Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пол Стивън: "Покупката на оръжия не е изрично изключена, но не е и категорично разрешена. Фокусът сега е повече върху репарациите и признанието, че Русия дължи компенсации на Украйна"

Могат ли замразените руски активи да бъдат от помощ на Украйна?

Първата стъпка ще бъде създаване на механизъм, който има легитимност пред света, смята юристът

| Интервю

Могат ли замразените руски активи да бъдат от помощ на Украйна? Този въпрос си задават всички още от началото на пълномащабната война, когато се стигна до запора на близо 300 милиарда долара активи на Руската централна банка в Европа и в Съединените щати. Аргументите "за" и "против" варират от спешната необходимост за осигуряване на допълнителен ресурс за Киев до легитимността на подобно действие.

Тази седмица Конгресът окончателно одобри закон, който дава право на президента на Съединените щати да се разпореди със запорираните руски авоари заедно с лихвите и да ги трансферира към Украйна. За целта в рамките на 60 дни трябва да бъдат установени тези запори, а след това Конгресът има 6 месеца да се произнесе. Въпреки че процедурата реално е във Вашингтон, очакванията са именно тя да бъде основата за колективно действие в същата посока на страните от Г-7 и най-вече в Европа, където е огромна част от замразените руски активи.

В Брюксел вече бе взето решението с печалбата от тези запорирани средства да бъдат купувани оръжия за Украйна, но американският Конгрес даде зелена светлина на следващата стъпка - използването на самите активи. Какво следва от решението и кога най-рано Джо Байдън би могъл да предприеме такъв ход, ако прецени да го направи? 

Интервю с Пол Стивън, преподавател в Университета във Вирджиния и юрист с дългогодишен опит, включително по дела за замразени активи. 

Какви точно права има американският президент според новоприетото законодателство?

Президентът Байдън подписа закони, които осигуряват финансиране за няколко инициативи, включително подпомагане на Украйна, която се брани от военната агресия на Русия. Пакетът включва няколко мерки, една от които е т.нар. REPO Act (Закон за възстановяване на икономическото благоденствие и перспектива за Украйна). В него са включени и активите на Руската централна банка, които Съединените щати запорираха още в началото на войната. Досега администрацията имаше правомощията да разпореди замразяване на активите, но не и пренасочването им за Украйна.

Сега, благодарение на този закон, президентът има право на преценка, но не и задължението да постанови изпращането на Украйна на средства, които се равняват на стойността на руските активи. Необходимо е обаче да се уточнят детайлите. Има няколко месеца, в които да се вземе решение как да се процедира.

Вашингтон най-вероятно ще се обърне към партньорите си в страните от Г-7, и не само за да съгласува подобна мярка. Очаквате ли приемането на този закон да ускори подобни действия и в международен план?

Обърнете внимание на разпределението на замразените депозити на руската централна банка в различните юрисдикции. Много малка част от тях - 5-6 милиарда долара - са под американски контрол във Федералния резерв в Ню Йорк. Далеч по-важна е частта под белгийски контрол - в депозитара Euroclear.

Съединените щати служат за пример на своите съюзници - дават им посока за общо решение, което за да бъде смислено, трябва наистина да бъде колективно. Вашингтон поема инициативата и предстои да лобира пред европейските си съюзници да го последват.

Има един много чувствителен детайл - кога и с какво предназначение да бъдат използвани замразените руски активи в полза на Украйна. Първо - преди или след края на войната, и второ, ако се приеме, че ще бъдат пренасочени към Киев преди края на бойните действия, могат ли да бъдат използвани за купуване на оръжия или трябва да се използват само за хуманитарни цели и възстановяване на инфраструктура?

Най-ранните одобрени от Конгреса мерки - още през 2022 година - бяха за купуване на военно оборудване. Това постепенно еволюира и бих казал, че покупката на оръжия не е изрично изключена, но не е и категорично разрешена. Фокусът сега е много повече върху репарациите и признанието, че според международните правни норми Русия дължи компенсации на Украйна заради причинените й щети. Нашите руски "приятели" може и да го оспорят, но за Съединените щати и съюзниците ни спор няма.

Въпросът е могат ли Съединените щати да предявяват такива претенции от името на Украйна? Това е по-сложно от гледна точка на международното право. Мисля, че има вратичка. Не е толкова лесно, колкото някои хора мислят, но все пак има начин.

Ще ви попитам директно - има ли законов механизъм, по който напълно легално запорираните руски активи да бъдат използвани за Украйна и това да бъде неоспоримо пред който и да е съд?

Мисля, че има. Струва ми се, че е желателно и от юридическа гледна точка изискуемо да се стигне до някакъв обективен механизъм. Това няма как да бъде под шапката на Съвета за сигурност на ООН, защото Русия няма да се съгласи. Въпреки това съм убеден, че може да се намери юридическа форма, която като цяло би била поне приемлива дори за държавите, които не са заинтересовани от оценяване на щетите, които Украйна търпи, и правото ѝ да бъде възмездена.

Така че първата стъпка ще бъде създаване на механизъм, който има легитимност пред света, въпреки че Русия няма да има думата. След това, чрез този механизъм, може да се премине към предявяване на искове срещу Русия, които да бъдат удовлетворени заради това, че вече ще бъдат конфискувани руски активи.

Има ли исторически прецеденти, на базата на които да стъпи подобен механизъм?

Има примери от най-новата история, когато нещо подобно е направено, макар и при различна правна структура. Най-яркият пример е решението на Съвета за сигурност на ООН да създаде компенсационен фонд за Кувейт след първата война в Залива. За финансирането на фонда бяха използвани приходите от продажбата на иракски петрол. И така бяха изплатени компенсации на пострадалите от иракската инвазия.

Другият пример са т.нар. Алжирски споразумения между Съединените щати и Иран, които сложиха край на кризата със заложниците през януари 1981 година. Тогава имаше претенции и от двете страни. Те постигнаха споразумение, с което се създаде независима структура в Хага - арбитражен трибунал, който съществува и до ден днешен. За Русия обаче тези два примера няма да се повторят - тя няма да допусне подобна резолюция на Съвета за сигурност и със сигурност няма да приеме и международно споразумение за компенсации.

Досега говорим за активи, притежавани от Руската федерация. Можем ли да направим още една стъпка напред - има замразени лични активи. Има ли правна норма, според която те да могат да бъдат използвани за подкрепа на Украйна?

Те не са обхванати от закона, който гласува Конгресът. Става дума за активи на олигарси - например яхти. На първо място, за обикновените хора като нас яхтите изглеждат много скъп актив. Но ако говорим за пари, използвани за репарации за щетите, нанесени при военна агресия, или за финансиране на отбрана, парите просто ги няма. Всъщност пазарът за такива яхти не е огромен. Така че дори и да ги продадете, малко вероятно е да получите близка до първоначално заявената стойност. Има разлика между това какво плащат и какво получават олигарсите, защото те си купуват по-скоро престиж, отколкото вещи, които да препродадат впоследствие.

Да оставим обаче това на страна. Заради американското законодателство, умните олигарси държат парите си извън Съединените щати, ако има опасност проследяването на някаква част от техните активи да доведе до разкриването на друго престъпление. Много пъти те са опитвали да прикрият определено имущество, което само по себе си е престъпление. При доказването на подобно престъпление, наказанието може да бъде изземване на активите. Нарича се "гражданска конфискация". Има закон, според който конфискувани по този начин средства, могат да бъдат прехвърлени в Украйна.

Доколкото ми е известно обаче, има много малко подобни производства в Съединените щати или където и да било другаде. Бих добавил и че в Европа вече има успешно обжалвани в съда запори върху активи на санкционирани лица. В Съединените щати такова нещо е много по-трудно.

Ако запорът става според текстовете на Глобалния акт "Магнитски"?

Списъкът с правни искове срещу Русия е изключително дълъг. Доколкото ми е известно, измененията, които Конгресът прие преди година, не се отнасят до "Магнитски". Те бяха концентрирани върху искове, които произтичат от заповедите за замразяване на активи след нахлуването в Украйна през 2022 година. По принцип за да се защити легитимността на такива мощни инструменти, е добре те да се използват много внимателно.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Володимир Зеленски

Над 3000 севернокорейски войници са били убити или ранени, докато са се сражавали в Курска област

Над 3000 севернокорейски войници са били убити или ранени, докато са се сражавали срещу нахлуването на Украйна в руската област Курск. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски, предаде АФП. Пхенян изпрати хиляди войници, за да подсилят руската армия, включително в граничната област Курск, където през август Украйна извърши ударно..

публикувано на 23.12.24 в 20:26
Кметът на Сапарева баня Калин Гелев

Общинари от Сапарева баня бяха на работно посещение в Йордания

Група общинари от Сапарева баня, водена от кмета на курорта Калин Гелев, се върна от работно посещение в Кралство Йордания и побратимения град Мадаба. Наскоро по решение на общинските съветници в Сапарева баня една от улиците в града вече носи името на йорданския град Мадаба, известен с поклонническия си туризъм и богатата си история. В един от..

публикувано на 23.12.24 в 20:10

Арестуваха двама българи на магистрала в Сърбия за нападение над баща и син

Сръбската полиция арестува двама български граждани на магистралата Белград - Ниш край град Велика Плана за агресивно поведение, съобщи агенция ТАНЮГ. Полицейското управление в Смедерево съобщи, че двамата българи, Г.Г. на 23 години и И.Г. на 48 години, са обвинени, че вчера са нападнали вербално и физически с ръце и крака, както и с дървена и..

публикувано на 23.12.24 в 19:47
Проф. Георги Рачев

Проф. Георги Рачев: Сняг ще има на 27 декември, над 1200 м ще ги затрупа

На Коледа и Нова година ще вали навсякъде в България и то много. Снегът ще е в планината, красиво  и коледно . В София и в по-ниските части ще си е влажно, дъждовно и кално, каза климатологът проф. Георги Рачев в интервю пред БНР. Утре, 24 декември, "ще е дъжд и сняг, и повече дъжд":  "В София на Коледа няма да има сняг, на Бъдни вечер..

публикувано на 23.12.24 в 19:45
Мат Гейц

Комисия установи: Мат Гейц е плащал десетки хиляди долари за наркотици и секс

Комисията по етика към Камарата на представителите на Конгреса на САЩ е установила, че бившият конгресмен от щата Флорида Мат Гейц е плащал десетки хиляди долари на жени за наркотици и секс, включително и на 17-годишна, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на американски медии, запознати с окончателния вариант на доклада на комисията...

публикувано на 23.12.24 в 19:37
Снимката е илюстративна, архив.

Мирослав Йотов: Най-честата грешка е пиратката да се държи в ръка и да се запали

В категория Ф2 и Ф3 на пиротехническите средства попадат и пиратките. При тях проблемът е със звуковото налягане и затова са в по-тежка категория . Важно е да се чете  инструкцията. Най-честата грешка е да се държи пиратката, да я запалят и после хвърлят. Това е забранено. Това предупреди Мирослав Йотов – главен директор на "Надзор на пазара"..

публикувано на 23.12.24 в 19:13
Изложбата

Фотоизложба за Босилеград и документален филм показват в театъра в Кюстендил

Фотоизложата "Босилеград преди и сега" и документалният филм "Твърди черупки" ще бъдат показани тази вечер в Общинския драматичен театър в Кюстендил. Наскоро филмът беше представен в българския културен център в Скопие. Автори са Асен Великов, Вихрен Георгиев и фотографът от Кюстендил Владислав Чанев. Снимките са от едноименния фотопленер..

публикувано на 23.12.24 в 19:04