Депутатите продължават работата по Конституцията с дебати за съдебната власт

Продължава дебатът по второ четене на промените в Конституцията. Той се провежда в отсъствието на депутатите от "Възраждане" и "Има такъв народ", които още в началото на заседанието напуснаха залата и се заканиха да сезират Конституционния съд, защото според тях разглежданите промени са недопустими.

• Опозиционните партии в НС с обща жалба до съда за промените в Конституцията

Лидерът на БСП Корнелия Нинова ги обвини, че напускат и не оказват отпор, а управляващите от ПП-ДБ бяха обвинени в подмяна на желанието за промяна.

Какво беше прието дотук? За народни представители и министри могат да бъдат избирани лица с двойно гражданство, като за депутатите има изискване за 18 месеца уседналост в страната. Ограничени бяха правомощията на президента за назначаване на служебни правителства. Държавният глава ще може да избира за служебен премиер между седем длъжностни лица, като от първоначално определените отпадна председателя на Върховния Касационен съд. Останаха председателят на Народното събрание, на Сметната палата или негов заместник, управителят или подуправителят на БНБ, омбудсмана или неговия заместник. Ако всички от изброените откажат и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание. Парламентът няма да се разпуска до избора на нов.

• Парламентът ограничи правомощията на президента при назначаването на служебни правителства

Депутатите дискутират по частта промени в съдебната власт. Досега беше гласувано само съдът да е основен носител на съдебната власт, а прокуратурата и следствието да са част от съдебната система. Голям спор предизвиква ограничаването на правомощията на главния прокурор и възможностите да бъде разследван той и неговия заместник, намаляване на мандата му от 7 на 5 години без възможност за повторение и нещо важно: разделянето на ВСС на два съвета - прокурорски и съдийски, като в съдийския преобладава професионалната квота, а в прокурорския - излъчената от парламента. 

От опозицията в лицето на БСП заподозряха опит за овладяване и политическо подчиняване на Прокуратурата. Управляващите се разделиха. Според Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС например не бива да се унижаваме като държава, допускайки, че главният прокурор може да извършва престъпления. Бойко Рашков от ПП-ДБ също е направил предложение противно на това на групата относно това да се намали политическата квота в Прокурорския съвет. 

Министърът на правосъдието Атанас Славов защити промените: "Именно този подход на от една страна гарантиране независимостта на Прокуратурата, от друга страна обаче гарантиране на нейната отчетност и на главния прокурор включително, е важната стъпка, за която говорим от доста време и която вярвам, че българският парламент днес ще направи, поемайки тази отговорност и защитавайки по този начин обществения интерес. Благодаря ви!"

БСП спазва обещанието си и гласува по всички точки "против", а управляващите подкрепят с повече от 160 гласа предложенията.