Ави Меламед: Тази война е по-тежка и различна

"Ако се действа правилно и разумно, тя може да се превърне в исторически шанс за стратегическо изменение в региона в полза на Израел", смята анализаторът

публикувано на 09.10.23 в 07:55 | Интервю

Автор: Искра Декало

Израелската ПВО система "Железен купол" е задействана срещу палестинско ракетно нападение, 8 октомври 2023 г.

Снимка: АФП

Интервю на Искра Декало с Ави Меламед за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво се случва в Израел и кой има интерес от всичко това - коментар по темата направи в предаването "Преди всички" Ави Меламед - анализатор по въпросите на Близкия изток и автор на няколко книги по темата.

Г-н Меламед, в началото на войната бяха пленени деца, жени, старци, войници и офицери. Как Израел ще си върне обратно своите граждани?

Целта на "Хамас" е да замени мирни граждани или войници срещу намиращи се в израелските затвори арабски терористи. Най-големият им успех бе при освобождаването на израелския войник Гилад Шалит през 2011 година срещу 1027 престъпници с кръв по ръцете. Това поставя правителството и обществото пред сложни дилеми. Отвлечените мирни жители, защото малко сред тях са пленени войници, са част от войната, но не най-главната, затова трябва да се съсредоточим върху по-важни и неотложни задачи.

Да, тази война е по-тежка и различна. Ако се действа правилно и разумно, тя може да се превърне в исторически шанс за стратегическо изменение в региона в полза на демократичните сили, към които спада Израел. Защото еврейската държава по своя инициатива напусна Ивицата Газа през 2005 г., но де факто остана дълбоко затънала в тинята на Газа, не по своя воля. Година и половина след това жителите на Газа се радваха на големи политически свободи и икономически подем. Имаха право на свободно пътуване до Египет. И те, като останалите жители на палестинската власт, можеха да работят в Израел. Всичко се преобърна, когато на власт дойдоха фундаменталистите от "Хамас". И Египет, и Израел бяха принудени да ограничат достъпа на хора от Газа след серия от атаки на техните територии.

С действията си палестинците от анклава предизвикваха затварянето им в много тясна територия, а изолацията води до страдание и нищета. Освен това, от един милион населението много бързо се удвои. Хората са като пластилин в ръцете на "Хамас". Напрежението, особено по израелската граница с анклава, често е ескалирало до военни конфликти с много жертви и от двете страни. Алтернативите пред израелските правителства и обществото са били две: Ивицата да се завземе отново и израелската армия да има пряк контрол над нея или да се преглътне горчивият хап, че през определени периоди ще се стига до военна ескалация, оставяйки нещата както досега.

Но тази война показва, че на Газа трябва да се гледа през по-глобална призма. Тя е част от иранската заплаха за унищожение на еврейската държава. Иран се опитва да създаде огнен пръстен около Израел, въоръжавайки "Хамас", "Хизбула", сирийската армия и отделни терористи в Израел и Палестинската власт. Навсякъде са доставили ракети и оръжия, които някой ден колективно ще се насочат към така наречените "омразни ционисти". Те са тези, които не само обучават бойци от "Хамас" и "Хизбула" във военно дело, но се стараят да разпалват религиозна вражда помежду им (едните са шиити, а другите - сунити). А след това се явяват като защитници на палестинците. Тази война е важна за Иран, защото все повече арабски страни започват да нормализират отношенията си с Израел, виждайки, че проблемите могат да бъдат решени и по мирен път.

Разбирайки много добре случващото се, президентът Джо Байдън не само подкрепи усилията на Израел да защитава суверенитета и гражданите си, но и отправи предупреждение към страните от региона да не се възползват от създалата се ситуация.

Освен Иран, свои интереси в региона имат и други страни. Има ли участие на Кремъл в случващото се?

Путин има връзки и интереси с "Хамас", но има и връзки и интереси с Израел. Много цени икономическата и военна мощ на еврейската държава, така че не вярвам по някакъв начин да е свързан със ставащото. Въпреки че в последно време има някои чувствителни пунктове във взаимоотношенията, основно заради израелската помощ с военна техника за Украйна. Но не вярвам той да има пръст в конфликта с Газа.

Парите за Газа идват от Катар, каква е ролята на богатата държава във взаимоотношенията "Хамас" - Израел?

Катар е много интересен случай на страна със собствена регионална политика. Да, тя влага средства и усилия за благоустройството на Газа и чрез Израел изпраща куфарчета с пари за социално слабите. Но политиката на Катар е силно изменяща се във времето и пространството. Нещо, което днес ѝ изглежда бяло, утре може да реши, че е черно. Никой не може да я разубеди. Един пример: докато повечето държави от Арабската лига са възстановили взаимоотношенията си с правителството на Асад в Сирия, то Катар яростно му се противопоставя. Да, Катар има отношение към ставащото в Газа. Тя държи да има своя позиция за ставащото в Близкия изток и затова нерядко е посредник в някои регионални конфликти.

Да кажем, ако след тази кръвопролитна война, народът в Газа (съвсем хипотетично) реши да смъкне от власт "Хамас", кой ще вземе ключовете на управлението? ФАТАХ?

Президентът Абас с радост би приел падането от власт на своя лют противник "Хамас". Естествено не би го признал публично. Но да поеме управлението на анклава, извоювано от еврейско оръжие, не би се посрещнало добре от електората му. Отново Израел да управлява тези територии ми се вижда също нереално. Това е огромна дилема! Какво ще стане с Газа след това мегасъбитие? Една телевизия го нарече израелския 11 септември, но аз не съм съгласен с това определение. То не е релевантно. Да, това е травмиращо събитие за Израел и ще трябва време да се отърсим от спомена за него. Предстои да разберем кой е отговорен да не се забележат видимите признаци, че "Хамас" готви нещо мащабно. Доколкото знам, разузнаванията са докладвали за това, но не те вземат решения. Колкото и да е тежко, трябва да си вземем поука и да се направи така, че подобно нещо да не се случва повече. Но това ще е след войната, а не по време на битките. Не знам дали войната ще е продължителна, зависи от това дали ще има и други паралелни източници на напрежение, но съм уверен, че ще е много интензивна.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Не знам дали войната ще е продължителна, но ще е много интензивна"

Ави Меламед: Тази война е по-тежка и различна

"Ако се действа правилно и разумно, тя може да се превърне в исторически шанс за стратегическо изменение в региона в полза на Израел", смята анализаторът

БНР подкасти:

Годишен доклад на Европрокуратурата: Близо 100 започнати разследвания у нас

Веселина Енева: Работилниците за наука са най-интересни за деца и ученици

Вицепрезидентът Йотова: Празник на суверенна България

Честване на празника във Велико Търново: Колективната памет е това, което прави от обществото ни нация

Наталия Киселова: За да заеме България достойно място в съвременния свят, трябва да помним миналото

Станимир Трифонов: Изпитвам респект и поклон пред личността на Цветан Радославов

Лондон отрече да има договорка с Франция за примирие в Украйна

Ивелин Михайлов: Има договореност правителството да падне и да дойде ново с мандата на ПП-ДБ

Радан Кънев: Няма желание в правителството ПВУ да бъде спасен

Офицер от резерва Станчо Станчев за битките край Кърджали през 1878 година

Предавания

За БНР

Програми

Радио България