България ще въвежда депозитната система за пластмасови бутилки. Какво предстои?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Тема на Виктория Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в машини за разделно събиране.

"Най-голямата инвестиция е в разполагането на тези вендинг машини", поясни заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов.

Гражданите ще заплащат депозит, който ще бъде включен в цената на напитката – над продажната, и ще се възстановява при връщане на празната опаковка на определените места. В държавите с вече изградени депозитни системи, стойността на депозита варира между 10 и 25 евроцента.

"Цифрата, която се обсъждаше, е 20 стотинки за опаковка. Идеята е да се обхване максимален кръг от заинтересовани лица – всеки един от нас да може да върне бутилката си на възможно най-много места. Не говорим за кофи за разделно събиране, говорим за машини", уточнява Владимир Димитров от "Пластик Пакт България".

Опаковката в депозитната система ще има изрична маркировка, която ще бъде прочетена от съответната машина и ако бутилката е прекалено мръсна, машината няма да я приеме, допълва той.

От февруари 2022 г. депозитната система се обсъжда в работна група в МОСВ. С приемането на директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба производителите се задължават да включат рециклирана пластмаса във всяка произведена бутилка.

• Ще постигнем ли целта до 2029 - рециклирани опаковки почти на 100 процента

Улична арт инсталация с празни кенчета Снимка: БГНЕС

Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, изтъква правото на производителите и рециклиращите компании до приоритетен достъп до събрания материал.

"Този отпадък ще бъде изключително ценен, тъй като смисълът на депозитната система е да има затворен цикъл. Бутилките, които ще се събират в депозитната система, тъй като се предполага, че са чист ресурс, директно ще отидат в други бутилки, няма да бъдат замърсени – това, което в момента се случва в контейнерите за разделно събиране", коментира Цветанка Тодорова, председател на браншовата асоциация "Полимери". Тя добавя колко е важно да се гарантира оставането на отпадъка в България. В момента рециклаторите внасят разделно събрана суровина от други страни, включително от други континенти.

От догодина съгласно действащото законодателство пластмасовите бутилки за напитки би следвало да съдържат 25% рециклиран материал. Тодорова е песимист как при настоящата ситуация то би могло да бъде подсигурено. Сега такива бутилки са изключителна рядкост, защото липсва качествен рециклиран материал, чиято цена е "доста по-висока от цената на първичния материал, което оскъпява продукта" и е въпрос на икономически избор на бутилиращите компании.

Христо Бояджиев е отговорник за пилотния проект за депозитната система в една от големите търговски вериги. Към днешна дата в 19 от магазините на веригата в страната потребителите могат да връщат празни бутилки и кенчета, като до момента са събрани над 15 милиона бройки, което е равнозначно на над 280 тона пластмаса и над 60 тона алуминий.

• Вендинг машини за пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета набират популярност в Габрово

За общините депозитната система е едно от решенията за драстично намаляване на количествата отпадъци, подчертава Десислава Стойкова, експерт по устойчиво развитие в Националното сдружение на общините.

"Към момента съществуват цветните контейнери, които събират този вид отпадък. Бъдещето е да се поставят вендинг машини в големите търговски обекти, а в малките може да се изкупува ръчно, самостоятелно връщане. Възможно е да се поставят вендинг машини и на територията на площадки за разделно събиране. Ще се прецени кой модел е най-удачен."

Вариант, в който магазините събират ръчно този тип продукти, повдига много въпроси, твърди Людмил Димитров, председател на Българската асоциация на търговците на дребно, която обаче не е представена в работната група. Той пита кой ще се грижи за състоянието на продуктите, къде ще се съхраняват и как ще бъдат овъзмездявани тези магазини. Търговците от малките магазини се оказват непредставени в работната група. Димитров сочи негативния опит с хартиените отпадъци – основно кашони, "обаче не се получава", те се трупат в складовете, защото фирмите, които трябва да ги събират по график, не го спазват.

Съществува тезата, че депозитните системи не са чудотворно решение  за намаляването на пластмасата и замърсяването. От Zero Waste France алармират, че депозитните системи могат да постигнат обратен ефект – вместо да се ограничи, потреблението на пластмасови бутилки да се стимулира. В американско разследване пък се изтъква, че повторното обработване на пластмасата не е безопасно, защото тя се разгражда при всяка следваща употреба, което ограничава живота ѝ за рециклиране.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.