Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"По неясни критерии се избират членовете на Местните комисии за противообществени прояви, не са експерти"

Младен Владимиров: Трябва да обръснем действащия брадат закон за детето от 1968 г.

"Особена характеристика на днешните дигитални деца е неумението да отлагат удоволствието, страхът, че пропускат възможности"

| Интервю
Младен Владимиров
Снимка: Мария Филева

Имаме много институции "за детето", но едната не знае какво прави другата. Трябва да се направи проверка на всички, за да не се окаже, че са изхарчени едни милиони, а резултат никакъв, предупреди психологът Младен Владимиров, специалист по семейно консултиране и кризисна интервенция при екстремни ситуации психолог, в интервю пред БНР.

Той е категоричен, че е време да има стратегия за детето и да се обръсне действащият брадат закон от 1968 – 1969 година.

В предаването "Неделя 150" той коментира причините да агресията сред подрастващите и какво трябва да предприеме, за да се преодолеят случаите на насилие при малолетни и непълнолетните.

"Младите хора се чувстват много самотни – социализирани и интегрирани са само във виртуални свят и са силно задоволени. Когато едно дете е задоволено става агресивно. Трябва да помислим, стимулиращи напитки, наргилета, балони, никой не ги регулира. Работя с тийнейджъри 14 +, облечени с една особена спортна марка на български силов атлет и казват, "аз ги нося, защото освен, че са скъпи, показвам моя имидж, но изглеждам и като хулиган". Искаме да всяваме страх и през него да си да управляваме взаимоотношенията с другите", сподели Владимиров.

Убеден е, че трябва обществото да си помисли какво дава на децата перспектива:

"Дано да съм лош пророк, но ще видите, сега и през зимната ваканция ще има подобен тип инциденти в моловете. Ние като цяло се грижим повече за автомобилите си в зимни условия, отколкото за децата в зимни условия. Това насилие и сблъсъци между малолетни и непълнолетни, защото става хладно, освен това има мода да се снима. И лятото имаше клипчета от търговския център на бул. "Черни връх" в София."

Психологът припомни, че преди години е направен опит за стратегия за детето "и едни хибридни войни пипнаха родителски страхове и ние оставихме децата на самотек".

"Малолетни и непълнолетни живеят с разбирането, че нищо не ги грози, те не носят  наказателна отговорност, бидейки неформирани като личности. Чета в коментари, че има носталгия за връщане на ТВУ-тата", каза Владимиров.

И смята, че действащият брадат закон  от 1968 – 1969 г. трябва да се трансформиран в "отношение с деца в конфликт със закона", а не извършвайки противообществени прояви. И още, "ако правим повече училища, а не корекционни заведения, и знаем какво правим в тези училища, може би ще намалим бройките на агресията".

Владимиров посочи, че съвременното училище е по-дигитално и съвременните деца са по-дигитални. 

"Освен това една особена характеристика на днешните дигитални деца е неумението да отлагат удоволствието, страхът от това, че пропускат възможности. Ако разговаряте с млад човек, той ще ви даде плановете си за седмица, той нямат дългосрочен поглед", обясни психологът.

Като друг проблем посочи съществуването на Местните комисии за противообществени прояви, рудиментарен (закърнял) орган и "не върши работа":

"Често са подчинени на кмета и по неясен критерии се избират хората – членове на тези комисии. Тези хора нямат експертизата. Те се институция, която установява какво се е случило, прави доклад, избира мярката и я прилага,  и следи изпълнението. Кой ги контролира? Тези хората има бюджети и ги използват за тиймбилдинги, но когато трябва да направят оценка риска те работят на ангро. Правят един спортни прояви, въпреки че в определен в район има молове и това е предпоставка, децата да извършват кражби."

Владимиров препоръча училището повече да говори как се учи, а не какво се учи. 

"Когато не можем да управляваме дисциплината и не се справяме с поведението, няма значение какво ще им преподаваме, защото тях ги няма там и не ни чуват. Трябва обществото да си помисли какво дава на децата перспектива", аргументира се психологът.

А за изход от ситуацията и намаляване на агресията той коментира:

"Младите имат нужда от изява, а все по-трудно е младият човек, особено момче, да намери форма на изява. Младежкият спорт и детският са били по-добре заложени преди и там намират форма да се изявят. Имало други е други видове извънкласни форми, но сега са скъпи за родителите. Казармата е била форма на изява и е имало визия как се развива един млад човек. В момента младите момчета, в тези сблъсъци намират единствената форма на съзряване и единствената им цел на съзряване е да изкарат шофьорска книжка, това е толкова тъжно. Матурите казват е зрелостен изпит. Каква зрялост мери този изпит, какво значение има, че един човек излиза с битове информация, когато не сме развили социални умения.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

НС прие увеличението на пенсиите с 8,6% от 1 юли

От 1 юли пенсиите ще бъдат увеличени с 8,6 на сто, реши парламентът при окончателното гласуване на закона за Държавното обществено осигуряване. Така минималната пенсия ще се увеличи до малко над 630 лева. От 1 април максималният осигурителен праг се увеличава до 4 130 лева, реши още пленарната зала. Минималният праг се увеличава от 933 на 1..

публикувано на 19.03.25 в 15:10
Андон Балтаков в СЕМ

Андон Балтаков: Радио "Свободна Европа" е подало иск срещу правителството на САЩ

След съботния указ на президента Тръмп да се преустанови финансирането на Агенцията на глобални медии на САЩ – Китай и недемократични държави вече тържествуват. Това е отзвукът, които срещаме сред професионалните среди и сред представители на Демократическата партия в САЩ, коментира бившият генерален директор на БНР Андон Балтаков в интервю..

публикувано на 19.03.25 в 15:02

ЕК: Страните членки да представят планове за инвестиции в отбранителната промишленост

Страните членки на ЕС трябва да представят национални планове за инвестиции в отбранителната промишленост, за да могат да ползват заеми по механизма "SAFE" - Security Action for Europe или Действие за сигурност за Европа. Това се казва в Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана, която бе представена от върховния представител на ЕС по..

публикувано на 19.03.25 в 14:39
Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: Инфлацията нараства с ограничаване на надценката на определени продукти

Напълно очаквано е инфлацията да нарасне с налагането на ограничение на надценката на определена категория продукти. Това каза пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН и обясни:  "Когато наложите ограничения върху една категория продукти, търговецът компенсира с увеличаване на цените на други категории..

публикувано на 19.03.25 в 14:24

Затруднено е движението по "Цариградско шосе" в София заради катастрофа

Затруднено е движението по столичния булевард "Цариградско шосе" заради катастрофа между два автомобила.  От столичната полиция съобщиха, че инцидентът е станал около 13 часа.  Леко е пострадал водача на един от автомобилите.

публикувано на 19.03.25 в 14:11

Значително се е увеличил интересът сред българските студенти към следване в Испания

Интересът към Испания, като дестинация за придобиване на висше образование в чужбина, е нараснал със 74 на сто спрямо същия период на миналата година, съобщават образователни експерти, които организират повече от 20 години форума "Световно образование". Тази година той ще се проведе от 22 до 25 март в градовете София, Пловдив, Бургас и Варна,..

публикувано на 19.03.25 в 14:08
Валери Найденов

Валери Найденов: Зеленски се съобразява със силни украински играчи, които искат войната да продължи

Реално няма нищо ново, споразумение също, след снощния 90-минутен разговор между Тръмп и Путин. Като прочетох комюникетата, излезли след разговора, това си е чист пържен въздух, дори и това споразумение да не удрят по енергийната  инфраструктура, коментира журналистът и създател на в. "24 часа" Валери Найденов в интервю пред БНР...

публикувано на 19.03.25 в 14:03