Готова ли е Европа отново да се справи с ограничените руски енергийни ресурси?

Интервю на Марта Младенова с д-р Джак Шарпълс

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Генерал Зима" - така често се наричат опитите на Русия да постави на колене своите съперници, независимо дали става дума за военни действия, или за геополитическо влияние. Още през 2021-ва година Москва започна да намалява доставките на природен газ за Европа и да вдига цените, но тогава анализаторите разчетоха сигнала като опит за по-големи печалби и засилване на влиянието на Стария континент, вместо подготовка за война. На 24 февруари миналата година обаче стана ясно каква е била основната цел - отслабена Европа, която така или иначе се бори с пост-ковид инфлацията, която да не може да помогне на Украйна.

Отговорът не закъсня - Европейският съюз наложи санкции на руския газ и петрол, но прекара миналата зима с призиви за пестеливост на енергийните ресурси. Украйна бе на тъмно и студено заради масираните бомбардировки срещу енергийната инфраструктура на страната.

Марта Младенова разговаря по темата с д-р Джак Шарпълс от Института за енергийни изследвания в Оксфорд.

- Сега, когато новият зимен сезон наближава, логично възниква въпросът - готова ли е Европа за втори път от началото на бруталната руска война срещу Украйна да се справи с ограничени руски енергийни ресурси?

- Да, бих казал, че сме толкова добре подготвени, колкото обстоятелствата позволяват. Важен фактор е количеството природен газ, което има в хранилищата. Там се попълват наличностите през времето, когато потреблението е по-малко. Това се прави основно през летните месеци, за да използваме синьото гориво през зимата. На ниво Европейски съюз тези хранилища са запълнени 95 процента. Всяка отделна страна - членка е запълнила капацитета на своите хранилища поне 90 на сто.

Също така през последната около година сме добавили нов капацитет за доставки на втечнен природен газ от глобалния пазар. Това повишава способността ни да купуваме синьо гориво от различни източници навсякъде по света. Именно затова казвам, че сме толкова добре подготвени, колкото е възможно при наличната инфраструктура. Трябва да добавим и националните инициативи, с които се насърчават хората да намалят потреблението на природен газ и да бъдат по-енергоефективни.

Има и още един фактор, който оказва влияние - необходимостта от газ в европейски мащаб е спаднала на годишна база с 15 процента. Това понижение се дължи от части на електроенергийния сектор, както и на индустрията, където за съжаление има затворени предприятия заради високите цени на синьото гориво. А също така и на поведението на домакинствата, които са станали по-пестеливи.

- Някои европейски държави обаче продължават да потребяват руски газ (при това в големи количества). Пример за това са Унгария, Словакия и Австрия.

- Да, има няколко европейски държави, които продължават да внасят големи количества руски газ. Съвсем правилно споменахте Унгария, Словакия и Австрия. Те получават руски газ чрез транзита през Украйна. Също така в Югоизточна Европа можем да отбележим Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия. Те получават руски природен газ през Турски поток, което означава през Черно море. Унгария също си набавя синьо гориво и по този маршрут.

За нас, пазарните анализатори, следващият сериозен въпрос, който ще окаже ефект върху пазара, е фактът, че на 31 декември 2024 година изтича договорът за транзит на руски газ през територията на Украйна. Въпросът е дали ще бъдат намерени алтернативи, като търгове за капацитет и краткосрочно резервиране на газови доставки. Ако спре транзитът през Украйна, Австрия и Словакия ще бъдат най-сериозно засегнати. Унгария също ще усети недостиг, но не толкова силно.

- Самата Украйна готова ли е за зимата? Преди няколко дни дойде посланието от Киев, че страната ще се опита да задоволи нуждите си от природен газ без да ползва руско гориво.

- Украйна добива около две трети от природния газ, който потребява годишно. Останалото количество си набавя от Европа. Преди десетина години те бяха напълно зависими от внос на синьо гориво от Русия. Държавната компания "Нафтогаз" купуваше суровината от "Газпром". След незаконното анексиране на Крим и подкрепата на Русия за сепаратистите в Източна Украйна през 2014 година Киев взе решение да се откаже от руския газ. Практически това се случи ноември 2015, когато Украйна прекрати покупките от "Газпром" и започна да купува газ от европейски компании.

Газът, продаван от тези европейски компании, може да бъде миксиран - от местен добив с руски газ или с втечнен природен газ. Това няма чак толкова голямо значение. Все пак не маркираме всяка газова молекула, за да проследим откъде произхожда. Важното е коя е компанията - партньор, която осигурява количествата природен газ. Украйна със сигурност не желае това да бъде "Газпром".

В наши дни около 90 процента от вноса на природен газ влиза в Украйна през западната й граница от Централна Европа. По-малко от 10 на сто идва чрез задната врата, както го наричаме, или виртуално - Украйна може да купува природен газ от компания в Австрия, която от своя страна притежава руски газ, който е доставен чрез транзит от Украйна. На хартия газът отива до Виена и след това се връща обратно към Украйна, но реално просто се отбива, докато е на територията на Украйна.

Ако транзитът на газ през Украйна бъде прекратен в края на 2024-та година, възможността на украинските компании да получават синьо гориво чрез този виртуален метод ще изчезне. Тогава ще трябва да си набавят природен газ чрез физически доставки. При този сценарий също така доставките на руски газ за Централна Европа - за Словакия, Австрия и Унгария, ще намалеят значително. Цените ще се покачат значително. Ще бъде и доста голямо предизвикателство да се доставя газ на Украйна. Въпреки това съм убеден, че доставките ще продължат.

И не на последно място, Украйна има много големи хранилища за газ в западната част на страната. Те не са изцяло запълнени, донякъде и по стратегически причини, но са много по-добре захранени спрямо количествата там миналата година. Струва ми се, че през лятото на следващата година, украинските компании ще купят много големи количества газ и ще го съхраняват в тези съоръжения, за да се подготвят за естествения развой на събитията, а именно - прекратяване на договора за транзит с Русия. Да не забравяме, че транзитът през Украйна на газ за Централна Европа ще се случи в средата на зимата - 31 декември догодина, така че украинските компании ще потърсят сигурност и ще се запасят със синьо гориво.

- Европа ще се справи ли при такъв сценарий?

- Европа се подготвя. Пазарните играчи - също. Още през следващите месеци, през тази зима ще видим изграждането на допълнителна инфраструктура за доставки на втечнен природен газ. Това ще се случи основно в Северна Европа. Ако имаме повече втечнен природен газ в Северна Европа, може количества от него да бъдат доставени и до Централна Европа.

- Как стои въпросът за Австрия, Унгария и Словакия, тъй като виждаме зависимостта им от руско синьо гориво през политическите им послания?

- Със сигурност компаниите, които са част от този пазар, се подготвят. Те са поставени в трудна ситуация. SPP в Словакия имат договор с "Газпром" до 2028-ма година. Договорът на OMV в Австрия е до 2040. Мисля, че те са изправени пред две предизвикателства. На първо място, ако транзитът на газ през Украйна спре, те ще трябва да си набавят суровина от друг доставчик. За тях обаче е много трудно да го планират година напред, защото не са сигурни какво ще стане. Ако все пак транзитът продължи, те няма да имат необходимост от алтернативни доставки. Казано по друг начин, те не могат да се обвържат с нов договор с друг доставчик, но са напълно наясно, че е вероятно да се изправят пред този проблем.

Мисля, че начинът, по който централноевропейските държави ще се подготвят, е да напълнят максимално газовите си хранилища, за да могат да изкарат останалата част от зимата. Говорим за първото тримесечие на 2025-та. В по-мащабен европейски план, трябва да погледнем към пазара на втечнен природен газ. Към момента той е сравнително стегнат. Въпреки това в края на 2025 и началото на 2026-та очакваме многократно увеличение на доставките на втечнен газ, най-вече от Катар и от Съединените щати. Това означава, че през втората половина на десетилетието вече ще ни е по-лесно да живеем без руски газ. След около две години вече няма да се чудим дали ще се справим през зимата и дали няма да изпаднем в някаква драматична ситуация. Заедно с това и цените ще паднат.

- Изпреварихте следващия ми въпрос - какво да очакваме от цените на природния газ тази зима?

- Цените ще се покачат през зимния период, но това е нормално, защото на европейско ниво отоплението основно е на природен газ, следователно потреблението на синьо гориво се покачва значително. Важното е да не позволим някакво драматично поскъпване на цените. През лятото на 2022-ра видяхме рязко поскъпване, защото взривяването на "Северен поток" спря доставките, а "Газпром" поиска да му се плаща в рубли, вместо в евро или долари. Тогава "Газпром" вдигна ръце и от някои свои подкомпании, основно "Газпром Германия", като отказа да ги снабдява. Доставките на руски газ спаднаха драматично, което веднага доведе до силно покачване на цените. Все пак намирането на алтернативни доставки отне известно време. Това се случи лятото на 2022. След това ситуацията бе овладяна, но цените останаха сравнително високи спрямо нивата им от последните 15 години.

- Ще се стигне ли до момента, когато Европа изобщо не използва руски природен газ? Русия е износител и на втечнен природен газ, който към момента не е под европейски санкции.

- Трябва да направим много ясна разлика между синьото гориво, което се доставя чрез газопроводите. То се продава единствено от държавната компания "Газпром", която очевидно има много близка връзка с правителството. Руският втечнен природен газ се продава частично от "Газпром", но и от частната компания "Новатек". Дори Европа да наложи санкции на руския втечнен природен газ, това само ще усложни живота на "Новатек", защото ще трябва да доставя на по-далечен пазар. Доставките обаче няма да спрат.

Другият аспект е смисълът на налагането на санкции - било на руския тръбен газ, било на петрола, въглищата или която и да е суровина. Причината е да се лиши руското правителство от определени постъпления, с които да финансира водената от Кремъл война срещу Украйна. При износа на синьо гориво през газопровод се плаща 30 процента експортна такса от страна на "Газпром" към правителството. При втечнения природен газ "Новатек" и останалите компании не плащат такава такса, което означава, че правителството в Москва не печели от това. То получава малка такса за добив преди газът да бъде натоварен на специализираните за превоз съдове и от корпоративния данък от печалбата на компанията. Потенциалното налагане на санкции върху руския втечнен природен газ няма да има толкова голям ефект върху хазната, колкото при тръбния газ.

- И все пак има ли място да се помисли за допълнителни санкции върху руския енергиен сектор? Например - част от втечнения природен газ се изнася по арктическия морски маршрут. Този месец стана ясно, че Русия изнася и петрол по този начин.

- Руският офшорен добив на петрол вече е обект на санкции. Още през 2014 година след незаконното анексиране на Крим и оказването на подкрепа на сепаратистите в Донбас, Западът - не само Европа, но и Съединените щати и Канада, наложиха санкции. Те осъзнаха, че енергийният сектор е много важен за постъпленията в хазната на Кремъл. Тогава продукцията на газ и петрол не бе директно санкционирана, а ограниченията бяха наложени именно на арктическите добиви. За тях се налага използването на западни технологии, достъпът до които беше ограничен.

- Но все пак добивите и доставките в тази част на руската акватория съществуват. Има ли екологичен риск?

- Да, много е деликатен въпросът от екологична гледна точка. Ако се стигне до петролен разлив например, би било много по-трудно да се предприемат действия по почистването му в толкова отдалечено място. Екосистемата като цяло, дивият живот в този регион, ще бъде засегнат. За съжаление, светът няма какво да направи, ако Русия избере да развива индустриални дейности в своите арктически територии - независимо дали са навътре в морето, или са на брега.

Готова ли е Европа за втори път от началото на войната срещу Украйна да се справи с ограничени руски енергийни ресурси?