъдеще."

И въпреки всички предупреждения на учените лидерите на 20-те най-развити икономики в света не успяха да се споразумеят за конкретен процент за намаляване на вредните емисии. Договорено беше само постопенно отказване от употребата на въглища и то в съответствие с възможностите на всяка отделна държава. Страните от Г20, които са отговорни за над 80% от световните парникови емисии обещаха само да утроят капацитета си на възобновяема енергия до 2030 година. Френският президент Еманюел Макрон изрази загриженост, че това не е достатъчно.

 
"Много съм притеснен от духа, който започва да царува сред редица развиващи се страни относно намаляването на вредните емисии. Изглежда им е най-лесно да кажат, че само богатите държави носят отговорност за намаляване на парниковия ефект."

За да изискат от правителствата си бързо да прекратят употребата на изкпоаеми горива, природозащитниците започват глобални шествия с искания за спешни мерки.