8
"Нямаше храна. Каквото намерехме, деляхме с животните", разказва жителка на Ирпин, едно от населените места в Киевска област, които първи усещат ужаса на войната. Преживяват го, докато армията на агресора се опитва да превземе столицата Киев. Гостомел, Ирпин, Буча и Бородянка се превърнаха в символ на руската жестокост срещу украинския народ. Четирите населени места се намират на около половин час едно от друго, като помежду им има още по-малки селища, където ужасът също идва безпощадно. Повечето хора, попаднали под окупация, не искат да се връщат към спомените си. Очите им обаче се изпълват с печал. Не със сълзи, които отдавна са изплакани, а с болка и печал.
Всъщност, всичко започва в Гостомел, където има летище. Падат ракети, взривовете са почти постоянни. „Виждахме го с очите си, обстрелваха ни с авиация, но не можехме да повярваме“, спомня си жителка на малкото населено място, която срещам в Буча.
Трагедията повлича всичко и всеки. След Гостомел руските войници напредват и окупират малките населени места, докато местните жители се крият с вярата, че всичко ще приключи за няколко дни. „Но, уви, не стана така“, казват всички и признават, че вече не знаят колко дълго ще продължи войната на Русия срещу Украйна.
В подземието – студ, глад и неизвестност
Независимо в кое населено място в региона се намират, в първите дни от нападението хората се крият в мазета си. Стоят там с дни, дори седмици, докато трябва да вземат тежкото решение дали да рискуват да излязат и да опитат да избягат, или да останат и да преживеят, каквото предстои. Неизвестността е по-жестока от глада и студа.
„Но това си е нашата къща, трябваше да я пазим“, е честият отговор на местните жители. А жената от Ирпин, която е делила храната си с кучетата и котките на съседите, си спомня, че тяхната къща е била съвсем близо до руските войски и попадат между вражеския огън и отбранителните изстрели на украинските защитници. „Знаехме, че ще дойдат да ни освободят“, спомня си възрастната дама. И това се случва за населените места около Киев, но войната не свършва. 
В Бородянка възрастна жена се връща към спомените си, когато се крие в подземието на вилата си в близост до града: „Виждахме танковете, които минаваха и не свършваха“. Благодарна е на бога, че е останала жива и че има подслон. И докато показва разрушенията в дома си на снимки от мобилния си телефон, обяснява, че всичко е откраднато, включително вилиците и лъжиците на семейството й.
Няколко дни след началото на окупацията съпругът й помага на 17 души да се евакуират с товарния бус, който притежава. Именно с него той съпроводи екипа на БНР до руините в Бородянка.
Скотове, изкопайте си гробовете. Идва краят ви!
Написан на ръка върху лист хартия, надписът е поставен в напълно разрушен жилищен блок в Бородянка. В населеното място все още има множество сгради, които не са възстановени или не са разрушени, за да бъдат изградени изцяло наново. Стъклата на прозорците липсват навсякъде заради силните взривове, вратите са избити, стените на много места са напълно разрушени. По сградите висят кабели, дограми, виждат се маси и столове, дрехи.
Видно е, че в тях са влизали хора след отблъскването на руските войски. Доказва го поставеният лист хартия на разрушената стена, както и снимките, които жената пази в мобилния си телефон. Дори доближаването до тези сгради обаче е опасно, тъй като на места се вижда как е възможно всеки момент да падне фрагмент от стена, настилка, висяща дограма или маса в някогашна кухня, която вече няма стена.
Буча – 33 дни под окупация
За разлика от Бородянка в Буча и Ирпин възстановителните дейности започват много по-бързо. Дарители от държави от цяла Европа се включват в конкретни проекти за възстановителни дейности за даден обект. От местната администрация използват и ресурсите, които има по вече започнати преди руската инвазия проекти.
В първите дни на войната Буча опустява – хората или са избити, или напускат града, като остават много малък процент от местните жители. Предприемат се действия по осигуряването на най-необходимото на останалите в града. „Сега сградите са възстановени, но всеки път, когато мина, ги виждам такива, каквито ги оставиха окупаторите“, коментира млада жена. Нея началото на войната я заварва в Гостомел, но след това се прибира в Буча, където живее със съпруга си.
Църквата в Буча все още е затворена и пуста. По стените й има белези от стрелба. Улиците, които помним от кадрите с телата на загиналите и обгорената тежка бойна техника, вече са почистени и обновени. Те преминават през населеното място, между къщите на хората. Какво е да живееш на улицата, където адът е настъпил? Думите са безсилни да го опишат.
Репортаж на Марта Младенова в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.
Снимки: Марта Младенова
Следващата история ще ни отведе на едно място в Брюксел, където странно или не, традиционната българска баница е предпочитана пред гофретите и кроасаните .Това специално място е пекарна "Добруджа", където по стари български рецепти, които се предават от баща на син , се правят баници, тутманици, козуначени кифли и принцеси. Оказва се, че..
"Шест маратона на шест континента": инициативата, която е част от каузата "Бягай с множествена склероза", вече е започна! Зад гърба на Гергана Василева – маратонец и автор на кампанията, вече са два от континентите: Европа и Северна Америка. Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите..
Новият филм на Пон Джун-хо "Мики 17" вече е на екран и в България. Премиерата му бе на 31 януари в Южна Корея. Своеобразно завръщане на голям екран за режисьора, взел "Златна палма" и "Оскар" с "Паразит", но дали научнофантастичната черна комедия ще подсили ефекта "халю" по света, а и у нас? Самият Мартин се..
„В дни като този се радвам, че съм заместник-кмет точно в този ресор, защото образованието и младите хора са приоритет на кмета Васил Терзиев. Това не е първият работен ден за строителите, а началото на една нова визия за младежките политики в София – визия, която поставя младите в центъра на вниманието и им дава възможност да се развиват и да..
Браковете между малолетни и непълнолетни не са присъщи на ромските традиции. Така наречените “детски бракове” са характеристика на домодерното общество. Това е допускането, върху което се гради изследването “Мечтай смело, цели се високо”. Само преди едно столетие домодерните семейни модели са доминирали в българското общество, а по-рано са..
Познават го редовните участници в протестите на Израел от поне 3 години насам. И той ги познава. Казва се Уди Бар Ар. Въпреки че е лекар със специалност, с тях се чувства като семеен лекар, който знае както постоянните им болежки, така и семейните им проблеми, а също политическите и човешки пристрастия. В началото бе в медицински екип,..
Белият ми бастун стана шахтометър . Това каза пред БНР Панчо Карамански, музикален продуцент, който е незрящ и се придвижва с бял бастун. Той разказа за претърпян инцидент преди дни, когато е пропаднал в отворена шахта на тротоара на улица "Житница" в столичния район Красно село : " Знаех, че тротоарът е нов, хубав и има водеща..
В България имаме лѝстова демокрация! Ако си близък на лидера - попадаш в листите на партията за изборите. Това мнение изказа пред БНР ПР експертът..
Това в Кочани беше убийство и трагедия. Както ни учеха през социализма, всички са виновни и това е точно. Виновни сме цялото общество. Но виновни са..
Протестите в Сърбия показват нов път на широка обществена солидарност, каквато не сме виждали . Има някакъв идеализъм, който е антикапиталистически и..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност