Тревър Тейлър: Европейците подцениха предизвикателствата пред военната индустрия

00:00 / 00:00

Интервю на Добрин Йотов с проф. Тревър Тейлър в предаването ''Събота 150''

Публичните пререкания между европейците относно идеята за изпращане на войски в Украйна се превърнаха в главна новина тази седмица, измествайки на заден план случващото се в самата Украйна.

Пререканията прикриват и още нещо (а може би са и резултат от него) – провала на Европа да изпълни задълженията, които пое пред украинците преди близо година.

По думите на Володимир Зеленски, войските му са получили едва една трета от 1 милион снаряда, гръмко обещани от Жозеп Борел миналия март. Принудени да пестят боеприпасите, украинците оставят инициативата в руски ръце. Това им струва, поне досега, още десетки квадратни километри окупирана територия и – ако се вярва на "Ню Йорк Таймс" – стотици войници в неизвестност след падането на Авдеевка.

Подценяването на трудностите пред мобилизирането на индустрията от страна на европейските политици и свръхоптимизмът им за развоя на войната са само две от причините, които обуславят този провал, сочи проф. Тревър Тейлър – директор на програмата за отбрана, индустрия и общество в лондонския Кралски институт на обединените служби (RUSI), в интервю за "Събота 150".

Ако Европа бе доставила на Киев не обещания 1 милион, а, да речем, 800 хиляди или 900 хиляди снаряда, щеше да е по-разбираемо. Но едва една трета - това вече е провал с политически измерения. Професор Тейлър, как бихте обобщили причините за този провал?

"Основният проблем, според мен, е подценяване на предизвикателствата, свързани с увеличаването, и то значително, на производствения капацитет. Това може да се дължи и на липса на достатъчно информация, защото отделните страни по принцип не публикуват данни за капацитета си. Но е ясно, че увеличаването на производствените способности дори за несложни боеприпаси като артилерийски снаряди, предполага капиталови инвестиции, нови заводи, машини, набиране и обучение на повече работници, развитие на по-мащабна верига за доставки на експлозиви и метателни заряди.

Тези ангажименти освен това бяха обявени в момент, когато имаше надежди за успешна контраофанзива на украинците и за подобряване на ситуацията на фронта. За съжаление това не се случи. Почти ясно беше обаче, че обявената цел няма да може да бъде постигната. Един милион иначе е хубаво кръгло число, което привлече вниманието на журналистите и на обществото. Но производствени способности не се придобиват като просто щракнеш с пръсти".

Значи настояването на французите, гърците и на други страни европейските пари да се инвестират изключително и само в европейската индустрия бе грешка, според Вас?

"Грешка беше. Мисля, че тази позиция се дължеше на цялостното влошаване на ситуацията със сигурността на Европа. Важна роля изигра опасението на французите, че голяма част от средствата, които Европа ще задели, ще отидат за американски системи и боеприпаси - защото така щеше да е по-лесно и по-бързо. Възможно е и Брекзит да е изиграл някаква роля - Великобритания да не бъде включена в европейските поръчки, за да ѝ се покаже, че напускането на Евросъюза си има последствия.

Но очевидно много неща могат да се случат за цяла година и ситуацията май се подобрява. Изглежда очакванията за това, което можете да доставите на Украйна, са вече по-реалистични".

Т.нар. чешка инициатива - за спешно закупуване на стотици хиляди снаряди от страни извън Евросъюза. Това ли е правилният отговор в сегашната ситуация?

"Ситуацията към настоящия момент е тежка, не само защото се влошиха позициите на Украйна на фронта, но и заради блокирането в американския Конгрес на пакета военна помощ за 60 милиарда долара. (Както впрочем и на целия федерален бюджет - изглежда, че той ще трябва да бъде периодично подновяван през цялата година.) Затова предложението на чехите би трябвало да бъде обмислено сериозно и да се види кой би могъл да достави боеприпаси.

Не бива да забравяме, че недостиг изпитва не само Украйна, макар и при нея проблемът да е по-належащ. Русия също използва, и то с размах, севернокорейски боеприпаси".

Предполагам, че сходни проблеми има не само с производството на боеприпаси, но и на оръдия, зенитни системи и пр. Но от лятото на миналата година НАТО инициира чрез ресорната си агенция поредица от мащабни съвместни поръчки за милиарди долари - например поръчката от декември на ракети за системите "Пейтриът" или тази от януари за френски и германски снаряди на стойност над 1 милиард евро. Изглежда, че, макар и бавно, нещата най-сетне се задвижват в позитивна за Европа и украинците посока?

"Мога да кажа за Великобритания, защото с нашите усилия съм най-добре запознат, че всичко, което можем да изпратим, вече е доставено. Има дори ангажимент да увеличим производствения си капацитет, но това ще отнеме известно време. Общо взето, според мен, колкото и НАТО и Европейският съюз да се опитват да докажат ползата от тях за тези неща, най-важни остават финансовите и производствените възможности на отделните държави. Най-важните решения в тази насока ще продължават да се вземат на национално ниво. Не зная каква е ситуацията в България и какво е доставила тя на Украйна, но трудните решения и понякога жертви си остават индивидуални".

Какво ще кажете за Германия? Тя и оръжейните ѝ компании като "Райнметал" са може би добра илюстрация на това, което казвате.

"С Германия ситуацията ми се струва доста интересна. Очевидно има известни съмнения на правителствено ниво за доставката на определени видове оръжейни системи за Украйна, особено на "Таурус" – далекобойните крилати ракети. Но пък вече поне веднъж си променяха позицията – за танковете например. Но германското правителство не е единомислеща единица - винаги се опира до спорове и политическо балансиране, за да решат какво да направят.

В същото време "Райнметал", най-вероятно с правителствена благословия, наистина направиха много, за да увеличат доставките за Украйна и да надградят капацитета си за производство на боеприпаси. Освен това, също както и няколко британски компании, те работят и в самата Украйна, включително за поддръжка на доставената там тяхна продукция".

Идната седмица се очаква да бъде огласена Европейска стратегия за отбранителната индустрия. Макар и извън Евросъюза, какво бихте препоръчали да включва тя?

"Обединеното кралство има нова стратегия за развитие на отбранителната промишленост от 2021 година и сега се опитва да я прилага. Всъщност имаме серия от стратегии за производството в полза на националната отбрана. Американците излязоха с тяхна си стратегия около Коледа. А сега и Европейският съюз казва, че трябва да има собствена стратегия за отбранителна индустрия. Каквото и да пише във въпросния документ, той ще е безсмислен без подкрепа на национално ниво. Правителствата са загрижени на първо място за производствения капацитет на своите държави, а след това за съвместните проекти.

Последните са област, в която Еврокомисията очевидно има желание да поеме инициативата и то с известно основание. Но аз мисля, че отделните правителства си остават главната движеща сила. Не зная каква подкрепа си е осигурила Еврокомисията за тази инициатива от страните-членки. Ако всички я подкрепят, добре. Но ако тепърва се търси подкрепа, не смятам, че има голям шанс да се реализира".

Да обобщим: двустранните договорености са по-ефективният начин за подпомагане на Киев от колективните инициативи на институции като ЕС?

"Да речем, че е въпрос на баланс. Ако правителствата на страните-членки не са ангажирани, тогава няма как да има съвместни ангажименти. Следователно националните правителства са движещата сила и техен приоритет е промишленият капацитет на национално ниво. Повечето съвместни проекти на европейско ниво – големите проекти – не се осъществяват от НАТО или от Европейския съюз. Те може и да са резултат от обсъждания в двете организации за това какви способности биха били най-полезни, но всъщност са съвместяване на индивидуалните проекти само на две, три или четири страни-членки".