Паоло Джентилони: Критериите за еврозоната трябва да се изпълнят, не е необходима гъвкавост за България

Интервю на Марта Младенова с Паоло Джентилони за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Санкциите срещу Русия заради войната й срещу Украйна трябва да продължат, а ефектът от тях ще тежи все повече на руската икономика. Това е едно от посланията, които отправи еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони, който в четвъртък и петък гостува в София. В специално интервю за "Събота 150" Джентилони подчерта, че независимо от икономическите трудности, през които преминава Европейският съюз, помощта за Киев не трябва да спира. Еврокомисарят даде позитивна оценка на България, която има важна роля в снабдяването на Украйна с боеприпаси.

Разговорът на Марта Младенова с Паоло Джентилони започва с два ключови въпроса за нашата страна - членството на България в еврозоната, което е с целева дата 1 януари 2025 година и в Шенгенското пространство. Там надеждата на страната ни е да получим зелена светлина до края на годината.

Имах няколко интересни срещи с представителите на властта и на централната банка. Мисля, че очакванията за присъединяване към Шенгенското пространство са оправдани. България е готова. Има основателни причини да се очаква положително решение. Във всеки случай Европейската комисия подкрепя напълно тази молба.

Знаем, че все още има различно мнение, което идва от една или две европейски държави. Мога обаче да кажа, че виждам много силeн ангажимент не само от Комисията, но и от страна на настоящото председателство на Съвета на Европейския съюз - испанското, както и на следващото - белгийското, да работят в посока за присъединяването ви.

Наистина се надявам, че през следващите седмици тази перспектива може да се превърне в реалност. Все още не се намираме на този етап. В същото време разбирам, че българските власти полагат всички усилия, за да убедят тези, които все още се противопоставят, в това, че България напълно изпълнява изискванията за членство в Шенген.

Върви ли добре процесът по присъединяване към еврозоната?

Еврозоната е изключителна перспектива. Тя е много важна за нас, за Европейския съюз. Следващия месец ще отбележим 25 години от създаването на единната валута. Започнахме 12-13 държави, а вече сме 20 и скоро ще бъдем 21, когато България се присъедини.

Процесът се основава на правила. Има четири критерия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се въведе еврото. Три от тях вече са изпълнени от България. През април ще видим дали и последният критерий, който е свързан с инфлацията, ще бъде покрит. Струва ми се, че той е предизвикателство, защото инфлацията беше много висока, но вече се усеща успокояването й. Нека видим какво ще ни кажат резултатите от проверката през април-май. Това ще ни даде отговора.

Този отговор ще е на въпроса "кога", а не на "дали". Защото на въпроса "дали" вече е даден много ясен отговор: България ще се присъедини към еврозоната! И това е много положително за страната ви.

Инфлацията в България все още е доста висока в сравнение с някои от страните от еврозоната. Тъй като това се дължи на много причини, част от които - като Covid, високите цени на енергията и руската война срещу Украйна - са извън България. Можем ли да разчитаме на известна гъвкавост дори и да не паснем съвсем в критерия - при тенденция надолу да получим зелена светлина?

Не смятам, че има необходимост от "специална гъвкавост". Съществуващите критерии трябва да бъдат изпълнени. Това ще даде гаранция на всички държави, които вече членуват в еврозоната, че присъединяването на България е било по правилата. Съвсем скоро това ще бъде гаранция и за България.

Мисля, че нещата вървят точно в правилната посока. Инфлацията намалява. Дали спадът ще бъде достатъчен, че България да изпълни критерия до април-май - ще видим. Спазването на всички правила е в интерес на абсолютно всички участници в преговорите.

Нека погледнем към целия Европейски съюз и състоянието на икономиката му. Как го оценявате? "Моторът" Германия буксува. Във Франция има проблеми...

Ако погледнем позитивно, ще си дадем сметка, че преди година очаквахме да попаднем в много тежка ситуация, готови бяхме за рецесия и дори за режим на тока, защото не знаехме как ще изкараме зимата. Сега обаче можем да кажем, че не се стигна до драматична ситуация в икономиката ни. Но растежът е наистина много, много нисък. Говорим за 0,6 на сто.

Положително все пак е, че инфлацията намалява. Това увеличава покупателната способност на домакинствата. Освен това е много добра ситуацията на пазара на труда. Безработицата е на рекордно ниско ниво. С други думи - имаме икономика, която расте твърде бавно, но пък постепенно излиза от инфлационната криза и поддържа високо равнище на заетост. Безработицата дори продължава да спада.

В България ситуацията е подобна, но с по-добро ниво на растежа. Европа ще приключи годината с 0,6 на сто ръст, докато в България той се очаква да е близо 2 процента. Това е много голяма разлика, която ще позволи на вашата страна по-бързо да навакса преднината на останалите членки на Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на глава от населението, т.е. по богатство.

Ще ви върна към състоянието на европейската икономика. Разбивка на икономическите и финансовите данни за отделните страни-членки ще покаже доста проблеми. Може ли в тази ситуация Европа да продължи да помага на Украйна с всичко необходимо?

Трябва да можем. И аз съм убеден, че това е в интерес на Европейския съюз - на България и останалите страни-членки. Оценявам високо решимостта, с която българските власти допринасят за помощта за Украйна. Икономическата част от тази помощ през тази година е милиард и половина евро месечно.

А по отношение на военната помощ знаем, че България е с много сериозен принос, предоставяйки на Украйна боеприпаси, от които тя се нуждае изключително много в този момент. Не бива да приемаме идеята, че нахлуването в съседна държава може да носи добри резултати за нападателя. Това би било много опасно.

Украйна устоява на агресията. Идеята на президента Путин да стигне до Киев за няколко дни отиде в небитието. А също и идеята му да държи НАТО на разстояние. Тъкмо след руското нахлуване в Украйна Финландия се присъедини към Алианса. Скоро и Швеция ще я последва. Руската федерация направи историческа грешка. И ние трябва да продължим подкрепата си за Украйна, докато мирът възтържествува.

Един от механизмите, с които Европа помага на Украйна, са санкциите срещу Русия. Те сработиха ли и ще продължи ли Европа в този дух?

Вижте, струва ми се, че не бива ефективността на санкциите да се измерва ден за ден. Те оказват влияние върху икономиката, но то се засилва с времето. Необходимо ни е постоянство. Защо са ефективни санкциите? Защото Русия не просто загуби в тази война огромен брой млади хора и престижа си сред международната общност, но пропусна и невероятни възможности да развие икономиката си в сферата на високите технологии, технологиите с възможна двойна употреба, информационните технологии и т.н.

Разбира се, Русия все още поддържа жив бюджета си, продавайки изкопаеми горива на определени страни сравнително скъпо. Това е причината да не е в състояние на банкрут. В средносрочен план обаче руската икономика ще бъде много по-слаба, изолирана и много по-малко иновационно развита, отколкото би била без тези санкции. Те имат цена и за нас, но тя си струва, ако искаме да излезем победители от тази ситуация в името на доброто ни бъдеще в Европа.

Руската война срещу Украйна ни донесе много болезнени уроци, един от които е, че не бива да бъдем енергийно зависими от никого. В края на нашето интервю бих искала да ви помоля за прогноза - ще успеем ли да станем по-бързо по-екологични в икономически план? Променящият се климат също е заплаха, за която не бива да си затваряме очите.

Наистина се случи нещо забележително през пролетта на миналата година - защото решихме да премахнем зависимостта си от руските изкопаеми горива. Това беше много важно, макар и в различна степен за отделните държави. Успяхме. Ако се върнем към ситуацията от септември-октомври 2022-а, тогава основната ни тревога беше как ще преживеем зимата.

Преживяхме я. Как? Със спестяване на енергия в много страни-членки, с алтернативни доставки на енергийни ресурси - особено на природен газ за някои държави - и с ускоряване на употребата на възобновяеми източници. Има ли друг начин? Не мисля. Започнахме заради решението да не използваме руски изкопаеми горива, но така или иначе трябваше да променим модела си на енергийно потребление заради променящия се климат. Ако искаме въглеродна неутралност, трябва да използваме повече възобновяеми източници. Парадокс е, че тази война се оказа катализатор на процеса на преминаване към по-чисти енергоизточници, което и без това е неизбежно.

Споделете

Санкциите срещу Русия трябва да продължат, а ефектът от тях ще тежи все повече на руската икономика, смята той

Паоло Джентилони: Критериите за еврозоната трябва да се изпълнят, не е необходима гъвкавост за България

Независимо от икономическите трудности, помощта за Киев не трябва да спира, категоричен е еврокомисарят

БНР подкасти:

Петя Димитрова за облагането на банковите свръхпечалби: Няма да промени дефицита, това са популистки мерки

Румен Христов: Когато ГЕРБ-СДС печели, имаме проблем с избора на председател на НС

"ДПС - Ново начало" в Смолян изключи депутат, областен председател и кметове

Иво Тодоров: "БНР Подкасти" в YouTube доближава 7 милиона гледания

Виктория Бочевска: Икономическата журналистика спазва правилото да се посочват източниците на информация

Агенцията по храните започва засилени проверки във връзка с предстоящия празник Никулден

Любослав Костов: Заплатата в обществения сектор да расте така, както в частния

Уникалността на Мадарския конник край Шумен

Даниел Вълчев: Пеевски надмогва другите с това, че си представя играта няколко хода напред

Васил Пандов: Постигнахме 86 депутати и ИТН също подписаха декларацията ни

Предавания

За БНР

Програми

Радио България