Ще издържи ли израелската икономика на войната в Газа?

Мишел Стравчински: Опасявам се, че след тази война хората от Газа няма да бъдат допускани в Израел

публикувано на 11.11.23 в 10:00

Снимка: Pixabay

Интервю на Марта Младенова с Мишел Стравчински

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Израелската централна банка прогнозира войната срещу "Хамас" да приключи още в първата половина на следващата година. "Повечето икономисти не са толкова оптимистични в оценките си", смята Мишел Стравчински, икономист в Еврейския университет в Йерусалим и бивш директор на изследователския отдел в Израелската централна банка. Според него икономиката на страната е влязла в сравнително добра форма във войната, провокирана от терористичния акт на "Хамас" на 7 октомври. Но предупреждава, че дефицитът в хазната може да скочи до 5 процента. Най-трудният въпрос сега е кога войната ще приключи, а от отговора му зависят всички останали процеси, заяви Стравчински пред БНР.

"Израелската икономика растеше с не лоши темпове през последната година преди войната. Изходната точка в този смисъл беше сравнително добра. Дефицитът беше само около 1 процент. След нападението на "Хамас", за разлика от предишните сблъсъци с тази групировка, правителството реши да обяви пълномащабна война. Това има своите икономически последици. След като е обявена война, значи правителството е готово да осигури необходимото за населението.

Управляващите са готови да компенсират всички засегнати икономически дейности в пострадалите райони - основно в южната част на страната, но и на север. Ето защо смятам, че от икономическа гледна точка имаме добра основа, но ситуацията неизбежно ще се влошава. През 2014 година операция "Нерушима скала" в ивицата Газа продължи 50 дни. Не е ясно колко дълго ще продължи сегашната война".

- Кои сектори страдат най-много - веднага се досещам за туризма и земеделието?

- Права сте. Туризмът винаги е сред най-засегнатите сектори, когато се стигне до подобна конфронтация, и дълго време след това не може да се отърси от шока. Земеделието, особено в южната част на страната, също търпи сериозни последици. Правителството обаче полага усилия щетите да не засегнат толкова тежко населението.

Например - университетите ще отворят през декември, а не през октомври, както беше планирано. Заради войната началото на академичната година беше отложено. Правят се опити да бъдат мотивирани студентите да отидат да помагат в селскостопанската работа на юг. Затова се надявам земеделието да избегне големи загуби.

Новото в тази война са войниците от резерва. При предишните участваха военнослужещи от редовната армия и това спестяваше допълнителни разходи. Сега обаче се включват и резервисти. Отсъствието им от техните работни места в различни сектори на икономиката струва скъпо - най-малкото защото фирмите не могат да работят по обичайния си начин.

- Здравната система готова ли беше за подобен развой на събитията?

- От гледна точка на болниците, където се настаняват ранените, Израел беше сравнително подготвен за подобна ситуация, въпреки че сега пострадалите са много повече в сравнение с предишните конфликти. За палестинците ситуацията е много по-трудна и затова имат необходимост от хуманитарна помощ.

В Израел основният проблем е да се води нормален начин на живот. Имаме нужда от духовна подкрепа. Оказа се, че няма достатъчно професионалисти, които да работят с хората в тази насока. Семействата, в които има отвлечени от терористите, имат нужда от работа с психолози. Говорим за 240 заложници. Всички те имат близки. Тези хора имат нужда от помощ, защото буквално преминават през ада.

Бащата на един от заложниците каза: "Ако искате да видите ада, елате у дома, когато лягам да спя вечер. Затварям очи, но не знам нищо - нямам никаква информация какво се случва с детето ми." Тези семейства не знаят дали близките им са добре, къде ги държат, снабдяват ли ги с необходимите им лекарства... Не бяхме подготвени за това, но се опитваме да се справим.

- Има ли палестинци, които работят в Израел и каква е съдбата им сега, когато страната води война срещу "Хамас"?

- Трябва да погледнем към строителството, защото това е секторът, в който основно идват да работят палестинци. Обикновено в първите седмици до месец от началото на такъв конфликт строителството спира. След това Израел се опитва да възстанови работата. При предишни конфликти палестинските работници бяха замествани от източноевропейци, главно от Румъния, но и от други държави. Сега може би ще са от Китай.

Опасявам се, че след тази война хората от Газа няма да бъдат допускани в Израел. Оказва се, че някои от терористите са били тук, за да работят. Струва ми се, че броят на палестинските работници ще бъде много различен. Преди първата Интифада около 150 000 палестинци идваха всекидневно на работа в Израел. Броят им първо спадна на 70 000, а след второто палестинско въстание достигна 30 000. Не зная сега до какво ще се стигне. Трябва да се намери мирно решение и тяхната икономика също да е добре, но за съжаление това е твърде далеч от настоящето.

- То се състои във война и нарастващ дефицит в бюджета, както и множество рискове за икономиката. Как виждате най-доброто възможно решение?

- Група икономисти призовахме правителството да промени приоритетите при бюджетните разходи. Според нас трябва да се откажат от разходите от т.нар. коалиционни пари, които са определени за дадени сектори, и да ги насочат към разходите за отбрана и воденето на война срещу "Хамас". Централната банка има сравнително оптимистична прогноза за икономиката (октомврийската й оценка сочи за ръст от 2,3 на сто през тази година и 2,8 през идната). Аз не съм такъв оптимист. Всичко зависи от това колко ще продължи войната.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева