Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гунила Херолф: Преговорите за членството на Швеция в НАТО приключиха, Орбан няма да получи шанс за преговори

| Интервю
Снимка: BBC

18 май 2022 година. На тази дата - по-малко от 3 месеца от нахлуването на Русия в Украйна. Финландия и Швеция официално подадоха молби за членство в НАТО. За разлика от бавното присъединяване и покриване на критериите от бившите съветски сателити 20-ина години по-рано, процесът за двете северноевропейски страни тръгна скоростно.

Но лидерите на две страни-членки - Турция и Унгария - охладиха ентусиазма и забавиха ратификацията на разширяването на алианса. Реджеп Ердоган постави конкретни условия според интересите си. Виктор Орбан не беше никак ясен - контролираният от него парламент в Будапеща просто бил много зает.

Финландия все пак беше допусната през април миналата година. А от тази седмица - 20 месеца след като се кандидатира - и Швеция е вече само на крачка. Турският парламент най-сетне одобри присъединяването й. Унгарският обаче е в почивка още близо месец.

Орбан първо покани премиера на Швеция на "преговори". Стокхолм отвърна хладно и унгарският премиер поне привидно се отказа да се опитва да търгува като турския президент преди него. А Ердоган постигна немалко: по негово искане НАТО има вече координатор срещу тероризма, Нидерландия отмени мораториума си за продажба на оръжия за Турция, а сега се очаква Съединените щати да дадат зелена светлина за продажба на нови Ф-16 на Турция и модернизация на 79 такива изтребители по-стар вариант, с които тя разполага.

А какво направи Швеция по искане на турския президент? Помолих да ни припомни Гунила Херолф - експерт от Шведския институт за международни отношения и член на Кралската шведска академия за военни науки:

През 2022-а подписахме меморандум с 10 точки, които трябваше да бъдат изпълнени. Някои бяха дискусионни в Швеция, но останалите не представляваха проблем - приети бяха като нещо нормално. Една от тях беше да предприемем повече мерки срещу тероризма - не само срещу заплахата за самата Швеция, но и срещу заплахата за други държави от територията на Швеция.

Сред по-проблематичните точки за някои кръгове у нас беше искането за отмяна на мораториума върху продажбата на оръжия и боеприпаси на Турция. Но със същото искане трябваше да се съобрази и Финландия преди Швеция.

Много проблематична беше и точката, според която Стокхолм трябваше да обещае да не подкрепя сирийските кюрди от Отрядите за народна самоотбрана. Швеция всъщност беше първата страна след самата Турция, която обяви Кюрдската работническа партия за терористична организация. Но тези отряди, които Анкара не отличава от ПКК, бяха много полезни съюзници на Запада във войната в Сирия. Затова беше трудно да се съобразим с това искане.

Успя ли Ердоган поне до известна степен да промени Швеция с условията си за членството й в НАТО? Или с други думи - успя ли да наложи на обществото ви поне част от собствените си морални ценности? 

Не. Даже бих казала определено не. Той се опита да наложи постфактум промени в договорените условия, твърдейки, че Швеция се била съгласила да екстрадира известен брой терористи в Турция. Доста голям брой хора - определени от него като терористи - трябваше да му бъдат изпратени, ако бяхме приели. Но Швеция отказа. Някои от тях са шведски граждани и няма как да му бъдат предоставени. В списъка имаше и покойници, което ни даде да разберем, че съставителите му не си вършат работата много внимателно.

По принцип беше абсурдно да се смята, че Швеция би изпълнила такова условие. Само един човек беше екстрадиран в Турция в този период. Но случаят му беше съвсем различен. Той и без това щеше да им бъде пратен, защото вече беше арестуван, когато се получи тяхното искане. 

Сега главната роля на сцената заема унгарският премиер Виктор Орбан, който се смята за флагман на нелибералната демокрация в Европа и също като Ердоган поддържа топъл контакт с Путин. След като Турция вдигна ветото си за Швеция, Орбан предложи на премиера Кристерсон преговори. Какво всъщност иска унгарският премиер според вас? И има ли шанс да го получи?

Няма да получи какъвто и да било шанс за преговори с Швеция. Нашият премиер му отвърна, че би разговарял с него при първа възможност. И това най-вероятно ще стане идния четвъртък. Но подчерта, че за преговори не може да става и дума, защото преговорите за членството ни в НАТО вече приключиха.

Интересно е, че Орбан изпрати и официално писмо до Кристерсон, което е изпълнено с позитивизъм за страната ни и за алианса и въобще не съдържа думата "преговори". Затова остава загадка защо въобще отвори дума за това. Може би турското "да" е дошло малко неочаквано за господин Орбан и той е пожелал просто да си поговори с Кристерсон преди да ни пусне в НАТО.

Извънредната среща на върха на Европейския съюз идната седмица ще е бойно поле, на което Орбан ще се изправи срещу всички останали, с изключение може би само на словашкия премиер Фицо, в битка за финансова помощ за Украйна. Дали има някаква връзка с това предложението на премиера Кристерсон да разговарят с унгарския премиер именно там и тогава?

Не мисля, че господин Орбан може да храни каквито и да било надежди помощта на Европейския съюз за Украйна да бъде обвързана с членството на Швеция в НАТО. Няма как Швеция да помогне на унгарците да отстоят позицията си за Украйна. Швеция много силно подкрепя Украйна. Позициите ни с Унгария са противоположни и това няма да се промени от наша страна. 

Безкрайни изглеждат вече отлаганията на присъединяването ви към НАТО. Как се отразява турското и унгарското протакане на обществената подкрепа в Швеция за това решение?

В интерес на истината подкрепата спадна, но само с няколко процента. Главно защото, някои хора просто не могат да разберат колко важно е за НАТО всичките страни членки да имат право на вето по въпроса. Широко разпространено е мнението, че процесът отнема невероятно дълго време. Но всъщност, както отбеляза и генералният секретар Столтенберг, след финландското, това е най-бързото присъединяване към НАТО на която и да било страна кандидат. Като цяло тук сме сигурни, че Швеция ще стане членка на алианса.

Командващият шведската армия и член на правителството наскоро призоваха обществото ви да се подготви психически за война. Висши военни в някои страни от НАТО също смятат, че сблъсък с Русия е неизбежен до няколко години. Прави ли са според вас?

Според мен зависи какво се има предвид под война. Бих казала, че вече сме във война с Русия, защото тъкмо в момента сме подложени на мащабна кибератака. Мишените са някои компании, но също и правителствени сайтове. Това е акт на война, защото има потенциала на огромна заплаха за Швеция, а и за която и да било държава.

Ако по този начин нападнат например водопреносната ни система, няма да имаме нито какво да пием, нито с какво да си топлим домовете в градовете. Може и да нямаме достъп до достоверна информация. Тогава страната ще е в опасност. Всичко това е възможно, защото Русия не ни е приятел - възприема ни като нейни врагове.

Доказва го с отношението си към Финландия - с вълните мигранти, които изпраща на границата им. Сред тях несъмнено има и шпиони, чиято задача е да работят срещу финландското общество. Това не е изненадващо. Русия действа така срещу нас години наред. И ще продължава, независимо, че влизаме в НАТО.

Настрана от това, според мен трябва да се каже ясно, че няма надвиснала пряка заплаха от военно нападение срещу Швеция. По принцип е възможно и трябва да сме подготвени. Но към момента по границите ни няма струпани руснаци.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Таксиметрови шофьори на протест срещу поскъпването на застраховка "Гражданска отговорност"

Протестното автошествие на таксиметровите водачи се провежда в София . Таксиметровите шофьори се събраха рано сутрин пред Националния стадион "Васил Левски" и с автомобилите се отправиха в колона към сградите на всички институции, имащи отношение към казуса с поскъпването на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", срещу което от..

публикувано на 20.11.24 в 10:21
Мария Габриел

Мария Габриел става председател на Института "Робер Шуман"

Мария Габриел става председател на Института "Робер Шуман", съобщиха от Европейската народна партия. Довчера името ѝ бе спрягано като заместник генерален секретар на НАТО, но вместо нея поста зае Радмила Шекеринска - бивш вицепремиер на Северна Македония. Бившата вицепремиерка на РСМ Радмила Шекеринска е новият заместник генерален..

публикувано на 20.11.24 в 09:50
Симеон Караколев

Симеон Караколев: Имаме луд късмет с огнищата на шарка в сравнение с Гърция

" Огнищата на този етап са само 7 . Евтаназираните животни са 1800. В Гърция ситуацията е плачевна . Огнищата са над 210-215. Избитите животни са над 45 000, за последния месец." Това заяви в интервю за БНР Симеон Караколев, който оглавява Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), във връзка с огнищата на шарка сред дребните..

публикувано на 20.11.24 в 09:41

ПП-ДБ няма да участва в разговори за кабинет с "Възраждане"

Парламентарната група на ПП-ДБ няма да участва в разговори с "Възраждане" за създаване на правителство, които трябваше да се проведат днес следобед. Писмото с отказ от среща е изпратено още в петък от определения за съпредседател на групата Николай Денков. В него се посочва, че ПП-ДБ счита, че непреодолимите различия между двете..

публикувано на 20.11.24 в 09:40

Над 70% от работещите в средното образование са готови на протести

Над 70 процента от работещите в средното образование са готови на протести с искане за увеличаване на средствата за сектора, включително и за ръст на заплатите. Това сочат резултатите от национално проучване на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", участие в което са взели над 8 хиляди души, по-голямата част от които учители. От..

публикувано на 20.11.24 в 09:31
Елисавета Петрушева

Елисавета Петрушева: Има хора, които не би трябвало повече да попадат в избирателни секции

"Очевидно има хора, които не би трябвало повече да попадат в избирателни секции . Имаме проблем с вида и качеството на хората, които участват в СИК ." Това каза пред БНР Елисавета Петрушева, дългогодишен член на секционна избирателна комисия в столичния 23 МИР. Тя е част от подписалите отворено писмо десетки членове на СИК, които..

публикувано на 20.11.24 в 09:00

Четвърти ден продължава струпването на товарни автомобили на ГКПП "Капитан Андреево"

Четвърти ден продължава струпването на превозни средства на границата с Турция. 20 километра е опашката от товарни автомобили по магистрала "Марица" в посока ГКПП „Капитан Андреево“. На граничния пункт за последното денонощие са обработени близо 3000 товарни автомобила. До образуването на колони от чакащи превозни средства се стигна,..

публикувано на 20.11.24 в 08:55