Пол Роджърс: Не се задава край на войната в Близкия изток

Интервю на Веселин Паунов с Пол Роджърс за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В пета седмица навлиза войната в Близкия изток между Израел и "Хамас", която терористичната организация от ивицата Газа започна на 7 октомври с избиването на над 1400 души в южната част на Израел.

След невиждани по мащаб бомбардировки на палестинския анклав и поетапно сухопътно навлизане там с вече над 9000 жертви тази седмица израелската армия обсади град Газа и влезе в бой с "Хамас" сред руините от въздушните удари.

В този момент Съединените щати увеличиха натиска върху израелския премиер Нетаняху да се съгласи на временни хуманитарни паузи на бойните действия. Той обаче заяви, че това може да стане само когато "Хамас" освободи 240-те заложници, които бяха отвлечени на 7 октомври.

Единственият компромис, който Израел е направил досега, е да позволи евакуацията през Египет на чуждестранни граждани от ивицата Газа. До вчера около 700 бяха преминали през граничния пункт "Рафах", сред тях 36-има български граждани и членове на техните семейства.

Междувременно ливанската проиранска терористична групировка "Хизбула" ескалира презграничните престрелки с израелската армия и завчера съобщи, че е атакувала с дронове 19 военни обекта. Израел отвърна с демонстрация на военновъздушна мощ на ливанска територия.

Други подвластни на Иран групировки пък атакуваха над 20 пъти за две седмици американски военни в Ирак и в Сирия.

В ключово обръщение към последователите си вчера главатарят на "Хизбула" Сайед Хасан Насъралла се въздържа от обявяване на война на Израел. Само заплаши, включително Съединените щати, че т.нар. Ос на съпротивата - иранските марионетки в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен - е готова по всяко време да отвори координирано още няколко фронта срещу израелците. А и срещу бойните кораби на Съединените щати в региона.

Израел отвърна също със заплаха - "Хизбула" да не тества как би реагирал - защото тогава Ливан ще се върне в каменната ера. Вашингтон обаче дори не пожела да влиза във война на думи с терористите - държавният секретар Блинкън, който отново е в региона, ясно заяви, че Съединените щати не желаят нито втори, нито трети фронт на тази война.

Опасността от такова разсрастване коментира в интервю за БНР професорът по международна сигурност в университета в Брадфорд Пол Роджърс.

Смятам, че рискът в момента произтича главно от това, което се случва на Западния бряг. Израелците затягат много силно обръча около палестинците там в полза на заселниците. А това допринася допълнително за напрежението в региона. С напредването на Израел в ивицата Газа мисля, че Западният бряг ще стане по-важен, и то доста скоро, и "Хизбула" може да се реши на по-мащабна намеса.

"Хизбула" поне привидно не иска пълномащабна война, но ситуацията е такава, че изралеците могат да реагират с прекомерна сила дори на дребни набези от тази групировка. Не бива да изпускаме от очи и Йемен, защото хусите там вече стреляха с ракети срещу Израел, които са в състояние да достигнат мишените си. Трудно е да се гадае дали ще има разрастване, но е ясно, че не се задава край на войната. Израел изглежда твърдо решен да продължи с голям размах.

Знаем какви са "червените линии" на някои от големите играчи в региона за евентуална тяхна намеса. Иран, например, заяви, че Израел вече е преминал "червената линия" с действията си в Газа и това може да принуди всеки да предприеме ответни мерки. Каква обаче е "червената линия" за американския президент Джо Байдън, защото, безспорно, Съединените щати са решаващ фактор в кризата.

Аз мисля, че Байдън вече се намесва. Защото той се сблъсква с голям проблем. Трябва да се опита да предотврати ескалация на тази война, а това означава, че трябва да принуди израелците да бъдат по-сдържани в действията си. Но в същото време трябва да се занимае и с изначалния проблем, който е изключително труден за решаване. Настоящото израелско правителство е много агресивно в подхода си. Шокът от случилото се на 7 октомври беше невероятен. То наистина "уцели в сърцето" усещането у израелците за сигурност. В резултат на това Нетаняху смята, че неговото правителство трябва да отговори много твърдо.

Проблемът на Байдън е, че заради това обществените нагласи в глобален план ще се обръщат все повече и повече срещу Израел. За 4 седмици война вече има над 9000 убити и 30 000 ранени палестинци и американският президент прави всичко възможно да накара израелското правителство да прояви повече сдържаност. Появиха се вече признаци на частичен успех в тази посока - с отварянето, макар и частично, на граничния пункт "Рафах" към Египет. Но това далеч не е достатъчно и трудното тепърва предстои.

Има много американски войници в района, най-вече в Ирак и Сирия. Какво правят всъщност те там?

Американците са притеснени от "Ислямска държава" и искат да контролират това, което последва след "Ислямска държава". Хората забравят, че там все още се води война. Съединените щати доста често подлагат на въздушни удари остатъчни елементи от "Ислямска държава" и "Ал Кайда" в Сирия и в Ирак, каквито има и в Сахел и в Северна Африка.

Тази опасност не е отшумяла и затова американците имат няколко хиляди войници в Ирак и полупостоянна база в Източна Сирия. Тези войници са изложени на засилващ се натиск и това е още една причина американците да искат израелците да поуспокоят нещата. Това е елемент от цялостната картина, който е доста по-важен, отколкото много хора си дават сметка.

Споменахте вече „Хизбула“. Много наблюдатели смятат ролята на подкрепяната от Иран военизирана групировка, базирана в Ливан, като ключова за бъдещето на конфликта.

Известно е, че "Хизбула" разполага с големи количества ракети с различен обсег, които може да използва срещу Израел. Проблемът е, че предишния път, когато Израел изпрати сухопътни части в Ливан - през 2006 година - те изпитаха големи трудности, понесоха тежки загуби, което в крайна сметка доведе до използване на огромна военновъздушна сила в Ливан. Унищожена беше по-голямата част от инфраструктурата на страната.

И очевидно сега "Хизбула" иска да избегне повторение на тази разруха, защото групировката е и част от политическия живот на Ливан. От друга страна обаче иранците могат да подложат "Хизбула" на силен натиск да разшири операциите си срещу Израел. Това прави ситуацията напълно непредвидима и никога не може да се каже дали няма да настане изненадващ и внезапен обрат в резултат дори просто на някакво недоразумение.

Можем ли да кажем при това положение, че "Хизбула" е много зависима от Иран групировка?

Не зная до каква степен "Хизбулла" е зависима от Иран. Очевидно Иран е главният доставчик на оръжия за групировката. Но тя вероятно се въоръжава и от други места.

Споменахте по-рано и хусите в Йемен, които всъщност изстреляха ракети към Израел миналата седмица. Американците и саудитците изглеждат особено загрижени от техните действия.

Да, тези удари дойдоха от не толкова очаквана посока. Подозирам, че това по-скоро беше демонстрация на способности от страна на хусите, отколкото начало на някаква голяма операция. Колкото до американците, те възприемат случилото се като израз на насторенията в голяма част на региона - сложен проблем, също както променящите се нагласи в Европа и в Обединеното кралство и проявите на антисемитизъм тук.

Саудитска Арабия обичайно изглежда "хладнокръвен играч" в Близкия изток, но сега виждаме, че престолонаследникът Мохамед бин Салман е сериозно разтревожен от рисковете за по-мащабна война в региона. Анализатори казват, че стратегията на Бин Салман е да окаже натиск върху американците да окажат натиск върху израелците. Американците пък от тяхна страна се надяват, че Саудитска Арабия, Катар и дори Китай могат да убедят Иран за опасностите от ескалация и нуждата от въздържане. Какво мислите по този въпрос?

Мисля, че саудитците с основание се притесняват и че подходът им е разбираем. Проблемът е, че американците нямат толкова голямо влияние върху израелците, колкото биха искали. Израелците, като се има предвид какво изпитаха на 7 октомври, както и характерът на сегашното правителство, действат изкючително твърдо.

Няма да скрия, че в този раздиран от конфликти свят обикновено се опитвам да завършвам интервютата си с оптимистична нотка, ако това е възможно, разбира се. Вие освен всичко друго сте и оръжеен експерт, така че последният ми въпрос е доста опростен и вероятно наивен донякъде. Но как смятате, дали в Близкия изток има достатъчно оръжия и технологии и в същото време недостатъчно желание за компромиси, за да бъде светът загрижен за задаващ се апокалипсис?

Това, което може да се каже със сигурност, е, че оръжейната надпревара в региона набира сила. И затова тук ще се съглася с вас - че това е фактор за увеличена опасност. Ако нещата ескалират, може да стане наистина много опасно. И намаляването на напрежението - по какъвто и да е начин - е от голямо значение.