В Сърбия "ври и кипи" - от седмици ученици и студенти протестират срещу престъпната безнаказаност и насилието на властите срещу демонстрантите. Формалният повод е смъртта на 15 души, затиснати под срутилата се козирка на реконструираната жп гара в Нови Сад на 1 ноември. Протестите отдавна излязоха от Нови Сад - вчера в Ниш затворени останаха всички училища, последвали призива на профсъюзите. Общо 47 факултета протестират из цяла Сърбия, и все по-често се чуват лозунги срещу авторитарния режим на президента Александър Вучич.
"Коренно различни от предишните са протестите, защото ги водят млади хора, защото няма изявен лидер и защото върнаха надеждата на хората, като пребориха страха". Това каза Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите в Белград, в интервюто на Ивайло Василев.
- Протестите след трагедията в Нови Сад продължават вече повече от месец. Има ли някакъв резултат? Какво се промени?
- Много неща се промениха. Нашето общество осъзна, че има млади хора, които то не заслужава, млади хора, които са расли в това токсично обкръжение, и които въпреки това са порасли като почтени, умни, солидарни, силни и смели хора. Това е най-голямото откритие през последните седмици. Всички университети в държавата са в протест. Това го нямаше дори и през 90-те години - този род единство. Сега имаме една нова ситуация - страхът изчезна. А това е един много добър резултат.
- Това обаче само за младите ли се отнася, или за всички?
- Това се отнася за цялото общество. Зад тези млади хора стоят родителите им, семействата. Към тези млади хора се присъединяват например земеделци. Ето в неделя е насрочен общ протест - студенти и граждани заедно с фермерите. Надигнаха се адвокатите, идват и актьори. Така че в момента "ври и кипи" навсякъде и е трудно да се установи кой се присъединява към протестите или ги подкрепя. Сега недоволството се просмуква в цялото общество.
- Президентът Александър Вучич каза, че исканията са политически и че протестите се дължат на действията на различни групи за натиск, които искат да влияят на властите. Дали това означава, че властта възнамерява да си разчисти сметките с водачите на протеста?
- Нека най-напред да разделим въпросите. Първо да кажа, че да се говори, че когато едно искане е политическо, то значи е лошо, това е смешно. Поне декларативно нашата държава все още се води демокрация, така че какво лошо има в едно политическо искане? На второ място, естествено, че протестите целят да окажат натиск и да повлияят на управляващите. Протестите имат ясни искания - засекретената документация около ремонта на гарата в Нови Сад да стане публична, достъпна, отговорните за случилото се да бъдат изправени пред съда. Оставките не са достатъчни, трябва да се понесе наказателна отговорност. Важно е също да се освободят от затвора и ареста всички, които са задържани по време на протестите. И накрая - биячите, които нападаха студентите и гражданите по време на протестите, да бъдат дадени на съд.
И да, естествено, че протестите имат за цел да повлияят на властимащите. А що се отнася до лидерите, тези протести нямат лидери. И в това е силата им. Студентите всяка седмица сменят екипа, който координира и организира действията им. Скоро имахме такъв случай - за участие в телевизионно предаване са поканени трима конкретни студенти, поименно. Студентската организация обаче реши да не са точно те и изпрати други трима. Така че е много трудно да се корумпира един лидер, когато такъв няма.
- А дали опозицията ще поеме водачеството на протестите?
- Като говорим за лидерство, това би бил един дълъг процес. На политическата сцена се зараждат нови динамики, има нови политически инициативи, създават се нови сдружения. Така че дори и в това отношение студентите направиха пробив, като предизвикаха тази динамика. Тепърва ще се види какво ще излезе от започналите процеси.
- Тогава може ли да се каже, че политическата опозиция не участва в протестите?
- Напротив, участва. Тя подкрепя протестите, появява се по улиците и е заедно със студентите и с гражданите. Тя обаче няма главната роля на организатор.
- Как ще коментирате доклада на "Амнести интернешънъл" за използването на шпионски софтуер от страна на властите срещу журналисти и политически активисти?
- Това за нас не е нещо ново. Знаем го от доста време. И какво се използва, и срещу кого. Това е публична тайна. Хубавото е, че сега това се казва официално в документ на една организация като "Амнести интернешънъл". В Сърбия докладът няма да има особен ефект. Надеждата обаче е, че документът ще промени нещо в Брюксел, Париж и Берлин, защото това, което се върши тук, не е в съответствие със закона, конституцията и демократичните европейски стандарти. Ще видим. В Северна Македония преди някоя и друга година имаше подобен случай и тогава правителството падна. Сега просто докладът е още едно парче от мозайката в настоящата ситуация, когато наистина всичко "ври и кипи".
- "Сърбия срещу насилието", инициативата, която водеше предишната серия от протести преди време, не успя да постигне особен успех. Как очаквате да завършат сегашните протести?
- Имахме "Сърбия срещу насилието", имахме "Един от пет милиона", и още други. През последното десетилетие имаше много масови протести. Разликата обаче, в сравнение с досегашните протести, е тази, че сега те се водят от младите. Към студентите се присъединиха и учениците. Става въпрос за истинска смяна на поколенията. Това поколение е видяло, че ние, възрастните, не сме в състояние да се справим с нещата, и тогава те са ги взели в свои ръце. Това е новият момент при сегашните протести. Става дума за едно поколение, което е израсло със стратегическите видеоигри. Те са интелигентни, бързи са. Знаят, например, че ги подслушват. И го удрят на игра. Обявяват блокада на някакъв факултет. Полицията отива там, а те направили блокада на друг факултет. Затова очакваме много от младежите, може би малко прекалено дори. Важното обаче е, че те събудиха надеждата, дори бих казала - върнаха надеждата. И премахнаха страха.
Сръбската петролна компания НИС, която е дъщерна на руската "Газпром Нефт", е принудена да търси алтернативни източници на петрол заради американските санкции върху руския петролен сектор, съобщава "Ройтерс". Компанията получи отстъпка от мерките, но нейни клиенти се въздържат да купуват руски петрол или петролни продукти, за да не бъдат санкционирани..
На 8 април в хода на специализирана полицейска операция на изграден за целта КПП на входа на Добрич по бул. "25-ти септември“ органите на реда спират за проверка автомобил, управляван от 30-годишен мъж. В автомобила служителите от отдел "Криминална полиция“ и Първо РУ - Добрич откриват сумата от 3 300 лв. и полиетиленово топче с тегло 106..
Над 1000 фиданки ще бъдат засадени в Малешевската планина, където през лятото на миналата година пожар засегна над 16 хиляди декара горски територии. В залесяването ще вземат участие служители от Югозападното държавно предприятие, пожарникари, военни и доброволци от общините Струмяни и Кресна. Над 60 пожара гасиха огнеборците през..
Президентът на САЩ Доналд Тръмп увеличи за втори път драстично в рамките на денонощието митническите тарифи за стоките от Китай от 104 на 125 процента. САЩ наложи обещаното мито в размер на 104% на китайските стоки В публикация в платформата Truth Social американският държавен глава съобщи, че е разпоредил 90-дневна пауза за 75 държави, които..
Депутатите от ПП-ДБ Йордан Иванов и Божидар Божанов обвиниха министъра на вътрешните работи Даниел Митов в лъжа. Те призоваха Митов да смекчи тона към опозицията и да изнесе информация за последните рокади в дирекцията: "Моля да покаже заповед от 3 април на заместник-главния секретар на МВР Мирослав Рашков с която се назначава на ръководна..
Няма назначен нов директор в Пловдив, както твърдеше един от ДБ днес. Чул някой си някаква клюка и я разпространява. Това каза министърът на вътрешните работи Даниел Митов в Търговище. Той присъства на годишният отчет-анализ на Областната дирекция на МВР в Търговище за 2024 година. "Когато им се каже нещо, което не им изнася, те се правят, че не го..
Законодателната защита на хората с увреждания от уволнение, административни тежести и страховете, че те ще отсъстват по-често са сред основните фактори, които ограничават работодателите да ги наемат. Това сочат резултатите от проучване на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център, което беше представено пред депутатите от..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
"Българската следа" е референция на опита за покушение срещу папата. Заглавието беше от една страна да си играя с клишето чисто иронично. В друг..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..